Решение № 803 от 25.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. Пловдив, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330107032 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул. „Шести Септември“ № 250, представлявано от ****** А. И.

Г., с която са предявени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение в отношенията между страните, че ответникът Ю. А. А., с ЕГН **********, с адрес ******, дължи на ищеца сумата от 423,24 лв., представляваща главница по неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 19.02.2020 г. до 22.08.2022 г. за обект, находящ се в ******, както и мораторна лихва в размер на 96,09 лв. за периода от 30.04.2020 г. до 31.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 06.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ******/07.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17979/2023 г. на Районен съд Пловдив, І гр. с.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги, като в тази връзка фигурирал в базата данни на ищцовото дружество като потребител с аб.№ ******. Ответникът притежавал качеството потребител, тъй като бил собственик на водоснабдения обект. Твърди се, че за процесния период в имота на ответника липсвало годно измервателно устройство, противно на нормативно установените задължения на потребителя. Ответникът бил уведомен лично от дружеството ищец на 18.03.2022 г. за нередност на 1 водомера му, като не били последвали мерки за отстраняването им. Така, отчетът на предоставените услуги се осъществявал по реда на чл. 25 от ОУ на дружеството и ежемесечно били начислявани по 10 куб.м. доставена питейна и отведена канална вода за двама обитатели. За процесните вземания били издадени фактури за главница, а доколкото отношенията между страните се уреждали с публично известни Общи условия, предвиждащи, че при неспазване на срока за плащане – 30 дни след фактурирането, се дължала мораторна лихва, за която също били издадени фактури. Ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника за процесните суми, която заповед била връчена на длъжника при условията на чл.47 ГПК, поради което за заявителя възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство и разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представени са писмени доказателства по опис и са направени искания за събиране на допълнителни доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Ю.

А. А. чрез ****** ******. С. К.. В отговора на исковата молба е направено възражение за допустимостта на предявения иск, тъй като бил предявен срещу нелегитимирано лице - липсвали данни, че ответникът е собственик, ползвател или титуляр на други вещни права върху имота, където е доставяна услугата от дружеството ищец. Предявеният иск се оспорва и по основание и размер. Качеството потребител на В и К услуги на ответника не било доказано, както и съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните. Направено е възражение за погасяване по давност на част от задълженията за главницата – за периода 19.02.2020 г. – 06.12.2020 г., както и за вземанията за мораторна лихва за периода 30.04.2020 г. – 06.12.2020 г.

Направено е искане за прекратяване на делото, поради недопустимост на иска, или отхвърлянето му, поради неоснователност на претенцията и частично погасена по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 17979/2023 г. на Районен съд – Пловдив, І гр.с., образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № ******/07.12.2023 г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова 2 предявените искове са допустими. Изложените от ответната страна възражения за недопустимост на исковата претенция по причина, че ответникът нямал качеството на потребител за процесните В и К услуги, е такова по същество на спора и касае въпросът за съществуването на облигационни отношения между страните. Доколкото обаче наличието на такива правоотношения се поддържа в исковата молба, то и исковете се намират за допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция ищцовото дружество следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ******, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответникът притежава качество на „потребител” на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. За да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имота, за който се предоставят съответните услуги. В тази връзка по делото е представен нот. акт № **, том **, дело № *****/1993 г. на **** при ПдРС, който легитимира ответника Ю. А. като собственик на апартамент на първи етаж в бл. ***, вх.

** с административен адрес **********. По делото обаче липсват данни, от които да се направи обоснован извод, че този имот е идентичен с процесния, който е с адрес ******. Действително, приложените към исковата молба писмени доказателства – покана за доброволно плащане до Ю. А., подписана от неговия син А., известие за нередовен водомер, подписано лично от Ю. А., както и карнетна книга, всички те се отнасят именно за имот с адрес ******.

