Решение № 345 от 22.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Плевен, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЖАНЕТА Д. Г. при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г. Гражданско дело № 20264400100378 по описа за 2026 година

С постъпилата искова молба /ИМ/, след направеното увеличение на цената на иска по реда на чл. 214 от ГПК ищцата С. Д. Т. е предявила против ответника УМБАЛ „Света Марина“ ООД, гр. Плевен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 вр. чл. 84 ал. 3 от ЗЗД за сумата от 15 338,76 евро, частичен иск от иск за сумата от 30 677,51 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неправилно проведено лечение в периода 14.09.2020 г. – 15.09.2020 г. от служители на ответника, довело до увреждане на здравето на ищцата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.09.2020 г. до окончателното й заплащане. В ИМ се твърди, че след като е постъпила на 14.09.2020 г. на лечение в ответното лечебно заведение на 15.09.2020 г. ищцата е била оперирана от екип, ръководен от проф. д-р Г., след което е била изписана на 19.09.2020 г., а по-късно е изготвена епикриза на 23.09.2020 г.. Твърди се, че ищцата е постъпила на лечение с диагноза „***“, а преди операцията от проф. д-р Г. на ищцата е обяснено, че ще бъде извършено отстраняване на матката в условия на спешност. Твърди се, че след получаване на епикризата ищцата е разбрала, че заедно с матката са отстранени и яйчниците й, за което тя не е била предварително информирана. Твърди се, че както от предварителните разговори с лекуващия лекар, така и от тези след операцията и от предоставената й медицинска документация не се установява какво в 1 състоянието й към датата на постъпване в ответното лечебно заведение е наложило оперативно отстраняване на половите й органи в условия на спешност. Според ищцата лекуващият лекар от ответното лечебно заведение е следвало да съобрази състоянието на матката й, която не е била уголемена повече от тримесечна бременност, да съобрази липсата на възпаление, разкъсване или възпаление на матката, липсата на туморни образувания в матката, да съобрази липсата на видими индикации за заболяване на яйчниците, липсата на данни за завишени стойности на Ц-реактивен протеин, които показват наличие на инфекции, липсата на завишени стойности на левкоцити и тромбоцити, които показват възпалителен процес в тялото на ищцата, да извърши проследяване, да осъществи консервативна терапия или да предложи миниинвазивно щадящо лечение, и едва след това, ако състоянието й действително налага това да пристъпи към извършване на тотална хистеректомия с аднексите, каквото в действителност е извършено без да е налице необходимост за това. Ищцата твърди, че макар да е подписала декларация за информирано съгласие за проведеното й лечение, то тя не е била надлежно предварително информирана за здравословното си състояние лично от лекуващия лекар, не е разбирала смисъла на терминологията вписана в медицинския документ, не е разбрала каква е предлаганата процедура и какви са възможните алтернативи, не й дадена възможност да получи второ мнение и тъй като поведението на лекарския персонал на ответното лечебно съгласие е било авторитарно то тя реално не е дала информирано съгласие за проведеното й оперативно лечение, с което е нарушено правото й да изрази информирано съгласие по чл. 87-90 от ЗЗдр.. Посочва се като допълнителни нарушения на правата й, че в декларацията не са посочени имената на лекуващия лекар на ищцата, който реално е следвало да й предостави информацията, която да и послужи за даване на информирано съгласие, че декларацията съдържа формална информация за операцията и възможните нежелани последици, посочването на клинична пътека не е достатъчно, тъй като тя обхваща различни дейности, кодирани в подкодове, които са неясни за ищцата, като сочи, че същите нарушения се съдържат и в декларацията за информираното й съгласие като пациент относно реда на постъпване и провеждане на диагностичните изследвания и лечебни процедури в ответното лечебно заведение. Твърди се, че след като е разбрала от получената епикриза за отстранените си яйчници ищцата е изпаднала в голям стрес, разстроила се, 2 почувствала се излъгана, предадена, гневна, осакатена, непълноценна занапред като жена, ненужна и непотребна, не искала да приеме реалността, изпитала безпомощност и страх, което нейно емоционално състояние наложило да потърси помощ от психотерапевт. Наред с гореописаните емоционални страдания ищцата твърди, че в пряка причинна връзка с неправилно проведеното й лечение е изпитала и физически страдания, изразяващи се в повишаване на стойностите на кръвното й налягане за срок от около 3 месеца, отпадналост, световъртеж, сърцебиене, изпускане на урина, чести инфекции на пикочно-половата система, нефролитиаза /камъни в бъбреците/, рязко влизане в менопауза чрез кожни проблеми, вагинална сухота, парене и болка при полов живот, които страдания в съвкупност довели до срам, безпомощност, загуба на полов живот, загуба на връзката като цяло със съпруга й, ограничаване на контактите с приятели и близки, нежелание да излиза извън дома си, фактическа раздяла със съпруга й, съществена промяна на живота й чрез преместване да живее сама на квартира в друго населено място и загуба като цяло на нормалния й като жена начин на живот до момента на неправилното й лечение. Посочва се, че към момента на извършване на лечението й от ответното лечебно заведение с ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ - Пловдив от 15.06.2020 г. на ищцата е била определена 36 % нетрудоспособност за посочени заболявания, но към 07.09.2023 г. в резултат на неправилното лечение състоянието й се е влошило и с ново ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ - Пловдив на ищцата е била определена 56

