Присъда № 209 от 16.12.2020, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 16.12.2020г. ПО НОХД № 5742/2020 г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО,

ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

***ска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Г. С. Н. за това, че на 25.05.2020 г., в гр. ***, е отнел чужди движими вещи – дамска чанта на стойност 10 лева, ведно с намиращите се в нея вещи: дамско портмоне на стойност 3 лева, съдържащо пари на стойност 17 лева; 2 бр. секретни ключове, всеки на стойност 3 лв. или общо – 6 лв. двата с 2 броя чипове, всеки на стойност 2,50 лв. или общо 5 лв. двата; 1 бр. зарядно устройство за мобилен телефон „Нокиа“ на стойност 5 лв.; 1 бр. калъфче на стойност 1 лв., съдържащо 2 чифта диоптрични очила, всеки на стойност 5 лв. или общо 10 лв. двата или всички отнети движими вещи на обща стойност 57 лв. от владението на Г. С. Д. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила - престъпление по чл. 198 ал.1 от НК Производството по делото е протекло по реда на диференцираната процедура по глава 27 НПК като подсъдимият е признал изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение. Моли на осъдения да се наложи наказание лишаване от свобода около средния размер, което на основание чл. 58а, ал.1 НК да бъде редуцирано с една трета.

Защитникът моли съдът да бъде снизходителен и да наложи на подсъдимия наказание около законоустановения минимум, което да бъде редуцирано с една трета на основание чл. 58а, ал.1 НК.

Подсъдимият в личната си защита поддържа изложеното от защитника.

С последната си дума моли за по-лека присъда и минимално наказание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Г. С. Н. , роден на **** г. в гр.***, б., б. гр., **, **, с ** образование, не работи, живущ в гр. ****, с постоянен адрес: ***, ЕГН:

********** е бил ** към момента на инкриминираното деяние, като с Присъда № 59/12.03.2018 г., влязла в сила на 28.03.2018 г. по НОХД № 6563/2017 год. по описа на ПРС същият бил признат за виновен за престъпление по чл. 195 ал. 1, т.2, вр. с чл. 194, ал.1 от НК, като му било наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66 от НК било отложено за срок от три години, който изтичал на 28.03.2021 г.

Подсъдимият Н. бил осиновено дете, но родителите му отказали да 1 полагат грижи за него. Същият не полагал труд и бил нефункционелен член на обществото, доколкото употребявал наркотични и упойващи вещества.

Свидетелката Г. С. Д. била родом от гр. ***, но се преместила в гр. ***, където работела, като се грижела за възрастни хора. Тъй като човекът, за когото се грижела починал, към края на месец май 2020 г. тя останала без работа. Дотогава пребивавала в неговия дом, намиращ се в гр. ***, ***.

Понякога св. Д. пребивавала в двора на Евангелистката църква в гр. ***, кв.

Кючук Париж.

На 24.05.2020 г. тя пренощувала в апартамента на ***, за който имала все още ключ и сутринта на 25.05.2020 г. тя излязла от апартамента, около 7,30 ч. и се насочила към храм „Св.Неделя“ в Стария град. В църквата, св.Д. престояла до към 10.00 ч., след което излязла навън и седнала на една пейка пред нея. Със себе си св. Д. носела черна кожена дамска чанта с дълга дръжка, в която имало черно велурено дамско портмоне с паричната сума от 17 лева, 2 бр. секретни ключове с 2 броя чипове, зарядно устройство за мобилен телефон „Нокиа“ и калъф с 2 чифта диоптрични очила. Мобилния си телефон тя държала в джоб на якето си.

След като престояла известно време на пейката пред църквата, св.Д. минала през храма и излязла от задния му вход, като седнала на намиращите се срещу входа каменни плочи. След като престояла там известно време св.Д. погледнала телефона си, видяла, че часът е 11,12 ч и започнала да се изправя, за да си тръгва.

По същото това време подс. Н. се намирал в района на задния вход на църквата „Св.Неделя“ в Стария град, на гр. ***. Той видял св. Д., която тъкмо ставала от мястото, на което седяла, преметнала по диагонал на тялото си своята дамска чанта, с посочените вещи и решил да я ограби. В момента, в който св.Д. се навела напред, за да се изправи, тъй като имала болки в краката, подс. Н. дръпнал силно дамската й чанта, която при навеждането и ставането на св. Д. провиснала отпред, при което дръжката се скъсала, той взел чантата и побягнал надолу по улицата.

Св. Д. успяла да види грабителя, който бил обут с черен панталон и облечен с червено горнище, слаб, с тъмна коса. Тя много се изплашила от случилото се и започнала да вика :“Помощ! Помощ!“, които викове били чути от св. Х. А. Р., живущ на ****, в гр. ***, до църквата. По това време той се намирал в двора на къщата си, веднага излязъл и видял св. Д., която плачела и викала, тъй като в чантата се намирали всичките вещи и пари. Св. Д. разказала на св. Р. какво се е случило, като той възприел нейния уплах и притеснение от отнемането на вещите и парите. Поради състоянието, в което се намирала св.Д., тя не можела да реагира адекватно и затова св. Р. се обадил, за да уведоми за случилото се на тел.112. Не след дълго на мястото пристигнали полицейските служители при 04 РУ-ОДМВР гр.*** св.В. З. С. и А. Д., на които св. Д. дала подробно описание на извършителя на грабежа.

Полицейските служители уведомили по радиостанциите своите колеги в района, с цел издирването му.

