Определение № 933 от 06.12.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 933 гр. Ловеч, 06.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500546 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418,ал.4 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, чрез юрисконсулт Мартин Недков, срещу Разпореждане № 2275/16.10.2023г., пост.по ч.гр.д.№714/2023г. по описа на РС-Тетевен.

Счита, че е неправилно и незаконосъобразно. Възразява,че в чл.7 от договора за кредит в „Общ размер на кредита и условия за усвояването му ясно е посочено,че размерът на посочения финансов ресурс включва и предоставената сума като кредит в размер на 1476.48лв., индивидуализирана като „общ размер на кредита“ и включва 1349лв.-предоставена на кредитополучателя сума по сметка, 124.41лв.-предоставени в кредит за заплащане на застрахователна премия по застраховка „Банк пакет 2 66+Кредит“, 6.07лв. предоставени в кредит за заплащане на задължение по застраховка „Банк пакет 2 66+ Уред“. В случая кредитополучателят е пожелал да сключи застраховка,която се отпуска под формата на кредит от банката,съгласно чл.7.2.2. По нареждане на кредитополучателя се заплаща на застрахователя чрез масово кредитно нареждане.Съгласно чл.19 от договора потребителят не е задължен да сключва застраховка и го е сторил само по свое желание.Тук е обективирано в Заявление-декларация от кредитополучателя. Съгласно §1 от ДР на ЗЗП застрахователната премия или всеки друг разход,свързан с предоставянето на допълнителна услуга са част от общите разходи,които се включват в изчислението на ГПР,но само ако са били задължително условие за сключването на договора за кредит.Твърди,че в случая не са задължително условие.

Възразява,че в заявлението и уточнителната молба ясно е посочен и начинът на формиране на договорната лихва-в чл.9.1 в размер на 25.73%,като съгласно чл.9.т.2 се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината.Съгласно чл.9.т.3 за нуждите на договора лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360 част от лихвения процент по чл.9.1. Твърди,че с тези 1 разпоредби формирането на лихвения процент е уточнено.Лихвата се прилага върху главницата в размер от 1476.48лв.

Не се съгласява и с извода, че извлечението от счетоводните книги не изпълнява изискванията за този вид документи и излага подробни аргументи.

Заключава,че целта на заповедното производство е да създаде изпълнително основание,а не да установи взимането.Затова не следва да се прави проверка по същество дали вземането съществува и дали длъжникът е изпълнявал ангажиментите си.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане и уважи заявлението изцяло.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 25.10.2023г., а жалбата е подадена на 31.10.2023г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№714/2023г.по описа на РС-Тетевен писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 20.09.2023г. пред РС-Тетевен е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№714/2023г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу М. И.

М. от с.***, за следните вземания - главница от 97.63лв., договорна лихва от 2.09лв. за периода от 05.05.2023г. до 05.05.2023г., обезщетение за забава от 12.96лв. за периода от 05.05.2023г. до 07.09.2023г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането. Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит № 4053408927 от 03.11.2021. и Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието на Общи условия. Претендира и направените разноски- държавна такса 25лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150лв., съгл.чл.26 от НЗПП.

Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит №4053408927 от 03.11.2021г., Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, Рамков договор за платежни услуги за физически лица, Декларация, преддоговорна информация по програма „Защита за 66+“ за медицинска услуга и Застрахователна програма „Защита за 66+“ за закупуване на стока,Сертификат за сключени застраховки и Общи условия към тях,Фактура от 03.11.2021г.за закупена стока, доказателства за пълномощията на представителя на заявителя и документ за внесена държавна такса.

РС-Тетевен с Разпореждане № 2023/20.09.2023г. е оставил заявлението без движение с указания за уточняване на претенцията за главница и начина на формиране на договорната и лихвата за забава.

В срок е представена молба от заявителя,в която макар да отрича необходимостта от уточнения, обяснява,че в общият размер на предоставената на кредитополучателя сума от 1476.48лв. е включена сумата 1349лв.-предоставена по сметката му, сумата 121.41лв.-преведена за заплащане на застраховка „Банк пакет 2 66+ кредит“ и 6.07лв.за избраната от кредитополучателя застраховка „Банк пакет 2 66+ уред“. Повтаря вече заявените пояснения за начина на формиране на главницата. Представя в таблица извършените от кредитополучателя погасявания на 17 вноски, всяка от по 99.74лв., или общо 1696.03лв.

