Решение № 239 от 21.02.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2874/2023
- Вид
- Решение № 239
- Подписан
- 21.02.2024
- В сила
- 09.02.2026
- Състав
- Стефка Михова, Борис Димитров Илиев, Николай Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.158, ал.4 · Закон за съдебната власт
- чл.158, ал.4 · Закон за съдебната власт
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 239 гр. Пловдив, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело № 20235300502874 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Т. П. К., ЕГН **********, и П. П. Р., ЕГН **********, чрез пълномощника им по делото адв. Е. П., против Решение №1523 от 29.04.2020г., поправено с Решение от 08.03.2023г., постановени по гр.д. №14626/2018г. по описа на Районен съд- Пловдив, Х гр.с., в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от жалбоподателите против М. Н. Ж., ЕГН **********, починала в хода на производството и заместена от наследника си З. И.
Л., ЕГН **********, чрез своя баща и законен представител И. С. Л., ЕГН **********, и Т. Н. Ш., ЕГН **************, починала в хода на производството и заместена от наследника си А. С. Ш., ЕГН **********, иск за признаване за установено, че ищците са собственици 1/8 идеална част от правото на собственост на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Радиново, одобрени със Заповед РД-18-77/30.11.2007г., представляващ нива с площ от 19128 кв.м. в м. „Пивкови тирове“, при 1 съседи- поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, както и в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от жалбоподателите против Д. Б. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици и за осъждане на ответника да им предаде владението на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Радиново, одобрени със Заповед РД-1877/30.11.2007г., представляващ нива с площ от 19128 кв.м. в м.
„Пивикови тирове“, при съседи- поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, за разликата над уважения размер от ½ идеална част до пълния размер на правото на собственост върху имота.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му в обжалваните му части и постановяване на ново решение, с което предявените от жалбоподателите искове да бъдат изцяло уважени.
Ответните страни по жалбата- З. И. Л., ЕГН **********, чрез своя баща и законен представител И. С. Л., ЕГН **********, и А. С. Ш., ЕГН **********, не вземат становище по нея.
Ответната страна по жалбата- Д. Б. К., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адв. Л. М., в съдебно заседание оспорва същата и иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно посоченото в жалбата, като въззивната инстанция се произнесе 2 по правния спор между страните.
При извършена от въззивния съд служебна справка се установи, че с определение №8757 от 26.10.2021г. на Районен съд- Пловдив, постановено по ч.гр.д.№13729/2021г. е било вписано в особената книга на съда приемането по опис от страна на малолетния З. И. Л., ЕГН **********, на наследството на М.
Н.
Ж., ЕГН
**********.
Пред първоинстанционния съд са били предявени положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който ищците Т. П. К., ЕГН **********, и П. П. Р., ЕГН **********, искат постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците М. Н. Ж., ЕГН **********, починала в хода на производството и заместена от наследника си З. И. Л., ЕГН **********, чрез своя баща и законен представител И. С. Л., ЕГН **********, и Т. Н. Ш., ЕГН **********, починала в хода на производството и заместена от наследника си А. С. Ш., ЕГН **********, че са собственици на общо 1/8 идеална част от правото на собственост на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Радиново, одобрени със Заповед РД-18-77/30.11.2007г., представляващ нива с площ от 19128 кв.м. в м. „Пивикови тирове“, при съседи- поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, по отношение на която идеална част ответниците М. Н. Ж., ЕГН **********, и Т. Н. Ш., ЕГН **********, са се разпоредили в полза на ответника Д. Б. К., ЕГН **********, с нотариален акт за дарение №69, том 1, рег. №1584, дело №63, от 08.04.2015г. на нотариус С. П., вписан в Службата по вписванията- Пловдив като №112, том 26, рег.9548, дело 4879, и нотариален акт за покупко- продажба №70, том 1, дело №64, от 08.04.2015г. на нотариус С. П., вписан в Службата по вписванията- Пловдив като №113, том 26, рег.9808, дело 4880, както и в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от жалбоподателите против Д. Б. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици и за осъждане на ответника да им предаде владението на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Радиново, одобрени 3 със Заповед РД-18-77/30.11.2007г., представляващ нива с площ от 19128 кв.м. в м. „Пивкови тирове“, при съседи- поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***.
От фактическа страна по делото няма спор между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че с решение от 08.12.1993г. на Поземлена комисия- Община Марица на наследниците на Г. С. Б., бивш жител на с. Радиново, е възстановено правото на собственост на нива от 22,790 дка. в м. „Чифлишковица“, представляваща имот №1010 по плана за земеразделяне, нива от 10,014 дка. в м. „Банко“, представляваща имот №7026 по плана за земеразделяне и нива от 19,130 дка. в м. „Пивикови тирове“, представляваща имот №17010 по плана за земеразделяне. На 26.08.1994г. между Т. Т. Б., Д. В. Б., М. Т. Ж., А. И.
Ч., С. А. Д., Т. А. Ч., С. Т. Б., П. И. К., Т. П. К. и П. П. Р. е бил сключен договор за доброволна делба имотите, останали им в наследство от Г. С. Б., възстановени с посоченото решение от 08.12.1993г. на Поземлена комисия- Община Марица, по силата на който нива от 19,130 дка. в м. „Пивикови тирове“, представляваща имот №17010 по плана за земеразделяне, е станала собственост на П. И. К., Т. П. К. и П. П. Р..