2

Около 13.15 ч. на посочената дата, полицейските служители при Общинска полиция – гр.***, св. Й. В. С. и Т. П., които се намирали в района на Джумая Джамия, забелязали подс. Н. да върви сам по ул.“Железарска“, в посока към ул. “Христо Г.Данов“. Тъй като той отговарял на разпространеното от служителите на 04 РУ-ОДМВР гр. *** описание, дадено от св. Д. те го задържали и го отвели в полицейското управление.

Подс. Н. бил разпознат от св. Д. като лицето, извършило грабежа на дамската й чанта с намиращите се в нея вещи.

Видно от назначената и извършена по делото съдебно-стокова експертиза стойността на отнетите от обв.Н. вещи е както следва: дамска чанта /кожена с дръжка/ на стойност 10 лева, дамско портмоне на стойност 3 лева, секретен ключ - 1 бр. - 3 лв., 2 бр. – 6 лв.,

Чип – 1 бр. - 2,50 лв., 2 бр.- 5 лв., зарядно устройство за мобилен телефон „Нокиа“ на стойност 5 лв.; калъфче на стойност 1 лв., диоптрични очила - 1 бр. - 5 лв., 2 бр. - 10 лв.

Български лева – 17 лева

Всички отнети вещи на обща стойност 57 лв.

По делото е била назначена и изготвена Съдебно-психиатрична експертиза на подс. Г. С. Н. , като видно от заключението на вещото лице той не се води на системно диспансерно наблюдение в ЦПЗ-***, не е било установено минало или актуално психично разстройство, като при него са налице дълговременни злоупотреби с психоактивни вещества. Качеството на психичните му функции обаче е съхранено. Подс. Н. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си във времевия период на деянието, с оглед данните за употреба на наркотични вещества. Могъл е да разбира поведението на околните спрямо него тогава и понастоящем.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията на подсъдимия дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно: свидетелски показания на Г. С. Д. , Х. А. Р., , Й. В.С., В. З. С., протокол за разпознаване на лица и предмети, ведно с албум, Съдебно-психиатрична експертиза на Г. Н., заключение на стоково оценъчна експертиза, справка за съдимост и характеристична справка, справки БДС и криминалистични регигистрации и др. писмени доказателства.

В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимият, поради което и по аргумент за 3 обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.198 ал.1 от НК са налице по отношение на подсъдимия доколкото се доказа, че на 25.05.2020 год. в гр. *** е отнел чужди движими вещи –дамска чанта, ведно с намиращите се в нея дамско портмоне, съдържащо пари на стойност 17 лева; 2 бр. секретни ключове, 2 броя чипове; 1 бр. зарядно устройство за мобилен телефон „Нокиа“; 1 бр. калъфче, съдържащо 2 чифта диоптрични очила, всички отнети движими вещи на обща стойност 57 лв. от владението на Г. С. Д. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила .

Налице са съставомерните признаци от обективна страна на престъплението по чл. 198 НК- подсъдимият е прекъснал фактическата и разпоредителна власт на владелеца на инкриминираните вещи- свид. Д., като е установил своя собствена фактическа власт, с което деянието се явява довършено и в израз на намерението си за своене се е разпоредил с вещите по неустановен по делото начин.

Промяната във фактическата власт върху инкриминираните вещи е извършена без съгласието на техния владелец, като за сломяване на съпротивата му е упражнена физическа сила, изразяваща се в издърпване на дамската чанта, до степен да се скъсат нейните дръжки.

Налице е изискуемата функционална връзка между двата акта, образуващи изпълнителното деяние на престъплението грабеж- като употребата на физическа принуда е било функционално подчинено на поставената цел да се отнемат противозаконно инкриминираните вещи от техния владелец.

Налице е и специфичният елемент от обективна странаинкриминираните вещи да са чужди за подсъдимия.

Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и пряко е желаел това.

Подсъдимия ясно е съзнавал, че инкриминираните вещи са чужди за него, разбирал че, че законният им владелец не е съгласен да му предостави фактическата власт върху вещите, но въпреки това е желаел да ги присвои като употреби физическа сила за сломяване на съпротивата на законния владелец. Присвоителното намерение на дееца или казано по друг начин желанието да третират вещите като свои собствени се извлича от извършените разпоредителни действия с вещите.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл. 198, ал.1 НК е предвидено наказание от три до 4 десет години.

При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че по отношение на подсъдимия следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК в размер на три години лишаване от свобода Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете изначалната липса на възможност за равен старт на личността в социума, поради отказа на родителите да полагат грижи за осиновеното си дете, обективната липса на парични средства, които са непосредствената причина за извършване на деянието, ниската стойност на отнетите вещи, ниският интензитет на силата, която е била употребена за осъществяването на инкриминираното деяние, изразеното съжаление за стореното.

Като допълнително смекчаващо обстоятелство не може да бъде ценено направеното признание на вината. Съгласно разясненията на ТР 1/2008 на ОСНК признанието на вината в процедурата по глава 27 НПК се отчита като подсъдимият се бонифицира чрез редукция на наказанието му с една трета на основание чл. 58а НК. Направеното признание може да бъде ценено като допълнително смекчаващо обстоятелство, само ако е направено още на досъдебно производство и съществено е улеснило разкриването на престъплението. Тези обстоятелства в случая не са налице. Подсъдимият не е давал обяснения на ДП, а престъплението е разкрито и доказано благодарение на събрания доказателствен материал и без неговото съдействие.

Като отегчаващи обстоятелства съдът цени –предходната съдимост на дееца отново за престъпление против собствеността; извършването на престъпление в изпитателния срок на предходното **е; лошите характеристични данни.

При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика. В този изричен смисъл Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.