Решение № 42 от 06.04.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Дулово, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20253410200199 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № **** г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Силистра, с което на „***“ ЕООД е наложена имуществена санкция 1600 лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ.

Жалбата е подадена от „***“ ЕООД, представлявано от управителя Н.Г.И., чрез адв. Р. Н.

(АК – Варна).

Съдът констатира допустимост на жалбата: наказателното постановление е връчено на 24.09.2025 г., а жалбата е депозирана пред наказващия орган на 07.10.2025 г., т.е. в 14-дневния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.

По делото са приобщени като писмени доказателства административнонаказателната преписка и приложените към нея документи, както и представените от страните писмени доказателства, включително: наказателното постановление; АУАН; протокол/и за проверка; декларация по чл. 402, ал. 1 КТ; обяснения; трудов договор; данни за вписване/регистрация в регистъра на заетостта; заповеди за правомощията на контролните органи; както и приетата по делото стокова разписка от 27.08.2025 г.

От съдържанието на наказателното постановление и АУАН, както и от гласните доказателства, съдът приема за установено следното:

На *** г., около *** ч., е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство в шивашки цех в ***, общ. Дулово, ул. „***“ № **, стопанисван от „***“ ЕООД. При проверката е установено, че С. Х. К. е извършвала трудова дейност – шие на машина калъфки/столовки. Според данните, възпроизведени в НП и АУАН, от подадената декларация по чл. 402, ал. 1 КТ е прието, че лицето е постъпило на работа на *** г. при липса на сключен писмен трудов договор, при работно 1 време 08:00–17:00 ч. и възнаграждение 0,17 лв./бр. изделие. На *** г. в Д „ИТ“ – Силистра е представен Трудов договор № ****г., сключен между „***“ ЕООД и С. Х.К., с уговорени условия: длъжност „шивач“, 8-часов работен ден и месечно възнаграждение 1077 лв., както и протокол/данни относно вписване по административния ред (регистър на заетостта/НАП). АУАН е съставен на *** г. от Р. И. Ж. (главен инспектор), а НП е издадено на 19.09.2025 г. от директора на Д „ИТ“ – Силистра. В НП са изложени мотиви за индивидуализация на санкцията, включително данни за предходно нарушение от същия вид (НП № ****** г., влязло в сила на **** г.).

Съдебното заседание по делото е проведено на **** г.: жалбоподателят се явява чрез законния си представител и адвокат; административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт И. А.; разпитани са актосъставителят и свидетелите, както и един свидетел, воден от жалбоподателя.

Съдът оценява гласните доказателства поотделно и в съвкупност, като отчита личните преки възприятия, логичност, последователност и съответствие с писмените доказателства.

Р. И. Ж. заявява, че на *** г. при проверка в шивашкия цех в *** е заварила С. К. да шие на машина; предоставяни са декларации на работниците; впоследствие са представени документи, включително трудов договор с по-късна дата, поР. което е съставен АУАН на *** г. в присъствието на свидетелите по акта и управителя, без възражения при връчването. Показанията са основани на преки възприятия относно ключовите факти: полагане на труд и времево несъответствие между фактическо започване на работа и сключване на трудов договор.

М. Д. Г. описва организацията на съвместната проверка – разделяне на два екипа между обекти в *** и ***, попълване на декларации и последващо участие при съставяне на актовете в Д „ИТ“. Тя изрично сочи, че основно е работила по проверката в ***, а след това е отишла до ***.

Показанията са относими най-вече към процедурата по организация на проверката и съставянето на АУАН, и не опровергават преките възприятия на актосъставителя за обекта в ***.

Д. Р. Ц. потвърждава, че е участвал в проверка в ***, а в *** е пристигнал след приключване на теренната работа на другия екип; присъствал е при съставянето на актовете на *** г. Свидетелят излага данни за доброволното попълване на декларациите и за обстоятелството, че свидетелите по акта са били свидетели при съставяне на АУАН, а не непременно очевидци на нарушението. Показанията му се кредитират в тази им част.

Г. А. И. (воден от жалбоподателя) потвърждава, че на *** г. лица са били привикани да работят по спешност за корекции на върната продукция, в кратък срок, като част от работниците по това време били освободени/прекратени договори и регистрирани в бюрото по труда. Това обяснява причината за организираното производство, но не отрича, а по същество потвърждава, че на *** г. реално се е полагал труд в обектите на дружеството.

При такава съвкупна оценка съдът приема, че гласните доказателства са непротИ.речиви относно основния факт: в релевантния момент (*** г., *** ч.) е осъществявана трудова дейност в обекта, при последващо оформяне на трудов договор с по-късна дата.

Съгласно чл. 61, ал. 1 КТ, трудовият договор се сключва между работника/служителя и работодателя преди постъпването на работа. В случая, въз основа на описаното в НП и АУАН, подкрепено от свидетелските показания на актосъставителя и от последващо представения трудов договор, съдът приема, че С. Х.К. е допусната до работа на *** г. преди да бъде сключен писмен трудов договор, като впоследствие е представен трудов договор с дата ***г. Доводът на жалбоподателя, че работата била „ад хок“ за един ден, поР. търговска неотложност, не изключва приложението на чл. 61, ал. 1 КТ: при предоставяне на работна сила в обект на работодателя, с елементи на организационна подчиненост (работно място, работно време/режим, възнаграждение), законът изисква предварително сключване на трудов договор. Възражението за „еднодневна“ заетост следва да се държи отделно и от специално уредените еднодневни трудови договори по чл.