Последното обаче не прави ответника собственик на този имот, доколкото титулът му за собственост се отнася за имот с различен, макар и по всяка вероятност съседен адрес. В този ред на мисли за основателно се намира поддържаното в хода на делото възражение на ответната страна, че Ю. А. не е собственик на процесния водоснабден имот. Въпросното спорно обстоятелство, при доказателствена тежест на ищеца, не се установи по несъмнен начин, с оглед констатираните и посочени по-горе разминавания в адреса на собствения на ответника имот по титул за собственост, и този на настоящия имот, за който се отнася ищцовата претенция, касаеща незаплатени суми за доставка на питейна и отведена канална вода.

Относно редовността на извършвания отчет, от ищцовото дружество са представили водените карнетни листи за процесния период. Показанията от същите са надлежно осчетоводени от водоснабдителното дружество, видно от изслушаното по делото заключение по ССчЕ. Налице са обаче несъответствия между записаното в карнетите и изтъкнатото в исковата молба основание, на което са начислявани количествата вода, доставена до имота. В случая ищецът твърди, че за процесния период от 19.02.2020 г. до 22.08.2022 г. в имота на 3

****** е липсвало годно измервателно устройство, което е налагало отчетът да се осъществява по реда на чл. 25, ал. 8 от ОУ и ежемесечно са начислявани по 10 куб.м. вода. Посочено е в карнетните листи, че водомерът е бил развален, но същевременно има отразена промяна в статуса на водомера на „нормален“, считано от период на отчитане, започващ от 12.08.2021 г., предвид отразена смяна на водомера от 19.07.2021 г. Независимо от това отчетът е продължил да се осъществява по тарифа, като са начислявани по 10 кум.м. вода всеки месец. Едва на 18.03.2022 г. е връчено на Ю. А. известие за нередовен водомер с посочен фабричен номер ******, т.е. в имота е имало измервателно устройство. Предвид различния през времето статус относно състоянието на това устройство, то не се доказват по безспорен начин предпоставките за служебно начисляване на количествата доставена вода, за периода преди 18.03.2022 г., а именно липса на годно измервателно устройство. По делото няма данни и относно броя на живущите на адреса, поради което и не може да се приеме за коректно служебното начисляване по 10 куб.м. вода на месец, доколкото е предвидено в ОУ на водоснабдителното дружества да се начисляват по 5кум.м. за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано, както и завишаване с 1 куб.м. вода за всеки член на домакинството на всяко тримесечие. Следователно до края на процесния период, предвид липсата на данни за живущите на адреса, то не може да се приеме за правилно и съобразено с общите условия начисляването на 10 кум.м. вода на месец.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните не е съществувало валидно облигационно отношение във връзка с предоставените услуги по снабдяване с питейна и отвеждане на канална вода за процесния исков период. Дори и такова правоотношение да е съществувало, което да предполага ответникът да е собственик на имота, както се твърди в исковата молба, то отново ищцовата претенция не би била основателна, тъй като не се доказват предпоставките за служебно начисляване на доставената вода по 10 кум.м. на месец по реда на чл. 25, ал. 8 от ОУ на водоснабдителното дружество. Следователно ищецът не установи, че е надлежна страна по твърдяното от него правоотношение.

При това положение, искът като неоснователен ще се отхвърли изцяло.

Поради отхвърлянето на главния иск, като неоснователен ще се отхвърли и акцесорния иск за обезщетението за забава.

За прецизност следва се отбележи, че дори при евентуална основателност на иска, то следваше да се уважи заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност за част от исковата претенция, касаеща период на отчитане до 06.12.2020 г. – три години преди датата на депозиране на заявлението. В този ред на мисли искът отново не било могъл да се уважи в неговата пълнота.

Относно разноските:

Доколкото искът се отхвърля изцяло, разноски с полза на ищеца няма да се присъждат. Няма да се присъждат разноски и за ответника, тъй като същият не е сторил такива.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от ****** А. И. Г., срещу Ю. А. А., с ЕГН **********, с адрес ******, установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът Ю. А. А. дължи на ищеца „Водоснабдяване и канА.зация” ЕООД – гр. Пловдив сумата от 423,24 лева, представляваща главница по неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 19.02.2020 г. до 22.08.2022 г. за обект, находящ се в ******, както и мораторна лихва в размер на 96,09 лева за периода от 30.04.2020 г. до 31.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 06.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ******/07.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17979/2023 г. на Районен съд Пловдив, І гр. с.