Определение № 556 от 30.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 556 гр. Велико Търново, 29.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Еманоел Вардаров

Илина Гачева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20234100500401 по описа за 2023 година

Производство по чл.278 от ГПК ввр. чл.407 ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№7572/19.04.2023г.(приета с „куриерска фирма“ „Еконт“ЕООД на 18.04.2023г. 17h15min.) от страна на „Енерго-Про Продажби“АД против Разпореждане№1447/28.03.2023г. за издаване на изп.лист№128/28.03.2023г. по гр.дело№2414/2022г. на ВТРС. Твърди се, че дружеството получило на 06.04.2023г. ПДИ по изп.дело№2052/2023г. по описа на ДСИ при PC-Варна въз основа на издаден изп.лист№128/28.03.2023г. по гр.дело№2414/2022г. на ВТРС, в който било удостоверено правото на принудително изпълнение в полза на К. Г. Т. - процесуален представител на ищцовата страна по гр.дeло№2414/2022г., за сумата 300.00лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Счита, че изп.лист№128/28.03.2023 бил издаден в нарушение на процесуалните правила, тъй като в законоустановения срок(на 23.03.2023г. - товарителница№12021917/23.03.2023г.) „Енерго-Про Продажби“АД подало въззивна жалба против Решение№328/27.02.2023г. по гр.дело№2414/2022г. на ВТРС. Преклузивният двуседмичен срок за въззивно обжалване започвал да тече с връчването на препис от решението(09.03.2023г.) и изтичал на 23.03.2023г. Срокът за страната изтича с изтичането на работното време на пощенското учреждение, което се ползва(Определение№75/2014-IVг.о. ВКС) и нямало значение кога подадените чрез пощата книжа ще постъпят в съда. Срокът до 24 часа на последния ден се считал спазен и когато документът е изпратен чрез куриерска служба, която е лицензиран пощенски оператор по смисъла на чл.38 от ЗПУ. Вследствие на подадената въззивна жалба против Решение№328/27.02.2023г. по гр.дело№2414/2022г. на ВТРС, в деловодството на дружеството било получено съобщение№202341107901/31.03.2023 от ВТPC, ведно с Разпореждане№1480/30.03.2023г., с което било указано да се внесе ДТ в размер на 25.00лв. за въззивно обжалване по сметка на ВТОС. С чл.259 ал.1 от ГПК, преклузивният двуседмичен срок за обжалване на първоинстанционното решение бил спазен. Същото, при едно неопорочено развитие на процеса, би следвало да е предпоставка за необразуване на изп.производство, тъй като липсвало изпълнително основание, а 1 именно влязло в законна сила решение и било недопустимо издаването на изп.лист. Моли да бъде отменено Разпореждане№128/28.03.2023г. за издаване на изп.лист по гр.дело№2414/2022г. на ВТРС и да бъде обезсилен издаденият изп.лист№128/28.03.2023г.

В отговора си по чл.276 от ГПК К. Г. Т. излага подробно фактическата обстановка във връзка с воденото исково производство гр.дело№2414/2022г. на ВТРС, в т.ч. и молбата му за издаване на изп.лист въз основа на влязло в сила решение ВТРС. Твърди, че първоинстан‐ ционният съд определил първоначално дата за обявяване на решението „в изпълнение на задължението си по чл.315 ал.2 от ГПК в Протокол№138/30.02.2023г. Постановил е своя акт по същество на посочената от него предварително дата, но със самото съдебно решение и стореното указания в съобщението е променил датата, от която тече срока за въззивното му обжалване пред ВТОС по отношение на ищеца, възползвайки се от това си правомощие, намиращо своята законова опора от мотивационната разяснително-указателна постановка на диспозитива на Тълкувателно решение№12 по тълк.дело№2/2012г. - ОСГК на ВКС.“. Счита, че лично, както и доверителят му със своите правни действия в хода на исковото производство не били станали причина за иницииране на производство по реда на чл.407 от ГПК.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.дело№2414/2022г. на ВТРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД ввр. чл.34 ал.1 ОУДПЕЕ от страна на Д. Х. Г.(чрез адв.К. Г.Т. от ВТАК) срещу „Енерго-Про Продажби“АД.

С Решение№328/27.02.2023г. по гр.дело№2414/2022г. ВТОС е: -осъдил „Енерго-Про Продажби“АД да заплати на Д. Х. Г.: сумата 560.00лв., представляваща обезщетение по чл.34 ал.1 от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“АД за периода: 01.08.2022г.-14.08.2022г. за неизпълнение на задължението по чл.98а ЗЕ ввр. чл.15 ал.1 от ОУДПЕЕ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.09.2022г. до окончателното и изплащане; сумата 50.00лв., представляваща направените от нея разноски по делото(заплатена ДТ); -осъдил „ЕнергоПро Продажби“АД да заплати на адв.К. Г. Т. от ВТАК с ЛНА№1000026950, със съдебен адрес: гр.Елена ул. „Костовска“№9-А, сумата 300.00лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАдв. Вписано в диспозитива на решението, че същото подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните. В тази връзка и с оглед чл.155 от ГПК(служебно известни факти на съда, в т.ч и на страните), съдът отчита, че ответникът по частната жалба неточно е посочил като настъпил факт от страна на ВТРС, че „в изпълнение на задължението си по чл.315 ал.2 от ГПК в Протокол№138/30.02.2023г.“ определил първоначално дата за обявяване на решението(от една страна не е налице „Бързо производство“ по смисъла на чл.310-чл.317 от ГПК, а и не е налице протокол от посочената дата).