Договорът е сключен с нотариална заверка на подписите на лицата, извършена на 27.10.1994г. от кмета на с. Радиново. От представеното удостоверение за наследници е видно, че П. И. К. е починал на ***г., като негови наследници са ищците Т. П. К. и П. П. Р.. С нотариален акт за собственост на недвижими имоти по писмени доказателства ** от 19.03.2015г. на нотариус И. М. ищците Т. П. К. и П. П. Р. са били признати за собственици при равни права на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Радиново, одобрени със Заповед РД-18-77/30.11.2007г., представляващ нива с площ от 19128 кв.м. в м. „Пивикови тирове“, при съседи- поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, 1412.17.67. С нотариален акт за дарение №69, том 1, рег.
№1584, дело №63, от 08.04.2015г. на нотариус С. П., вписан в Службата по вписванията- Пловдив като №112, том 26, рег.9548, дело 4879, и нотариален акт за покупко- продажба ********** от 08.04.2015г. на нотариус С. П., вписан в Службата по вписванията- Пловдив като №113, том 26, рег.9808, дело 4880, първоначалните ответници М. Н. Ж., ЕГН 4
**********, и Т. Н. Ш., ЕГН ************, са прехвърлили на ответника Д. Б. К., ЕГН **********, общо 10/80 идеални части от правото на собственост на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Радиново, одобрени със Заповед РД-18-77/30.11.2007г., представляващ нива с площ от 19128 кв.м. в м. „Пивикови тирове“, при съседи- поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, 1412.17.67. Ищците твърдят, че са придобили правото на собственост върху процесния имот по силата на доброволната делба, извършена между наследниците на Г. С.
Б., с договор от 26.08.1994г. с нотариална заверка на подписите на страните от кмета на с. Радиново. Ответниците не са подали отговори на исковата молба, като от изявленията на процесуалния им представител, направени в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, може да се направи извод, че оспорват действителността на договора за делба с доводи, че същият бил сключен не преди, а след решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху имотите.
Тези доводи не могат да бъдат споделени. Видно от приложеното по делото и неоспорено решение на Поземлена комисия- Община Марица, със същото е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. С. Б. върху три имота съгласно влязъл в сила план за земеразделяне. С влизане в сила на посоченото решение процедурата по възстановяване на собствеността върху имотите е приключила, поради което и за наследниците не са съществували пречки да сключат договор за доброволна делба на същите. Договорът е сключен между всички наследници на общия наследодател Г. С. Б. към датата на сключването му съгласно приложените по делото удостоверения за наследници /л.8-9 и л.91-92/. Същият е сключен в изискуемата съгласно разпоредбата на чл.35, ал.1 от ЗС писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, извършена от кмета на с. Радиново. Настоящият състав на съда не споделя доводите на първоинстанционния съд, че договорът за доброволна делба е нищожен поради неспазване на изискуемата форма, тъй като кметът на с.
Радиново нямал правомощия да извършва нотариална заверка на подписите на страните по такъв договор. Към датата на извършване на нотариалната заверка- 27.10.1994г., е действала разпоредбата на чл.158, ал.4 от отменения Закон за съдебната власт /обнародван в „Държавен 5 вестник“, бр.59 от 22.07.1994г./ съгласно която в населените места, където няма районен съд, кметът, заместник-кметовете и секретарят на общината, както и кметовете на населените места, заверяват подписи, удостоверяват дати на частни документи и засвидетелстват верността на преписи от документи. От посочената разпоредба е видно, че същата не поставя ограничения в нотариалната компетентност на кметовете на населените места при заверката на подписите на частни документи. Такива ограничения са въведени едва с приемането на Закона за нотариусите и нотариалната дейност /обнародван в „Държавен вестник“, бр.104 от 1996г., в сила от 06.01.1997г./, в чл.83 от който е предвидено, че нотариална компетентност на кметовете се отнася само за удостоверяване на подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване. Предвид горното следва да се приеме, че към датата на удостоверяването на подписите на страните по процесния договор за делба- 27.10.1994г. кметът на с. Радиново е имал правомощия съгласно действащия чл.158, ал.4 от Закона за съдебната власт /отм./ да извърши посоченото нотариално действие, поради което и следва да се приеме, че договорът е сключен в изискуемата форма / в този смисълРешение №28 от 25.08.2020г. на ВКС по гр.д.№1547/2019г., второ гр.о., отнасящо се до нотариалната компетентност на кметовете на населените места при действието на разпоредбата на чл.97 от Закона за устройството на съдилищата /отм./, която е със същото съдържание като тази на чл.158, ал.4 от Закона за съдебната власт /отм.//. След като договорът за доброволна делба е действителен и е породил правни последици, то по силата на същия процесният имот е станал изключителна собственост на ищците Т. П. К. и П. П. Р., както и на техния баща П. И. К., а след смъртта на последния- само на ищците като негови наследници съгласно приложеното удостоверение /л.15/. Разпореждайки се в полза на ответника Д. Б. К. с общо 1/8 идеална част от имота, първоначалните ответници М.