Решение № 4702 от 27.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4702 гр. Варна, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20243110109094 по описа за 2024 година

Предявен е иск от В. И. И. срещу Кредисимо ЕАД с правно основание чл. 26 ЗЗД вр.с чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 2995136 поради противоречие със закона, а именно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , касаещо посочването на годишен процент на разходите по кредита.

Предявен е иск от В. И. И. срещу Ай Тръст ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за поръчителство от 18.06.2024г. поради противоречието му с добрите нрави.

Ищецът твърди, че на 18.06.2024 г. с КРЕДИСИМО ЕАД, с ЕИК 175330437 е сключен договор за потребителски кредит № 2995136, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), въз основа на който му е отпусната сума в размер на 2000 лева . Сочи, че в договора е предвидено Лихвен процент по Кредита: 19.45 % и Годишен процент на разходите по Кредита: 21.28 % . Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, са посочени в Общите условия.За обезпечаване на така сключения договор за потребителски кредит ищецът е сключил и договор за предоставяне на поръчителство с "АЙ ТРЪСТ" ЕООД (собственик на капитала на дружеството е Кредисимо ЕАД. Сочи, че към датата на подаването на исковата молба, ищецът е заплатил сума в общ размер на 1 200 лева.

Счита, че Договор за потребителски кредит № 2995136 е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Излага, че не е посочено кои точно разходи формират ГПР, като в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита.

Ищецът заключава, че в процесният договор е нарушено изискването на закона за 1 точно и ясно посочване на ГПР и неговите компоненти, доколкото никъде не е посочено кои разходи формират ГПР. Възнаграждението за гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното е задължително условие за получаване на кредита.

По предявения кумулативно съединен иск срещу Ай Тръст ЕООД, ищецът излага, че съгласно константната съдебна практика противоречи на добрите нрави съглашение при което престациите са явно нееквивалентни. По договор за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация, поради което нарушаването на принципа на справедливост е още по-драстично. Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК.

Сочи, че предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителите се нуждаят спешно от финансови средства изискването за осигуряване на обезпечение превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита – аргумент от факта, че двата договора са сключени на една и съща дата по едно и също време. Подобно изискване противоречи на чл. 16 от ЗПК и на Директива 2008/48 относно потребителските кредити, която забранява безотговорното кредитиране, повишаващо опасността от неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на потребителите. Ако тези лица разполагаха с възможност да осигурят обезпечения, включително чрез гарантиране на изпълнението от страна на трети лица, те щяха да предпочетат банковото кредитиране, при което лихвените нива са значително по-ниски от тези, предлагани от небанковите финансови институции.

При съпоставяне на размера на отпуснатия кредит от 2 000 лв. и размера на възнаграждението на поръчителя 2 330.78 лв. няма житейска логика едно лице да се съгласи да заплати възнаграждение на толкова висока цена, ако имаше избор дали да се съгласи с обезпечението или да откаже.

Ищецът счита, че когато на длъжника се вменява задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства, се получава ефект на създаване на опасност от свръхзадлъжнялост на длъжника, т.к. размерът на задълженията се увеличава. По тези съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество Кредисимо ЕАД е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявените искове.

Потвърждава наличието на облигационно отношение между страните по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит.

Оспорва, че договорът с Ай Тръст е бил задължителен и е трябвало да се сключи, за да се получи кредита. Като сочи, че сключването на този договор е само възможност, а не задължение ,поради което не е общ разход по кредитна дефиниция в §1, т.1 от ДР на ЗПК.

Оспорва Договорът за кредит да нарушава чл.11, ал.1 и чл.19 от ЗПК. Оспорва ответникът да е знаел размера на възнаграждението на Ай Тръст към момента на сключване на Договора за кредит. Счита иска за неоснователен.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество Ай Тръст ЕООД е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявения иск срещу него.

Потвърждава наличието на облигационно отношение между страните по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит и договор за поръчителство.