114а КТ, които са ограничени по предмет и субекти (приложими при специфични хипотези, найвече краткотрайна сезонна селскостопанска работа при строго определени условия), което не съответства на фактическата обстановка на шивашки цех.

Относно процесуалните възражения за свидетелите по АУАН

Съгласно чл. 40, ал. 3 ЗАНН, когато липсват свидетели, присъствали при извършването или 2 установяването на нарушението, или когато е невъзможно актът да се състави в тяхно присъствие, АУАН се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това се отбелязва изрично. В съдебната практика е последователно застъпено, че когато АУАН е съставен при условията на чл.

40, ал. 3 ЗАНН, тези лица са свидетели на съставянето на акта, а не очевидци на самото нарушение; ролята им е „декларативна“, а съществеността на процесуалния порок се преценява в контекст на правото на защита и възможността за изясняване на истината в съдебната фаза.

В настоящия случай, дори свидетелите М. Д. Г. и Д. Р. Ц. да не са били очевидци на самото установяване в обекта в ***, това не дискредитира автоматично АУАН и НП, тъй като:

(1) актосъставителят е очевидец на релевантните факти;

(2) самият съд извършва пълна проверка на фактите чрез разпит на актосъставителя и свидетели и чрез оценка на писмените доказателства;

(3) жалбоподателят не е бил лишен от възможност да оспори констатациите и да ангажира свои доказателства.

Отделно, по спорните процесуални въпроси за съставяне на АУАН с „други двама свидетели“ и ролята им като свидетели на съставянето (а не непременно на нарушението), съдилищата приемат, че това е допустим процесуален механизъм по чл. 40, ал. 3 ЗАНН и че преценката за съществен порок се свързва с ефективността на правото на защита и възможността съдът да изясни фактите.

Относно декларациите по чл. 402, ал. 1 КТ: те се разглеждат като доказателствено средство, което само по себе си не е с обвързваща материална доказателствена сила като официален документ (характерът им се обсъжда като частен свидетелстващ документ), поР. което следва да се преценяват в съвкупност с други данни (преки възприятия на инспектори, последващи документи, организационни белези на труд). В настоящия спор декларацията не е единственото доказателство, а е подкрепена от преки възприятия и от последващо представен трудов договор.

Относно възражението за „маловажност“

Жалбоподателят се позовава на чл. 28 ЗАНН и на задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС, че преценката за маловажност подлежи на съдебен контрол и при наличие на предпоставки неприлагането на чл. 28 ЗАНН може да обуславя незаконосъобразност. Независимо от това, в материята на трудовото законодателство е налице специална уредба: чл. 415в, ал. 2 КТ изрично предвижда, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1 КТ (както и на чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2). В значителна и трайна съдебна практика се приема, че поР. специалния характер на чл. 415в КТ и изричното изключване по ал. 2, за нарушенията по чл. 61, ал. 1 КТ институтът на маловажността не може да бъде прилаган по общия ред (чл. 28 ЗАНН), тъй като законодателят е направил предварителна негативна оценка за степента на обществена опасност на тези състави. Дори в практиката да се откриват решения, в които чл. 28 ЗАНН е обсъждан като самостоятелно приложим при определени нарушения (напр. при някои хипотези по чл. 62, ал. 3 КТ, при първо нарушение и незабавно отстраняване на пропуска), настоящият състав намира, че такава линия не може да обоснове извод за маловажност в конкретния спор, защото:

(1) процесното нарушение е по чл. 61, ал. 1 КТ, изрично изключено от „маловажните“ по чл.

415в, ал. 2 КТ;

(2) по преписката е посочено предходно санкциониране от същия вид;

(3) нарушението по своя характер засяга основни трудови и осигурителни гаранции и не се отличава с изключителни смекчаващи белези, които да го „отклоняват“ от типичните случаи.

Задължителното тълкуване в Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС приема, че преценката за „маловажност“ (чл. 28 ЗАНН) е въпрос на законосъобразност и подлежи на съдебен контрол; при наличие на предпоставки неприлагането на чл. 28 води до отмяна като протИ.речащо на закона.

В касационна практика (вкл. на административни съдилища) се приема, че при нарушения 3 по КТ, за които специалният закон изрично е предвидил, че „не са маловажни“ (чл. 415в, ал. 2 КТ), по отношение на тях е неприложим институтът на чл. 28 ЗАНН, като се подчертава правилото „специалният закон дерогира общия“.

Компетентността на директора на Д „Инспекция по труда“ да издава наказателни постановления по КТ следва от чл. 416, ал. 5 КТ, а редът за обжалване – от ЗАНН.

Относно санкцията

За нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ работодателят се наказва с имуществена санкция (или глоба) от 1 500 до 15 000 лв. за всяко отделно нарушение – чл. 414, ал. 3 КТ. Наложената имуществена санкция 1 600 лв. е близка до законовия минимум и се явява съобразена с дискрецията на наказващия орган и с данните за отегчаващи обстоятелства (предходно нарушение).

Съдът не установява основания да приеме санкцията за явно несъразмерна.

С оглед изложеното съдът приема, че е доказано по несъмнен начин допускане до работа на работник/служител преди сключване на трудов договор в писмена форма, т.е. осъществен е съставът на нарушение по чл. 61, ал. 1 КТ, санкционирано по чл. 414, ал. 3 КТ, като не са налице съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на наказателното постановление.

По претенциите за разноски: съгласно чл. 63д ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, при доказването им по делото. В настоящото производство от страна на жалбоподателя е заявено искане за разноски, но по делото не са налице достатъчни данни/доказателства за присъждане (напр. своевременно представен доказателствен комплект за реално извършени разноски и списък, съобразно процесуалните правила). Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 80 €.