Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18509 от 02.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 53130/2025
Вид
Решение № 18509
Подписан
02.10.2026
Състав
БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 155 · Закон за енергетиката
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 18509 гр. София, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251110153130 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от ЮЛ срещу С. Р. Д., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумите 856,62 евро, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 27.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 139,62 евро, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 17.05.2025 г., сумата от 14,41 евро, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 27.05.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,63 евро, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 17.05.2025 г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се на адрес:

***, аб. № *** и за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.06.2025 г. по ч.гр.д. № 31355/2025 г. по описа на СРС, 176 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не били заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответницата С. Р. Д., чрез назначения особен представител – адв. М. А., депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че от приложените към исковата молба доказателства не се установява, че е надлежно легитимирана страна по спора, тъй като липсват доказателства да е собственик или ползвател на процесния имот и съответно потребител на топлинна енергия. При условията на евентуалност се оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, както и противопоставимостта на Общите условия на ЮЛ поради липса на доказателства за надлежното им публикуване съгласно изискванията на Закона за енергетиката. Оспорват се още представените фактури и правилността на изчисленията по тях, като се твърди, че издадени кредитни известия не са били съобразени при определяне размера на претенцията.

Наред с това е релевирано възражение за погасяване по давност на част от вземанията по реда на чл. 111 ЗЗД.

Третото лице - помагач на страна на ищеца ЮЛ представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

По иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответницата, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Понятието потребител на топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ, съгласно която, в редакцията към процесния период, потребител, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Анализът на законовата уредба мотивира извода, че качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ има собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай, потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното разглеждане в ЗЕ на хипотезата на учредено вещно право 2 на ползване и нарочно определяне на титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В този смисъл и Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.

Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект - сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с мнозинство, което за присъединяване и преустановяване следва да е квалифицирано. В решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката, законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

От приетия по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство № ***, том XVI, нот. дело № 2278/1984 г. на нот. С.М., I-ви нотариус при Софийския районен съд, се установява С.С.С., Р.Д.Д. и Ж.Д.Д. са признати за собственици на апартамент № ***, находящ се в жилищна сграда – ***. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том XXV, дело № 4960/95 г. на нот. Д.Т., с район на действие СРС, С.С.С., Ж.Д.Д. и съпругът

Г.В., даряват на Р.Д.Д. собствените си 2/3 ид.ч. от апартамент № ***, находящ се в жилищна сграда – ***. С Нотариален акт № ***, том I, нот. дело № 79 от 1998 г. на нот. И.Р., с район на действие СРС, вписана под № *** в регистъра на НК признала Р.Д.Д., собственик на ап. № *** за собственик при квоти, съответстващи на 3 принадлежащите към обекта му ид.ч. от общите части на сградата на МАГАЗИН, находящ се в прохода между вх. *** и вх. *** на ***, със застроена площ от 149,93 кв.м. Съгласно удостоверение за наследници с изх.

№ РСТ26-ВК08-1825 [1] от 03.08.2026 г. се установява, че Р.Д.Д. е починал на 11.09.2023 г., като след смъртта си е оставил две наследници по закон – С. Р. Д. и П. Р. Д., респ. същите са съсобственици на процесния имот пир квоти от по ½ ид.ч. От това следва, че по силата на закона между ответника, в качеството му на титуляр на правото на собственост, и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане.

Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция, с оглед въведения в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Вещото лице установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. ЮЛ ежемесечено е извършвала отчети на общия топломер, който е от търговски тип АС и е преминавал метрологичен контрол съгласно Наредбата. Вещото лице установява, че за процесния абонат се изчислява топлинна енергия за отопление на имот, като доколкото не бил осъществяван достъп за отчет, изчислената топлинна енергия за отопление на имот е на мощност на отоплителните тела – 3 броя радиатори и 1 брой щранг-лира. Изчислена е и топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване в имота на база за един бр. потребител, без отчет на водомер. От експертизата се установява още, че за процесния имот топлинна енергия за отопление от сградна инсталация се разпределя според пълния отопляем обем – 149 кубични метра и този на сградата в ЕС – 8 589 кубични метра. СТЕ установява, че сумата за ТЕ за процесния имот е определена съгласно действаща нормативна уредба и актуални цени на ТЕ за исковия период. Установено е, че технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца. При тези данни вещото лице заключава, че ФДР е извършила дяловото разпределение за процесния имот и период в съответствие с действащата нормативна уредба. С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот, е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

Следва да се даде отговор на въпроса какво е количеството потребена топлинна енергия, за което се дължи заплащане на цена.

Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите 4 на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Ето защо, за определяне размера на дължимата цена, съдът ползва данните на СТЕ, според които размерът на потребената топлинна енергия за процесния период е на стойност 1 451,11 евро, в която сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди и която сума следва да се коригира с изравнителната сума за процесния период – 235,44 евро за доплащане от абоната. Така дължимата сума за реално потребеното количество ТЕ в процесния имот, за която се дължи плащане от абоната, възлиза в размер на 1 686,55 евро лева (1 451,11 евро + 235,44 евро).