Решение № 1237 от 18.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1237 гр. София, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000501546 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 138/25.03.2022 г. по гр.д. № 1396/2020 г. на ОС - Благоевград е осъдена Община Банско да заплати на И. К., родена на ******** г., гражданка на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на злополука на дата 17.12.2015 г. в гр. Банско, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумите 25 051.68 GBP, равняващи се на 54 059.52 лева за разлика във възнаграждението й за периода 01.01.2016 г. до 31.08.2018 г., други разходи – формуляр за претенция за пътуване до личен лекар в размер на 30 GBP, 2 ски пакета в размер на 319.15 GBP; премия за застраховка за пътуване 51.00 GBP или общо извършени разходи по тази точка в размер на 400.15 GBP, равняващи се на 863.49 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2015 г. до окончателното им изплащане, както и разноски в размер на 15 488 лева.

Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществени вреди над уважения размер до претендираните 119 787.53 лева, както и иска за имуществени вреди над размера на уважената част до претендираните 113 584.62 английски паунда, равностойни на 246 571.64 лева.

Ищцата И. К. е депозирала въззивна жалба против първоинстанционното решение, в частта, в която искът за неимуществени вреди не е уважен в размер на 50 000 лева. Иска да бъде отменено обжалваното решение в обжалваната част и да й бъдат присъдени още 50 000 лева или искът да бъде уважен за общо 100 000 лева.

Излага доводи, че присъденото обезщетение е занижено спрямо естеството и интензитета на действително претърпените вреди.

1

Ответникът Община Банско е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Моли същата да бъде оставена без уважение.

Ответникът Община Банско също е депозирал и въззивна жалба против първоинстанционното решение в неговата осъдителна част. Поддържа, че в тази част решението е неправилно, моли същото да бъде отменено, а исковете – изцяло отхвърлени. На първо място поддържа, че неправилно първоинстанционният съд приел, че Община Банско е носител на извъндоговорното задължение да обезщети вредите на ищцата. Съдът напълно игнорирал представените доказателства, установяващи, че собственик на процесната шахта е „Чез“. Излага доводи, че шахтите на съоръженията за пренос и доставка на ел. енергия, намиращи се върху тротоар към улица – публична общинска собственост, са собственост на електроразпределителното дружество. Поддържа, че отговорността за настъпили вреди от бездействие да осигури предпазни огради към шахтата като част от съоръжение с повишена опасност, е на електроразпределителното дружество, по арг. от чл. 26, ал. 5 ЗП, а не на Общината, която има общото задължение да поддържа пътните принадлежности.

На следващо място ответникът поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, което не почива на доказателствата.

Неправилен и необоснован бил и изводът на съда, че ищцата е доказала настъпилите вреди. Не било взето предвид, че заключението на вещото лице се основава само на твърдения на ищцата, като вещото лице изрично посочило, че няма доказателства за направените от ищцата изчисления. Така съдът приел и наличие на загуба на възнаграждение без да има доказателства за наличие на трудово правоотношение. Сочи липса на годни доказателства и за останалите претендирани имуществени вреди.

По отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди се излагат доводи, че същото е силно завишено и не отговаря на доказаните вреди. Излага доводи и за погасяване по давност на увеличената част от иска в размер на 98 234.17 лева. Не била доказана и причинно-следствена връзка между злополуката и претендираните вреди.

Ищцата И. К. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Моли същата да бъде оставена без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищцата И. К., гражданка на Великобритания, е твърдяла в исковата си молба, че пристигнала в България заедно с двамата си сина на 17.12.2015 г. на ски ваканция в гр.

Банско. След среща с техния ски представител преди 15 ч., малко след 17 ч. те се 2 разделили с него, отишли да пазаруват в супермаркет, след което тръгнали по мост на река Глазне. По това време било вече тъмно и въпреки уличното осветление нямало добра видимост. Ищцата виждала до към ръба (края) на моста, но не и по-нататък.

След като стигнали края на моста ищцата стъпила напред, но кракът и пропаднал в нещо като дупка на пътната настилка. Не успяла да балансира и паднала в дупката, ханшът й от лявата страна и горната част на лявото бедро се ударили в ръба на метално покритие, което смята, че е шахта за електричество или отводнителна шахта. Видно било, че на мястото е имало ремонтни изкопни работи, но мястото нито било оградено, нито имало някаква обозначителна табела. Ищцата изпитала силна болка и успяла да стане с подкрепата на синовете си, като стъпвала на десния крак. Видяла, че левият й крак стои някакси неправилно. В този момент преминала полицейска кола и полицаите извикали Бърза помощ. Линейката я откарала в болницата в гр. Банско, където й направили рентгенова снимка и й дали морфин за болката. След това била прехвърлена в болницата в гр. Благоевград. Там била диагностицирана с фрактура на лява тазобедрена кост и на 19.12.2015 г. й била направена операция за смяна на тазобедрената става. На 25.12.2015 г. била репатрирана във Великобритания, където веднага посетила болница и там била диагностицирана допълнително с фрактура на лява бедрена кост. Изписана била с препоръка за физиотерапия и рехабилитация. В ранните часове на 06.01.2016 г. ищцата получила изместване на бедрената кост. В същото време раната започнала да секретира течност, поради което отново била приета в болница и костта била наместена след упойка. Препоръчана и била ревизираща операция поради наличната инфекция и неправилното подравняване на имплантите.