2

С обжалваното Разпореждане 2275/16.10.2023г. РС-Тетевен е приел,че заявителят не е отстранил нередовностите, тъй като има несъответствия по отношение размера на главницата, който се сочи в различни варианти. Не е ясно имало ли е просрочия-кога и в какъв размер. Не е уточнено как са били отнесени тези плащания,в каква част е погасена главницата,в каква останалите договорни ангажименти.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При анализа на кредитното правоотношение е видно, че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

Въззивният състав споделя приетото от РС-Тетевен като краен резултат.

Въпреки дадените указания в уточнителната молба не е конкретизирано с месечната вноска от 99.74лв. каква част от договорните ангажименти са погасявани-по отношение на главница,на договорна лихва,на включената застраховка. При наличието на детайлно и самостоятелно регламентиране на тези договорни ангажименти,а също и при спазване на принципа на чл.76 от ЗЗД, това уточнение е нужно, за да може да се провери правилно ли са отчислявани по кредита. В този смисъл съставът се съгласява със заповедния съд за неотстраняване на посочените нередовности.

На следващо място от нормата на чл.8 от договора става ясно,че в размера на главницата е включена и сумата,дължима за застраховките(121.41лв. и 6.07лв.).

Съставът намира този подход за неправилен и противоречащ на чл.143,ал.2,т.10 от ЗЗП. Става ясно,че застраховката е наложена на потребителя без да е имал възможност да се запознае с нея и последиците й за договорното правоотношение. Видно е,че в приложения формуляр не е предвидена възможност договорът за кредит да се сключи без кредитополучателят да е ангажиран със застраховка.Регламентирана в този вид се явява уговорена във вреда на потребителя, тъй като не съответства на изискването за добросъвестност и равнопоставеност на страните. В този смисъл твърдението за предварително запознаване, за свободно взето решение, изразено в даденото съгласие, се опровергават. Категорично се установява,че кредитополучателят не е имал друга предложена от кредитора възможност да сключи нужния му кредит. Изрично в заглавието на чл.19 от договора е вписано „изискуемите застраховка“, което опровергава твърдението за факултативност.

Съставът съобразява също,че този договорен ангажимент не е включен в разходите по кредита,които формират ГПР, както е изискването на чл.19 от ЗПК. Видно е, че при формиране на общия размер на кредита кредиторът е добавил и застрахователните премии и върху този размер е изчислявал дължимите договорна и лихва при неизпълнение. Така вземане,което по съществото си е разход по кредита, е включено като лихвоносно,което отново води до неяснота за кредитополучателя на реалния му дълг. Договорено по този начин води до оскъпяване на 3 кредита,тъй като завишава размера на главницата,съотв. влияе върху размера на възнаградителната лихва. Ангажиментът за застраховка не е отчетен и като разход и така посоченият ГПР се явява необективен-не съответства на действителните разходи по кредита. Включването му би довело до съществена промяна и надвишаване на законовия лимит за ГПР от 50%,съгл.чл.19,ал.4 от ЗПК.

Договорено в този вид задължението е неясно, не дава яснота на кредитополучателя за вида и размера на отделните формиращи го задължения и относимостта им към реално договорената и усвоена от него главница. Въпреки твърдението на заявителя-в договора няма клауза на съгласие сумата за застраховка да бъде отпусната под формата на кредит и да се погасява разсрочено-в чл.7.2.2 е предвидено застрахователната вноска да се дължи еднократно, като кредитополучателят се съгласява кредиторът да я преведе на застрахователя, но не и да я финансира.

В нарушение на чл.33 от ЗПК се претендира лихва за забава и след предсрочната изискуемост на кредита, посочена за настъпила на 05.05.2023г. до 07.09.2023г.

По изложените съображения въззивният състав приема,че обжалваното Разпореждане № 2275/16.10.2023г.,пост.по ч.гр.д.№714/2023г.на РС-Тетевен, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2275/16.10.2023г., пост.по ч.гр.д. №714/2023г. на РС-Тетевен, с което е отхвърлено подаденото от „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, представлявана от изпълнителните директори Н. Г. С. и А. Ч. Д.,чрез юрисконсулт Й. Т. Т., заявление по чл.417 от ГПК срещу М. И. М. от с.***, Ловешка област, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит №********** от 03.11.2021г., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4