Решение № 183 от 19.06.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. гр. Хасково, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Златка Ив. Бончева като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20235640200397 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Иванка Димитрова Мяшкова в качеството на управител на „Пиреня" ЕООД, град Хасково срещу Наказателно постановление № 700047-F685891 от 19.04.2023 г. на Директора на офис /дирекция/ за обслужване - Хасково в ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 179,ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение на състава на чл. 125, ал. 5, вр. 125, ал. 1 от ЗДДС. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, наред с изброените други атакувани пред съда НП, за които съдебното производство е отделено, като се сочат оплаквания за маловажност, а при условията на евентуалност - за незаконосъобразност, поради допуснато процесуални нарушения от категорията на съществените и неправилност на наказателното постановление, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Отделно, в случай, че не бъдат споделени тези съображения, счита, че била налице хипотеза по чл. 28 ЗАНН, без да сочи конкретни обстоятелства, на които основава този си довод. Моли съда да постанови решение, с което да квалифицира случая като маловажен, да бъде приложен чл.28 от ЗАНН и да се наложи само предупреждение, отменяйки изцяло атакуваното наказателно постановление на Директора на офис /дирекция/ за обслужване - Хасково в ТД на НАП Пловдив.

В съдебно заседание, проведено пред Районен съд - Хасково, дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.

Административнонаказващият орган - Директорът на офис /дирекция/ за обслужване - Хасково в ТД на НАП - Пловдив, чрез упълномощения по делото представител 1

- юриск. К. , оспорва жалбата и в хода по същество и в представени писмени бележки развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от връчване на санкционния акт, срещу подлежащ на обжалване акт, от правен субект, надлежно легитимиран да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

При извършена към 17.10.2022 г. от свид. П. С. С. на длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково проверка, въз основа на приложена разпечатка на данъчно - осигурителна сметка в частта на данъчни вземания и задължения по ЗДДС на „Пиреня" ЕООД, ЕИК 204861254, с адрес за призоваване: с.Малки воден, представлявано от управителя Иванка Димитрова Мяшкова, е установено, че в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице не е подало в ТД на НАП-Пловдив – офис Хасково в законоустановения срок справка – декларация по ЗДДС за данъчен период от 01.09.2022 г. до 30.09.2022 г. Справката – декларация е следвало съгласно чл. 125, ал. 5, вр. 125, ал. 1 от ЗДДС да се подаде до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, в случая до 14.10.2022г. включително. В случая като не е сторил това до 14.10.2022г. включителн, контролният орган е приел, че жалбоподателят е изъвршил нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. 125, ал. 1 от ЗДДС, на 15.10.2022г. Нарушението е констатирано на 17.10.2022 г. В резултат на така установените обстоятелства и след достигнат извод за осъществено нарушение по ЗДДС, срешу дружеството - жалбоподател „Пиреня " ЕООД, град Хасково е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 19.04.2023 г.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от свид. П. С. С. в отсъствие на законния представител на „Пиреня" ЕООД, град Хасково, след покана за съставяне на АУАН. Съставянето на акта за установяване на административно нарушение при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН било удостоверено с подписа на свидетелите М. П.

К. и К. К. К. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково.

Екземпляр от съставения АУАН е връчен от екип връчители при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково на 02.12.2022 г. чрез представляващия по закон дружеството жалбоподател, а фактът на връчване на свой ред е удостоверен с подписа на това лице в приложената към процесния АУАН разписка.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение, като на основание чл. 179 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение на състава на чл. 125, ал. 5, вр. 125, ал. 1 от ЗДДС по отношение „Пиреня" ЕООД, град Хасково.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по - горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите П. С. С., К. К. К. и М. П. К. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършената проверка и фактите около неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Поради това, съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Показания са вътрешно безпротиворечиви и последователни, поради което се кредитират с доверие, а 2 тяхното коментиране по същество ще бъде направено в изложението на правните изводи.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период, а по силата на ал. 2 данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец освен в случаите по глава осемнадесета. В чл. 87, ал. 4 от ЗДДС е предвидено, че последният данъчен период обхваща времето от началото на данъчния период до датата на дерегистрацията включително.

Според чл. 125, ал. 1 ЗДДС регистрирано лице, подава за всеки данъчен период справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157, а в ал. 3 е вписано, че заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период.

В ал. 5 на същата разпоредба е предвидено, че декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

По силата на чл. 179, ал.1 от ЗДДС, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието, регистрирано по този закон лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124, декларацията по чл. 157, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на дружеството жалбоподател е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл.

40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в отсъствие на законния представител на юридическото лице, сочено като нарушител, след като се констатира от съда наличието на предпоставките за това. В конкретната хипотеза изпратените до дружеството покани за съставяне на акта е върната с отбелязване, за тяхното връчване и условията, при които е станало това, но въпреки това не е изпратен представител, което е достатъчно основание да се приеме, че са налице условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Фактът на съставяне на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е удостоверен с подписа на нарочни свидетели присъствали при съставяне на АУАН, а изпълнението на последващото действие със самостоятелно правно значение - връчване на екземпляр от съставения АУАН е довело до предоставяне на възможност за реализиране правото на защита в съответния обем към този момент на развитие на административнонаказателното производство /явяващо се критерият за преценка дали дадено процесуално нарушение е съществено/. А именно да се подаде възражение, от която възможност привлеченият към административнонаказателна отговорност субект се е възползвал. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. Поради тези съображения, възраженията на жалбоподателя в обратна насока - за липса на компетентност и на реквизити - мотиви, обосноваващи нищожност и за допуснати процесуални нарушения са изцяло несъстоятелни.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното 3 постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказа се, че „Пиреня" ЕООД, град Хасково, в качеството на регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, не е подало, чрез съответните, ангажиращи го с действията си физически лица, за данъчния период от 01.09.2022 г. до 30.09.2022 г. отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС към 17.10.2022 г. това се доказа както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от писмените доказателства по делото, а и на практика не се оспорва от жалбоподателя.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по. чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, в хипотези като настоящата, когато регистрирано по ЗДДС лице е необходимо да подаде заедно със справка- декларацията по чл. 125, ал. 1 ЗДДС, и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС за съответния данъчен период, който съгласно чл. 87, ал. 4 от ЗДДС в конкретната хипотеза обхваща времето от 01.09.2022 г. до 30.09.2022 г. и това да стане до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, т.е. до 14.10.2022 г. Горният извод не се променя и от твърденията посочени в жалбата във вписаното възражение в жалбата, за пропуск при фактическото подаване на отчетните регистри от страна на лицето, отговорно за счетоводното обслужване поради болест и смърт на майката на това лице. Това твърдение само по себе си така или иначе не обосновава извод за наличие на извинителна причина за неизпълнение на законовото задължение. Освен това, отговорността на физическите лица в качеството им на еднолични търговци и на юридическите лица за неизпълнение на законоустановени задължения, обявени за административни нарушения е обективна и безвиновна, съгласно чл. 83 от ЗАНН, като делегиране изпълнението на тези задължения и оправомощаване на други лица, чрез упълномощаването им, както в случая, не води до прехвърляне на отговорността или до освобождаването от такава, а реализирането на отговорността е обстоятелство от значение единствено за уреждане на вътрешните им отношения. В случая, не са установени факти, които обективно да са от естество да доведат до изключване на отговорността за процесното нарушение и в хипотезата по чл. 28 ЗАНН.