Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1893 от 02.12.2021, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1889/2021
Вид
Определение № 1893
Подписан
02.12.2021
В сила
02.12.2021
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Димитър Пенчев Стоянов, Галя Василева Белева

Цитирани разпоредби

  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.24, т.2 · Закон за правната помощ
  • чл.342, ал.2 и сл. · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1893 гр. Бургас, 02.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20212100501889 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 262, ал. 3, вр. чл. 279, вр. чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ИЛ. Р. Р. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *, ж. к. *, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* против Разпореждане от 11.05.2021 г. по гр. д. № 2782/20 г. по описа на РС-Бургас, с което е върната на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК въззивната му жалба против Решение № 260443/12.03.2021 г. постановено по посоченото гражданско дело, поради неотстраняване на нередовностите и по-точно непредставяне в срок на документ за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване. Моли, обжалваното разпореждане да бъде отменено като неправилно.

Насрещната страна по частната жалба е уведомена, като й е връчен препис от жалбата.

Постъпил е отговор на подадената частна жалба. Изразява становище за неоснователност на частната жалба, като въззивната жалба не отговаряла на изискванията на чл.261, т.1 и т.4 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.262 от ГПК, когато жалбата не отговаря на изискванията на чл.261 от ГПК и страната не отстрани в срок допуснатите нередовности, жалбата се връща. Моли обжалваното разпореждане да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Бургаският окръжен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано лице, против акт подлежащ на обжалване при наличие на правен интерес и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Жалбоподателят е ответник по гр. д. № 2782/20 г. по описа на РС-Бургас, по което са предявени обективно съединени претенции с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.342, ал.2 и сл. от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, предл. Първо и чл.86 от ЗЗД . С постановеното по делото Решение № 260443/12.03.2021 г. претенциите са частично уважени.

Против решението частният жалбоподател и ищец е депозирал въззивна жалба вх. № 272439/14.04.2021 г.

С разпореждане на БРС от 19.04.2021 г. въззивната жалба е оставена без движение, с 1 указания за представяне на доказателства за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване по сметка на ОС-Бургас в размер на 75 лв. в едноседмичен срок от връчване на разпореждането, като е указано, че при неизпълнение следва връщане на въззивната жалба.

Видно от приложен отрязък от съобщение, разпореждането от 14.04.2021 г. по гр. д. № 2782/20 г. на БРС е връчено лично на И.Р. на 27.04.2021 г.

В указания срок не е представен документ за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване по сметка на ОС-Бургас в посочения по-горе размер.

С обжалваното Разпореждане на БРС въззивната жалба е върната на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК поради неотстраняване на нередовностите по въззивната жалба в дадения едноседмичен срок.

Разпореждането е правилно и съобразено със закона.

Предпоставките за връщането на частна жалба са визирани в чл. 262, ал. 2 от ГПК. В горната норма е предвидено, че жалбата се връща от администриращия съд, ако е подадена след изтичането на срока за обжалване или когато не са отстранени в срок допуснатите нередовности. Други предпоставки за връщането й няма.

Данните по делото очертават фактическа обстановка, която съответства на втората от горепосочените хипотези - непоправяне в срок на нередовностите, които Районен съд Бургас е установил при администрирането на жалбата. Констатацията на съда за нередовностите е правилна, т. к. чл. 261, т. 4 от ГПК изискват с жалбата да се представи документ за внесена държавна такса за обжалването.

На жалбоподателя е било надлежно указано от съда дължимото процесуално поведение (да поправи пропуските в жалбата), съобразно горните изисквания на закона, предупреден е за санкциите при неизпълнение и му е даден срок за отстраняване на нередовностите, който не е спазен. Доказателства за внесена държавна такса от 75 лв. за въззивното производство не са представени и към момента. Следователно предпоставките за връщане на жалбата на основание чл. 275, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, поради непоправяне в срок, са на лице.

Следва да се посочи, че жалбоподателят е поискал освобождаване от държавни такси и разноски по смисъла на чл.83, ал.2 от ГПК, но това е направено с частната жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба. Освобождаването от заплащане на държавна такса включва бъдещите такси, които ще се дължат в процеса /Така Определение № 428/08.07.2010 г., по ч.гр.д. № 317/2010 г., на IV г.о./, тоест то действа занапред, а няма обратно действие. Предвид горното изводите, направени в разпореждането на БРС, са правилни и законосъобразни и последното следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за предоставяне на правна помощ, поискана с частна жалба с вх.№280401/09.08.2021 г. Съгласно чл.24, т.2 от ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 /в случая изразяваща се в процесуално представителство/ не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.

В конкретиката на настоящия казус, претенцията на жалбоподателя се явява очевидно неоснователна. В тази връзка предоставянето на правна помощ на частния жалбоподател би се явявало в противоречие с принципите, залегнали именно в Закона за правната помощ и противоречи на неговите интереси.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 11.05.2021 г. по гр. д. № 2782/20 г. по описа на РС-Бургас, с което е върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК подадената от ИЛ. Р. Р. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Б., ж. к. *, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, въззивна жалба вх.

№ 272439/14.04.2021 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ИЛ. Р. Р. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *, ж. к. * *, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, за предоставяне на правна помощ.

2

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 ГПК вр. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3