% нетрудоспособност, като водещата диагноза вече е била „световъртеж от централен произход“, а придружаващите й заболявания се обострили, паник атаките са зачестили, след което е диагностицирана с *** на надбъбречна жлеза на 06.02.2023 г. и със *** на 06.02.2024 г.. Посочва се, че към момента на подаване на ИМ ищцата е в тежко здравословно състояние, непрекъснато е под лекарско наблюдение за хормоналния си дисбаланс, отслабнала до 40 кг. и оплакванията й от световъртеж, хипертония, отпадналост, уроинфекции се увеличават прогресивно. Според ищцата в ответната УМБАЛ й е извършено несъответстващо на състоянието й лечение чрез извършване на ненужна и некачествена оперативна дейност, без да се положи дължимата грижа и в нарушение на правилата на добрата медицинска практика, което е довело до посоченото по-горе влошаване на здравословното й състояние и уврежданията на здравето й. Според ищцата е налице противоправно 3 поведение, изразяващо се в действия и бездействия на лекуващият й лекар проф. д-р Г. и останалия персонал при и по повод на възложената им работа от ответното лечебно заведение в нарушение на чл. 79 от ЗЗдр., чл. 6 ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5 т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, както и с принципите за качество, своевременност и достатъчност, посочени в чл. 81 ал. 2 т. 1 от ЗЗдр. чрез неправилна диагноза, неправилно лечение, проведено при липса на информирано съгласие от ищцата като пациент и в пряка причинни връзка с това противоправно поведение тя е загубила два жизнено важни за организма й органа, които са от изключително значение за всяка жена, независимо от възрастта й и негативни емоционални и физически преживявания и страдания, подробно описани по-горе. Според ищцата отговорността на ответната УМБАЛ е по реда на чл. 49 от ЗЗД, а именно гаранционно - обезпечителна като възложител на работа на длъжностните лица, чието противоправно поведение е довело до вредоносния резултат, едно от които е проф. д-р Г..

Моли се съда като съобрази събраните по делото доказателства да постанови решение, с което да уважи предявените искове и да присъди в полза на ищцата направените по делото разноски, включително тези за адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ИМ от ответното лечебно заведение УМБАЛ „Света Марина“ ООД, гр.

Плевен, представлявано от управителя И. В., с който се оспорва основателността на предявения иск по основание и алтернативно по размер.

