Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 213 от 01.04.2022, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 36/2022
Вид
Решение № 213
Подписан
01.04.2022
В сила
04.05.2022
Състав
Елисавета Георгиева Деянчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Кюстендил, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Боянка Д. Янкова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело № 20221520100036 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК: 205680303 против Б. ЕВТ. Г..

В исковата молба ищцовото дружество обосновава активната си процесуална легитимация по иска на основание сключен на 01.10.2019 г. със „С. Г. Груп“ ООД цесионен договор, като последното търговско дружество на свой ред като цесионер придобило и станало собственик на процесните вземания на основание сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД - като цедент - договор за цесия от 16.10.2018 г.

„ЮБЦ“ ЕООД встъпило в правата си на кредитор спрямо процесното вземане още преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Уведомлението и за двете цесии било приложено към исковата молба и с връчването на последната на ответника, ведно с приложенията към нея, то същият следвало да се счита за редовно уведомен за станалото прехвърляне при съблюдаване на законовите изисквания за това – и по – конкретно „С.Г. Груп“ ЕАД (като законен правоприемник на „С.Г. Груп“ ООД) действало в двойно качество – като упълномощен от мобилния оператор цесионер по договора за цесия от 16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цедент, по договора за цесия от 01.10.2019г.

Твърди се, че на 20.11.2018 г. между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД бил подписан договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ****, с който му била предоставена услуга за номер ***** при 1 условията на тарифен план Smart M+ с месечен абонамент от 22,99 лв., както и мобилна услуга за мобилен номер ***** при условията на тарифен план Smart M+ с месечен абонамент от 22.99 лв. с ДДС. Срокът на Договора бил за 24 месеца, съответно – до 20.11.2020г.

Задълженията на ответната страна за периода 02.01.2018г. до 07.12.2018г. били фактурирани във фактура № 1257632129/08.12.2018г. с начислена за периода сума от 142,70 лв. за посочените два мобилни номера, платима в срок до 25.12.2018г.

Поради неизпълнение на задълженията на ответника по процесната фактура последвало прекратяване на договора с оператора с него като като последният издал по клиентски номер 16093278002 на дата 08.12.2018гг. крайна фактура № 1257632129.

В последната се включвала и сумата от 104,94 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги.

Така начислената неустойка била сбор от трикратния размер на месечните такси (без ДДС) на всяка абонаментна услуга от сключените договори, както следва: 3x 17.49 лв. за парифен план Smart M+ (без ДДС) за мобилен номер **** и 3x 17.49 лв. за парифен план Smart M+ (без ДДС) за мобилен номер ***.

По повод процесните вземания, в производството по ч.гр.д. № 2256 от описа на КРС за 2021г. била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като в законоустановения за това срок длъжникът подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което възникнал интересът за ищцовото дружество да установи вземането си в хода на настоящото производство.

Ето защо се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че Б. ЕВТ. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „Ж.Ж.“ № *, дължи и следва да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: 205680303, сумата в размер на 247,64 лв. (двеста четиридесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки), от която: 104,94 лв. (сто и четири лева и деветдесет и четири стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер **** от дата 20.11.2018г., сключен между длъжника и мобилния оператор „Българска телекомуникациопнна компания“ ЕАД, ЕИК: 831642181, за което е издадена фактура № 1259212899/08.01.2019г. за периода 08.12.2018г. до 07.01.2019г. и 142,70 лв. (сто четиридесет и два лева и седемдесет стотинки), представляващи потребени и незаплатени електронни съобщителни услуги за периода 02.01.2018г. – 07.12.2018г., съгласно договор с клиентски номер **** от 20.11.2018г., сключен между длъжника и мобилния оператор „Българска телекомуникациопнна компания“ ЕАД, ЕИК:

831642181, за което е издадена фактура № 1257632129/08.12.2018г., което вземане е предмет на издадената в производството по ч г.р д. № 2256 от описа на КРС за 2021г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Претендират се направените разноски в заповедното и настоящото производства.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор.

Навежда доводи за допустимост, но неоснователност на заявената претенция.

Твърди, че не дължи процесните суми. В действителност налице бил сключен между него и мобилния оператор договор с абонамент от 22,99 лв., за срок от две години. Ответникът обаче сочи, че ползвал услугата само един месец, за което и платил сумата от 300,00 лв. след отправени за това покани, предупреждения и тормоз.