В законоустановения(двуседмичен) срок(на 23.03.2023г., видно от товарителница№12021917/23.03.2023г.) „Енерго-Про Продажби“АД подало въззивна жалба против Решение№328/27.02.2023г. по гр.дело№2414/2022г. на ВТРС(препис от решението бил връчен на

09.03.2023г.).

Вследствие на подадената въззивна жалба против

Решение№328/27.02.2023г. по гр.дело№2414/2022г. на ВТРС, с Разпореждане№1480/30.03.2023г. първоинстанционният съд по реда на чл.262 ввр. чл.261 т.4 от ГПК е указал на дружеството да внесе ДТ в размер на 25.00лв. за въззивно обжалване по сметка на ВТОС(сторено от дружеството).

Съгласно молба с вх.№5821/23.03.2023г. от страна на адв.К. Г.Т. от ВТАК, с 2

Разпореждане№1447/28.03.2023г. за издаване на изп.лист по гр.дело№2414/2022г. ВТРС е издал изп.лист№128/28.03.2023г. в полза на адв.К. Г. Т. от ВТАК, като се възпроизведе диспозитива относно присъдената му сума, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАдв., а също е разпоредил да се извърши отбелязване на издаването на изп.лист върху решението.

Посочено е, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист може да се обжалва с частна жалба пред ВТОС в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение/ПДИ/.

С молба, с вх.№6376/31.03.2023г. на ВТРС, процесуалният представител на ищцата е поискал на основание чл.248 ал.1 от ГПК решението на съда да бъде изменено в частта му за разноските. С Определение№772/04.04.2023г. по гр.дело№2414/2022г. ВТРС е оставил без разглеждане молбата на адв.К. Г.Т. от ВТАК, в качеството му на процесуален представител на Д.

Х. Г., за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

С Разпореждане №1745/12.04.2023г. първоинстанционният съд разпоредил връчване на препис от въззивната жалба на „Енерго-Про Продажби“АД против Решение№328/27.02.2022г. на насрещната страна по реда на чл.263 от ГПК с указания на насрещната страна, че може да подаде отговор на въззивната жалба в двуседмичен срок от получаване на съобщението за това, което да се отбележи в съобщението.

Въз основа на молба и издаден изп.лист№128/28.03.2023г. по гр.дело№2414/2022г. на ВТРС, в който било удостоверено правото на принудително изпълнение в полза на К. Г. Т. процесуален представител на ищцовата страна по гр.дeло№2414/2022г. против „Енерго-Про Продажби“АД, за сумата 300.00лв., представляваща адвокатско възнаграждение, било образувано изп.дело№20233110402052 по описа на ДСИ при PC-Варна. „Енерго-Про Продажби“АД получило ПДИ по изп.дело№2052/2023г. на 06.04.2023г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба с вх.№7572/19.04.2023г.(приета с куриерска фирма „Еконт“ЕООД на 18.04.2023г.

17h15min.) от страна на „Енерго-Про

Продажби“АД против

Разпореждане№128/28.03.2023г. за издаване на изп.лист по гр.дело№2414/2022г. на ВТРС е с правно основание по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК ввр. чл.407 ал.1 от ГПК. Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.407 ал.1 от ГПК(в двуседмичния срок, който за ответника тече от връчването на поканата за доброволно изпълнение/ПДИ/ - 06.04.2023г.), в т.ч. и с внесена ДТ от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима. Ето защо тя следва да се разгледа по същество.

Производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство. При произнасяне по молба по чл.405 ал.1 от ГПК, съответно при реализиране на предвидената в чл.407 ал.1 от ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със сила на присъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение.

Съображенията частната жалба, с които се оспорва издаването на изпълнителен лист могат да бъдат само тези по чл.406 от ГПК.

3

С молба от 23.03.2023г. адв.К. Г.Т. от ВТАК, в качеството му на процесуален представител на Д. Х. Г. е поискал издаване на изпълнителен лист в частта на решението относно присъдената му сума(разноски), представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАдв.

Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника – чл.406 ал.1 от ГПК. В случая е безспорно, че съдебното решение е акт редовен от външна страна, който би удостоверил подлежащо на изпълнение вземане срещу частния жалбоподател като длъжник, ако този акт е влязъл в законна сила(попада единствено в хипотезата на чл.404 т.1 предл. I от ГПК). Установи се, че Решение№328/27.02.2023г. по гр.дело№2414/2022г. на ВТРС не е влязло в законна сила, както и че не е разпоредено предварително изпълнение(чл.242 от ГПК) на самото решение. Поради това, Разпореждане№1447/28.03.2023г. за издаване на изп.лист по гр.дело№2414/2022г. на ВТРС е незаконосъобразно, както и изп.лист№128/28.03.2023г. е бил издаден преждевременно, преди решението е влязло в сила.

По изложените съображения Великотърновският окръжен съд намира ,че обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а издадения изпълнителен лист - обезсилен. В разпоредбата на чл.407 ал.1 от ГПК не е предвиден касационен контрол за разпореждания, постановени по чл.406 ал.1 от ГПК, въз основа на местни изпълнителни основания(Тълкувателно решение от 12.07.2018г. по тълк.дело№5/2015г. – ОСГК ВКС).

Водим от изложено и на основание чл.7 ал.2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане№1447/28.03.2023г. за издаване на изп.лист по гр.дело№2414/2022г. на ВТРС и ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на него изпълнителен изп.лист№128/28.03.2023г.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

Препис от определението да се ДСИ при РС-Варна за прилагане по изп.дело№20233110402052 по описа на ДСИ при PC-Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4