Ответникът оспорва наличието на противоправни деяния, извършени от служителите му, както и наличието на причинната връзка между действията на служителите му и вредоносният резултат. Ответникът признава, че на ищцата е извършена тотална лапароскопска хистеректомия с аднексите, но възразява, че операцията е била необходима и качествено извършена, а ищцата е дала предварително съгласие за това и е била наясно провежданото й лечение. Посочва се, че ищцата е постъпила в лечебното заведение след като е провела лечение преди това в други лечебни заведения и на практика проведеното лечение при ответника е финален етап от лечението на ищцата, който е бил предшестван от установяване на вида и стадия на развитие на заболяването й, вземане на биобсия, проследяване на пода на развитие на 4 заболяването, определяне на степента на спешност на оперативна интервенция и надначаване на дата за извършване на лапароскопска оперативна интервенция, като ищцата е постъпила в ответното лечебно заведение с направление за хоспиталиция именно с тази цел, а в листа й за преглед от 14.09.2020 г. е посочено изрично, че лечебната цел не може да бъде постигната в условията на извърболничната помощ. Твърди се, че във всеки от отделните етапи на лечение ищцата е била информирана за възможностите за лечение, а при постъпването си в лечебното заведение в декларацията за информирано съгласие изрично е посочила, че й е обяснено, че при операцията ще бъде извършено LAVH an aluxea, т.е. вагинална хистеректомия с отстраняване на матката и яйчниците, като лекуващият лекар е поднесъл подробната информация в устна форма, която не би могла да се отрази изцяло в декларацията. Твърди се, че операцията е съобразена с конкретното състояние на ищцата, а начинът на извършването й с лапароскоп е подходящ и щадящ за пациента, тъй като му дава възможност да се възстанови бързо и се върне към начина си на живот за 1-2 седмици, не оставя големи козметични белези и това е бил единственият възможен начин на лечение не е бил възможен в конкретния случай. Оспорва се твърдението на ищцата за размера на уголемяване на матката й преди операцията, като се твърди, че съгласно наличната медицинска документация същата е била уголемена миоматозно до 10 гестационна седмица, за краткост г.с. за сметка на миомни възли с диаметър до 4 см, т.е. налице е миома с размери 3 лунарен месец на плод, който месец обхваща от 9 до 12 г.с.. Оспорва се подробно както наличието на противоправни деяния от служителите на ответното лечебно заведение, така и наличието на причинна връзка между заболяванията на ищцата, изразяващи се в повишаване на стойностите на кръвното налягане, изпускане на урина, сърцебиене, световъртеж и т.н., както и твърдените от нея физически и психически вреди, увеличаването на процента на неработоспобността й и извършеното на ищцата оперативно лечение в ответното лечебно заведение.

Моли се съда като съобрази събраните по делото доказателства да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск и да присъди в полза на ответника направените по делото разноски.

В о.с.з. ищцата и пълномощникът й не се явяват, но се депозира писмено становище, с което поддържа предявения иск и се прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

5

Претендират се направените по делото разноски съгласно представения списък на разноските в о.с.з. по чл. 80 от ГПК. В депозираните писмени бележки от пълномощника на ищцата се поддържат твърденията в ИМ и счита, че от доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се установява виновното поведение на служителите на ответника и претърпените неимуществени вреди от ищцата в причинна връзка с него. Оспорват се изводите на вещото лице д-р С. С. по приетата съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, съгласно които предприетия оперативен подход е бил медицински оправдан, като се акцентира на обстоятелствата, че ищцата като пациент е имала възможност да избере между различните допустими подходи след получаване на необходимата информация, а в конкретният случай в оперативния протокол е отразено, че яйчниците са с нормални форма и размери и липсват доказателства за необходимост да бъдат отстранени тези органи при положение, че нямат патологични изменения. Поддържа се, че дори медицинския метод да е допустим, това не освобождава лечебното заведение да докаже, че преди неговото прилагане пациентът е бил надлежно информиран и действително е дал свободно и осъзнато съгласие за осъществяването му. Поддържа се, че вещото лице не е извършило преглед на ищцата, работило е само по предоставената му медицинска документация и поради това следва да се цени от съда внимателно, като се съобразят и събраните гласни доказателства относно настъпилата промяна в начина на живот на ищцата. Счита се, че както заключението на СМЕ, така и заключението на съдебно психолого-психиатричната експертиза /СППЕ/ не отричат причинната връзка между операцията и заболяванията на ищцата и психическите й промени и страдания, тъй като се позовават на липсата на данни за това. Поддържат се твърденията в ИМ за наличие на противоправно поведение на служителите на ответното лечебно заведение и наличието на причинна връзка между него и причинените на ищцата неимуществени вреди, които не следва да бъдат преповтаряни и се прави извод, че иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло в предявения размер. Претендира се адвокатско възнаграждение в полза на адвокат П. Й. Н. по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв. в размер на 1 500 евро съобразно представения договор за правна помощ.