Повече от седем-осем години притежавал абонаментна карта и плащал с 2

„ваучери“ от 5,00 лв. на месец до 20, 30 лв. Такива му били възможностите, предивд и установената по надлежния ред намалена негова работоспособност.

Предвид изложеното се иска отхвърляне на иска като неоносвателен.

В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца /чрез предварително депозирана в този смисъл молба/ и оспорва от ответника чрез пълномощника му – адв. М..

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото договор за далекосъобщителни услуги, е че такъв е сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Б. ЕВТ. Г., при посочен в същия абонаментен план за срок от 24 месеца, считано от 20.11.2018г.

Приети като доказателства са още извлечения от сметки, издадени от „БТК“ ЕАД, със задължено лице ответникът в настоящото, с номера 1257632129 за сума от 142,70 лв. и краен срок за плащане – 25.12.2018г.; 1259212899 за сума от 274,59 лв. и краен срок за плащане – 25.01.2019г.; 1260908455 за сума от 215,75 лв. с краен срок за плащане – 25.02.2019г. и 1262471557 за сума от 217,23 лв. с краен срок за плащане определен на 25.03.2019г., ведно със заверено копие на Общи условия на договора между „Българкса телекомуникационна компания“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството.

С Договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 16.10.2018г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД като цедент и „С.Г. Груп“ ООД – като цесионер, в полза на последното преминали вземанията, произтичащи от договорите, описани в приложение № 1, последното неприложено към кориците по делото.

С Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ООД на свой ред прехвърлило на ищцовото дружество вземанията си към физически и юридически лица, подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1 – „Списък на вземанията“ , за който се сочи, че е неразделна част към договора, но отново не е приложен към делото.

Представен е и Анекс към Договор за цесия от дата 01.10.2019г., сключен на 10.03.2020г. между „С. Г. Груп“ ЕАД (като правоприемник на „С. Г. Груп“ ООД), в качеството на цедент и „ЮБЦ“ ЕООД – като цесионер, по силата на който към цесионера преминават вземанията на цедента, придобити по силата на Уведомление по т. 1.1.1 от договор за цесия от дата 16.10.2018г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД.

От представеното Извлечение от приложение № 1 към Анекс от дата 10.03.2020г. към Договор за цесия от 01.10.2019г. (л. 20) се установява, че в позла на ищцовото дружество, като цесионер, било прехвърлено от цедента „С.Г.Груп“ ООД вземане срещу ответника в настоящото в размер на 247,64 лв..

Представено е и потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал.3 от ЗЗД на л. 21 от делото, извършено от „БТК“ ЕАД, в което се сочи за учредена представителна власт на „С.Г. Груп“ ООД досежно уведомяването на длъжниците от името на цедента за станалото прехвърляне на вземания.

С Уведомление за цесия от „БТК“ ЕАД, действащо чрез пълномощника си 3

„С.Г.Груп“ ООД, последното представлявано от С. Ц. и „ЮБЦ“ ЕООД, представлявано от Ю. Ц., на осн. чл. 99, ал.3 от ЗЗД, се уведомява ответникът за станалото прехвърляне на процесното вземане, без представени доказателства за получаване на уведомлението от последния.

Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 2256/2021 г. на КРС.

При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, което е предмет и на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника на 23.11.2021г., като в законоустановения срок, същият е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК. Ето защо съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.

По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на прeсъдено нещо, тъй като в случая депозирането на възражение по чл. 414 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на ищеца.

Не е спорно и че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника е бил сключен процесния договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 20.11.2018г.

По отношение на извършените цесии и действието им спрямо ответника:

Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г. на „С.Г. Груп“ ООД, като последното на свой ред, чрез Договор за цесия от 01.10.2019г., го е прехвърлило на ищцовото дружество.

В този аспект следва да се посочи, че по правило с договора за прехвърляне на вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо него обаче, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на 4 новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В съдебната практика се приема, че уведомлението може да се връчи на длъжника и заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК и каквото искане е изрично заявено в исковата молба. Липсва и законово ограничение съобщаването на цесията да се извърши от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема за валидно и поражда правен ефект.