Решение № 64 от 30.03.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Ловеч, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно гражданско дело № 20264300500168 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази :

Подадена е жалба вх. № 2496/24.03.2026 г. от С. И. Д. ЕГН ********** от гр.**** в качеството й на длъжник по изп. дело № 20208790400420, по описа на ЧСИ В. П., peг. № 879, с район на действие Окръжен съд – Ловеч, срещу отказа на ЧСИ за освобождаване на сумите от преведените й командировъчни постъпили по банковата й сметка като командировъчни средства за чужбина.

Твърди, че сумата представлява целево плащане за покриване на разходи по служебна командировка, което е удостоверено с документи, представени по делото. Счита, че задържането на средствата за командировъчни фактически възпрепятства изпълнението на трудовите й задължения и създава риск от трудовоправни последици.

Твърди, че до момента до ЧСИ са изпратени няколко молби с приложени към тях заповед за командировка и платежно нареждане с изрично основание „командировъчни“. Сочи, че средствата са преведени отделно и не представляват трудово възнаграждение или доход, а възстановяване на разходи.

Счита, че съгласно закона и съдебната практика целевите плащания за 1 покриване на разходи не полежат на принудително изпълнение тъй като не представляват секвестируем доход.

Изтъква, че въпреки представените доказателства ЧСИ не е освободил сумата месеци наред, като твърди, че изчаква становище от кредиторите, което не представлява законоустановено основание за отказ.

В заключение моли настоящата инстанция да констатира незаконосъобразното бездействие на съдебния изпълнител, да укаже освобождаване на сумата от командировъчни и да не се превеждат суми с основание „командировъчни“ към ЧСИ като несеквестируеми.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК срещу жалбата са постъпили писмени възражения от взискателя по делото „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от изпълнителните директори Б.Ф.Ст. и Д.Н.Н.-Илч..

Счита подадената жалбата за допустима, но разгледана по същество за неоснователна, сочи подробни аргументи в тази връзка.

В заключение предлага на съда да остави процесната жалба без уважение, като неоснователна.

Писмени мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК е изложил ЧСИ В. П., който счита, че действията му са законосъобразни.

Намира жалбата за неоснователна, поради което моли съда да я остави без уважение.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба, писмените възражения от взискателя, мотивите на ЧСИ и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Изпълнителното производство по изп. дело № 20208790400420 по описа на ЧСИ В. П., е образувано на 13.03.2020 г. по молба на „Банка ДСК“ АД, и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 23.08.2013 г., по ч.гр.д. № 913/2013 г. по описа на РС - Троян, въз основа на заповед за изпълнение от 23.08.2013 година.

Покана за доброволно изпълнение с изх. № 6772/16.03.2020 г. е връчена на длъжника чрез работодателя ОУ „Иван Хаджийски“, гр. Троян.

На осн. чл. 507а от ГПК със Запорно съобщение с изх. № 11145/ 25.03.2024 г. (л.163) е наложен запор на банковата сметка, която длъжникът 2 притежава в „Обединена Българска Банка“ АД. По същата банкова сметка са преведени командировъчни плащания от страна на работодателя ОУ „Иван Хаджийски“, гр. Троян.

Жалбата, съгласно чл.435, ал.2, т.2 от ГПК се явява процесуално допустима, подадена е в законноустановения срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Длъжникът има право да обжалва насочването на изпълнението върху имущество което смята за несеквестируемо. Несеквестируемостта защитава имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство и представлява изрично прогласена в закона забрана за принудително изпълнение върху определени имуществени права на длъжника.

По аргумент от чл. 446 от ГПК несеквестируем доход се явяват възнагражденията за труд, както и пенсията, в размер до размера на минималната работна заплата. В случаите, в които тези доходи на длъжника надвишават минималната работна заплата, удръжки от тях могат да се правят само над посочените в закона размери на несеквестируемия доход съгласно чл.

446, ал. 1 и 2 от ГПК. За разлика от трудово възнаграждение, което се дължи заради предоставяне на работна сила за изпълнение на определена работа, командировъчните плащания представляват компенсационни плащания, предназначени да компенсират до известна степен неудобствата, които работникът или служителят понася, изпълнявайки задачи извън мястото на работа и местоживеенето си. Командировъчните плащания са парични плащания от работодателя на работника или служителя за времето, през което той е бил в командировка. Тяхното предназначение е да възстановят на работника или служителя финансовите разходи, с които е свързано неговото придвижване и пребиваване в друго населено място, от което следва, че командировъчните пари не се част от трудовото възнаграждение и не представляват друго вземане за положен труд. В този смисъл са Решение № 10 от 24.01.2019 г. по гр. дело № 2424/2018 г. на IV ГО на ВКС, Решение № 123 от 14.03.2011 по гр. дело № 1167/2010 г. на IV ГО на ВКС.

Така се налага изводът, че командировъчните пари не са част от трудовото възнаграждение и не представляват друго вземане за положен труд.

В този смисъл са и разпоредбите на чл. 12 и 15 от Наредбата за служебните 3 командировки и специализации в чужбина.

При тълкуване на нормата на чл. 446 от ГПК следва да се приеме, че различните видове обезщетения по Кодекса на труда не попадат в обхвата на несеквестируемия доход, в т. ч. и обезщетението по чл. 215 от КТ.

Разпоредбата на чл. 446 от ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително, което обстоятелство също е пречка пред включването на обезщетенията в категорията на процесуално защитените вземания на длъжника.

В този смисъл и доколкото липсва нормативен акт, който да въвежда несеквестируемост на командировъчните пари следва да се приеме, че те не попадат в обхвата на чл. 446 а от ГПК и не представляват несеквестируем доход, поради което запорираните суми следва да бъдат преведени по сметка на името на ЧСИ и в изпълнение на наложения запор от страна на третото задължено лице, а именно „Обединена Българска Банка“ АД.

Предвид изложеното, този състав на ЛОС приема, че възраженията на длъжника се явяват неоснователни и жалбата следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 2496/24.03.2026 г. от С. И. Д.

ЕГН ********** от гр.**** в качеството й на длъжник по изп. дело № 20208790400420, по описа на ЧСИ В. П., peг. № 879, с район на действие Окръжен съд – Ловеч, срещу действията на ЧСИ касаещи налагане на запор върху несеквестируеми вземания - командировъчни средства за чужбина, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5