Ответникът сочи, че предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител е изцяло доброволно и зависи от избора на конкретния клиент. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.

2

В отговора се излага, че наличието на свързаност между Кредисимо и Ай Тръст ЕООД само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита, тъй като Кредисимо ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕООД, което видно от публичния регистър ТРРЮЛНЦ. „Ай Тръст" ЕООД, обаче, е отделно юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен предмет на дейност .

Сочи, че в договора за предоставяне на поръчителство е предоставена възможност на клиента да избере начин за заплащане на възнаграждението за поръчителя, като това може да стане по сметка на Ай Тръст ЕООД или по сметка на „Кредисимо" ЕАД заедно с плащането на месечните вноски, като този вариант е предпочитан от кредитополучателите, тъй като ги поставя във финансово по-благоприятна позиция - правят се разходи само за едно плащане (банкови такси и др.) Твърди, че в този случай „Кредисимо" ЕАД единствено получава от името и за сметка на Ай Тръст ЕООД плащането, същият не е титуляр на вземането и не се разпорежда със същото, което е изрично уговорено в договора за поръчителство (чл. 13, ал. 1 от същия). В този смисъл счита, че няма заобикаляне на закона при процесния договорна, който осигурява обезпечителна функция за ищцата.

Всеки от ответниците претендира разноски.

Ищецът чрез процесуален представител адв.Д. от САК изразява становища по отговорите на ответниците, като ги оспорва. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждения.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

За уважаване на исковата претенция ищцата следва да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в частност своите твърдения за недействителност на процесните договори за кредит и за предоставяне на поръчителство.

В тежест на всеки от ответниците пък е да проведе насрещно доказване по тези факти, респ. при условията на пълно и главно доказване да установи, че получените от тях суми са заплатени на валидно правно основание – в случая "Кредисимо" АД наличието на валиден договор за потребителски кредит № 07.09.2022 г., а "Ай Тръст" АД - на действителен договор за предоставяне на поръчителство на основание сключения договор за потребителски кредит.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № 2995136 между ищцата и Кредисимо ЕАД и Договор за поръчителство от 18.06.2024г. с Ай Тръст ЕООД.

Това е видно още от представените с исковата молба писмени доказателства - Договор за потребителски кредит № 2995136, Приложения № 1 към същия, в което са посочени конкретните условия на кредита и погасителния план, както и от приложимите Общи условия. В чл. 4 от Договора е предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят следва да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения на кредита. В противен случай, съгласно ал. 2 на същата клауза, кредитът няма да бъде одобрен. От представени договор за потребителски кредит и погасителния план към него се установява, че страните са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е отпуснал на ищцата кредит в размер на 2000 лв. за срок от 18 месеца, при уговорен лихвен процент по кредита в размер на 19,45 % и ГПР в размер на 21,28 %. В чл. 4 от Договора страните са уговорили, че кредитополучателят следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице.

В настоящата хипотеза ищцата, като кредитополучател, е предоставила обезпечение 3

– одобрен от кредитора поръчител, видно от представеното от "Ай Тръст" ЕООД копие на Договор за предоставяне на поръчителство от дата 18.06.2024 г., сключен между В. Д.а и дружеството "Ай Тръст" ЕООД. Съгласно Договора за предоставяне на поръчителство и Приложение № 1 към същия, на поръчителя се следва възнаграждение в размер на 2206,78 лв., като възнаграждението се дължи разсрочено на датата на плащане на погасителните вноски по кредита и може, съгласно уговореното да се заплаща на "Кредисимо" ЕАД.

Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищцата за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника "Кредисимо" ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № 2995136 и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (24 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. За горната преценка дори не са необходими специални познания, доколкото размерът на възнаграждението на поръчителя е 2206,78 лв., което повече от кредита, при срок на договора от година и половина. Следователно общата дължима по кредита сума неминуемо ще е по-голяма от посочената 2330,78 лв., а ГПР – по-голям от 21,28 %.