Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 363 от 30.06.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 288/2026
Вид
Определение № 363
Подписан
30.06.2026
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 195, ал.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал.2, изр.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.9а · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 9а, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363 гр. Варна, 30.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Въззивно частно гражданско дело № 20263000500288 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Д. П. против определение № 2153/04.05.2026 г., постановено по гр.д. № 2723/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248 ГПК с вх. № 11560/07.04.2026 г. за изменение на определение № 1590/31.03.2026 г., постановено по същото дело в частта на осъждането й за разноски за вещо лице.

Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно. Молила е за отмяната му и за уважаване на молбата й като разноските за назначената от съда СПЕ останат за сметка на бюджета на съда. Изложила е следните оплаквания: окръжният съд не съобразил, че като ищец, тя не е отправяла искане за допускане и назначаване на съдебно-психологична експертиза и такава е била назначена от съда служебно на основание чл. 195, ал. 1, пр. 2-ро от ГПК и в този смисъл, разходите за събирането на това доказателство не следвало да бъдат възлагани в нейна тежест; преценката на съда за необходимостта от назначаване на експертизата била преждевременна и необоснована; възлагането на разноските за изготвената експертиза върху нея представлявало необосновано утежняване на процесуалното й положение и противоречало на принципа за справедливо разпределение на разноските.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението, с което е отхвърлена молбата му по чл. 248 ГПК, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е било образувано по искове на П. Д.

1

П. по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 ЗЗД срещу Прокуратура на Република България за осъждане на ответника да й заплати сумата от 20451,68 евро - обезщетение за причинени й неимуществени вреди - болки и страдания от незаконно обвинение в престъпление, за което е оправдана с влязла в сила оправдателна присъда и сумата от 1060,82 евро - мораторна лихва за забава върху главницата от влизане в сила на оправдателната присъда - 01.08.2025г. до 15.12.2025г. В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковете. С определение № 833/16.02.2026 г., съдът е изготвил проект за доклад, с който се е произнесъл по предварителните въпроси на осн. чл. 140 ГПК и по доказателствените искания на страните, и на осн. чл. 195, ал.1, пр.1 ГПК служебно е назначил съдебно-психологическа експертиза за изследване на психологическите травми на ищцата от обвинението (за възстановителния процес, състоянието й към момента и прогнозите за възстановяване) при авансирано възнаграждение за вещо лице от бюджета на съда на осн. чл.9а ЗОДОВ. Делото е било насрочено в открито заседание на 05.03.2026 г. На 24.02.2026 г. вещото лице е провело необходимата за изследването среща с ищцата, изготвило е заключението и на 25.02.2026 г. го е депозирало в съда. На 02.03.2026 г. ищцата е оттеглила иска си и с определение от 04.03.2026 г. съдът е прекратил производството по делото. Предвид изготвеното в срок заключение от вещото лице, с определение № 1590/31.03.2026 г. съдът е определил окончателното му възнаграждение в размер на 325,65 евро, което да се изплати от бюджета на съда, и е осъдил ищцата да заплати в полза на бюджета на съдебната власт разноските за експертизата на осн. чл. 10, ал.2, изр.2 вр. чл. 9а, ал.2 ЗОДОВ вр. чл.77 ГПК.

С молбата си по чл. 248 ГПК пред окръжния съд, ищцата е настоявала за отмяна на тези разноски по съображения, че експертизата е назначена служебно от съда, а не по нейно искане и била преждевременно допусната.

Предвид, че в исковата си молба ищцата е навела твърдения, че от незаконното обвинение са й причинени трайни вреди върху психиката и същите вреди са в обхвата на претендираното обезщетение, съдът е имал правомощието и без искане от страната да назначи служебно експертиза за изследването им съгл. чл. 195 ГПК. Както е посочено в решение № 27 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1321/2018 г., IV г. о., ГК, винаги, когато съдията няма необходимите специалния знания, поради което не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които няма нужната квалификация и образование, следва да ползва експертното становище на специалист в съответната област – решение № 346/19.02.2018 г. на IV г. о. на ВКС.

Произнасянето на окръжния съд не е било и преждевременно, тъй като то е сторено при подготовката на делото в разпоредителното заседание по чл. 140 ГПК, а доколкото изследването на твърденията на ищцата за вреди върху психиката й са изисквали специални знания, тези вреди и връзката им с деликта са подлежали на доказване със заключение на специалист. Извън това, ищцата се е явила пред вещото лице и заключението е изготвено с нейното 2 съдействие преди оттеглянето на иска. Работата от експерта е била извършена и на вещото лице се дължи възнаграждение, което по специалните разпоредби на ЗОДОВ е било авансирано от съда съгл.чл. 9а ЗОДОВ (разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително), но е дължимо от ищцата на осн. чл. 10, ал.2 ЗОДОВ (разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло).

При това положение, молбата на ищцата за изменение на определението, с което са й възложени разноските за вещо лице, е била неоснователна и правилно е била оставена без уважение от окръжния съд.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2153/04.05.2026 г., постановено по гр.д. № 2723/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна касационна жалба при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3