Такава била извършена на 08.01.2016 г., като отново била сменена тазобедрената кост с такава за временно ползване. През март 2016 г. получила разрешение от лекаря си да продължи с колоезденето, но при такова костта отново се изместила и била приета за ново наместване. През май 2016 г. получила препоръка от втори лекар за процедура с костна присадка, която да укрепи горната част на лявата бедрена кост.

Ищцата твърди, че вследствие падането си претърпяла сериозни неимуществени и имуществени вреди. Търпяла силни болки, приемала медикаменти, не можела да се движи самостоятелно, имала нужда от чужда помощ при обслужване и придвижване.

Търпените имуществени вреди се изразявали в загуба на печалба в размер на 25 051.67 британски паунда (разликата между получаваното преди инцидента възнаграждение като учителка и сумите, които получавала след това за болнични в периода 01.01.2016 г. – 23.05.2016 г., като вследствие инцидента се пенсионирала на 31.08.2016 г. вместо на 31.12.2018 г. и в този период не получавала възнаграждението на учител). В приложения списък на специални щети и бъдещи загуби е посочено, че за периода 01.09.2015 г. до 31.08.2016 г. един учител следвало да получи 32 831 британски паунда.

Тъй като ищцата работела на непълен работен ден от два дни в седмицата, тя следвало да получи 40% от посочената сума или 13 132.40 британски паунда годишно. Твърди, че общо за исковия период следвало да получи 34 455.17 британски паунда, а получила 9 403.50 британски паунда, или с 25 051.67 британски паунда по-малко.

Претендирала е още разходи за подкрепа за лични грижи, която получавала средно по 4.32 часа дневно от семейството и приятелите си, включително дневна грижа, пътуване до болницата, пазаруване и почистване, на обща стойност 4 495.53 британски лири. За услуги (градинарство и декориране) претендира разходи в общ размер на 5 860.76 британски паунда; за пътни разходи до болницата – 1022.85 британски паунда; други разходи, включващи формуляр за претенция за пътуване до личния лекар (30 паунда), 2 ски пакета (1 възстановен) – 319.15 паунда и премия за застраховка за пътуване – 51 паунда; лихва върху претенцията за загуба на печалба в размер на 375.78 паунда от 01.01.2016 г.; върху поддръжката за лични грижи в размер на 6833 паунда, считано от 17.12.2015 г., върху пътните грижи – 1534 паунда, считано 3 от 04-01.2016 г. и върху другите разходи – 6.08 паунда, считано от 17.12.2015 г., или общо лихва в размер на 465.53 паунда.

Ищцата е претендирала още имуществени вреди за бъдещо лечение в размер на 7 676.67 паунда, за бъдещи услуги в размер на 39 101.18 паунда, за бъдещ транспорт – 5 398.60 паунда и за бъдещо лечение 24 111.68 паунда.

Общият размер на претенцията за имуществени вреди е 113 584.62 паунда с левова равностойност 246 571.64 лева.

Претендирала е още обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания в причинна връзка с падането си в дупката в размер на 21 553.36 лева.

Посочила е, че вредите претендира от Община Банско, тъй като тротоарът, на който се намирала дупката, в която паднала ищцата, бил собственост на общината съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, а според чл. 30, ал. 4 ЗП именно общината била длъжна да се грижи за изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите. Съгласно чл. 167, ал.

1 ЗДвП общината следвало да поддържа тротоара в изправно състояние и да сигнализира незабавно препятствията по него. Като не сторила това в случая допуснала на тротоара да има необезопасена и несигнализирана дупка, общината отговаряла за причинените в причинна връзка с това вреди. Тя отговаряла, дори да е възложила поддръжката и ремонта на тротоара на трети лица.

Ответникът Община Банско е оспорвал иска по основание и размер. Твърдял е, че няма дупка, в която паднала ищцата, а след моста е улицата, на която нивото е пониско от моста и намиращата се на улицата шахта, а шахтата, в която ищцата се ударила е собственост на „Чез Разпределение България“ АД, а не на общината, поради което тя не отговаря. Евентуално се сочи относно имуществените вреди, че отговорността следва да е само за разноските за първата операция, тъй като следващите по думите на ищцата били вследствие неправилно подравняване на имплантите, поради което отговорността за следващите операции била на болницата в гр. Благоевград. Липсвало на следващо място неправомерно поведение на служителите на общината и падането на ищцата било случайно събитие. Мястото било добре осветено и ако ищцата е гледала пътя е нямало да се удари във въропросната шахта.

Сочи, че претендираните вреди са абсолютно недоказани и оспорва твърдените вреди да са в причинна връзка с претърпения инцидент. Оспорвал е размера на вредите и е твърдял, че ищцата ги е съпричинила, тъй като не гледала пътя. Освен това ищцата сама сочела, че има левкимия, което заболяване повлияло на загубата й на баланс и на срока на възстановяване. Като друго обстоятелство, допринесло за вредите сочи колоезденето, което ищцата практикувала ищцата въпреки че не била възстановена и тя не взела мерки да намали или ограничи вредата.