Разпореждане № 2146 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2146 гр. София, 12.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П.Г.П. като разгледа докладваното от П.Г.П. Административно наказателно дело № 20261110201572 по описа за 2026 година

На обвиняемия Я. П. П., ЕГН: ********** с внесеното постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че:

На 15.06.2025 г. около 18.00 ч. в гр. София, на бул. „Витоша“ и бул. „Ген. Скобелев“ с посока на движение от бул. „Ген. Скобелев“ към бул. „Пенчо Славейков“ управлявал моторно превозно средство - индивидуално електрическо превозно средство марка „Т.“, модел „****“ с № на рама: R7*******************, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“; както и Наредба № 1-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства - чл. 2: „ Моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти.“.

Съдът, в изпълнение на задълженията си и след извършване на проверката по чл.

377, ал. 1 от НПК, намира следното:

Делото е подсъдно на Софийски районен съд като първа инстанция. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Формално са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно заседание по реда на Глава 28 от НПК, тъй като за престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност обвиняемият, е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева. Привлеченият към административнонаказателна отговорност не е осъждан и не е освобождаван от наказателна 1 отговорност по реда на чл. 78а от НК, и от инкриминираното деяние не са причинени съставомерни имуществени вреди.

Съдът намира обаче, че въпреки това в случая не са налице предпоставките на чл. 376, ал. 1 от НПК за насрочване на делото в съдебно заседание, тъй като в хода на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на Софийска районна прокуратура за тяхното отстраняване, на основание чл. 377, ал. 1 от НПК /след изм. с ДВ бр. 7/2019 г. /.

Съдът констатира, че внесеното в съда постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание не отговаря на изискванията на чл.

246, ал. 2 от НПК, според която разпоредба обстоятелствената част на обвинителния акт следва да съдържа определени реквизити, липсата на които води до ограничаване на правата на правоимащите процесуални субекти. Несъмнено правилата за обвинителния акт следва да намерят приложение и за постановлението за освобождаване от наказателна отговорност. В обстоятелствената част на обвинителния акт/постановлението по чл. 375 от НПК/, задължително следва да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемото лице в него, като се изисква и съвпадение между словесното описание на извършеното и дадената му правна квалификация, както и пълно и точно описание на всички съставомерни признаци и вреди. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. В постановлението в този смисъл следва да се съдържа информация за времето, мястото и начинът на извършване на престъплението, както и да са описани всички елементи от обективната и субективната съставомерност на деянието и същите да са посочени със съответните им фактически положения, възприети от държавното обвинение. Съществено изискване е обстоятелствата и фактическите положения, върху които прокуратурата гради обвинителната си теза, да са посочени ясно, пълно, точно и също така непротиворечиво.

В случая съдът констатира, че както постановлението за привличане на обвиняем от досъдебното производство, така и постановлението по чл.375 от НПК не съдържа изискуемата непротиворечивост на фактическата обстоятелства и посочените факти, за да е ясно обвинението както на обвиняемия, така и на съда, който следва да го разгледа в рамките на посоченото от прокурора в този негов акт. При повдигане на обвинение в рамките на досъдебната фаза, както и при изготвяне на постановлението, с което е сезиран съдът прокурорът е допуснал редица неточности и вътрешни противоречия, които са пречка да бъдат разбрани фактическите рамки на обвинението.

Следва да бъде съобразено, че съгласно диспозицията на чл.345, ал.2 от НК престъпление се явява управлението на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Разпоредбата е бланкетна и прокурорът е длъжен да посочи законовите и подзаконовите нормативни актове и разпоредби в тях, които изискват управляваното от П. превозно средство да бъде регистрирано, както и редът за това. Действително прокурорът е посочил редът за регистриране на моторни превозни средства в ЗДвП и издадената наредба във връзка с регистрацията на МПС, но както в обстоятелствената част на постановлението, така и в неговия диспозитив, а също и в самото постановление за привличане към наказателна отговорност, е допуснал непреодолимо в съдебната фаза противоречие относно категорията на управляваното от обвиняемия ППС. Твърди се от прокурора това да е моторно превозно средство - индивидуално електрическо превозно средство марка „Т.“, модел „****“ с № на рама: R7*******************.

2

Твърдението на прокурора е вътрешно противоречиво до степен, в която не може да се разбере твърди ли се въобще обвиняемият да е управлявал МПС или друг вид превозно средство. Волята на прокурора в този смисъл е неясна. Това е така, защото понятията МПС и ИЕПС са използвани без да се държи сметка за тяхното легално значение и обхват.

Съгласно §6 т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.

Според §6 т.18б от Допълнителните разпоредби на ЗДвП "Индивидуално електрическо превозно средство" е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, но ненадвишаваща 25 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. Не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания.

Видно от така посочените легални дефиниции индивидуалното електрическо превозно средство не е моторно превозно средство и изрично е изключено по волята на законодателя от приложното поле на това легално определение. Прокурорът, като е посочил, че управляваното от П. Т.“, модел „****“ с № на рама: R7******************* е едновременно моторно превозно средство и индивидуално електрическо превозно средство внася неяснота по отношение на категоризацията според държавното обвинение на съответното превозно средство и респективно е пречка да се установи от съда твърди ли се въобще престъпно поведение от страна на обвиняемия при положение, че чл.345, ал.2 от НК, както бе посочено, въздига в престъпление само управлението без да е регистрирано на моторно превозно средство. С други думи няма как посоченото в постановлението ППС да е едновременно и МПС и ИЕПС и прокурорът следва да изясни неговата категория и да я посочи надлежно и непротиворечиво в постановлението за привличане и в постановлението, с което предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Това е необходимо, доколкото самият състав на престъпление, който прокурорът е приел, че субсумира деятелността на П., предвижда като обективен съставомерен признак само управлението без да е регистрирано на определена подкатегория превозни средства – моторните. Ето защо прокурорът трябва да посочи непротиворечиво дали твърди да е наличен този признак без да внася съмнения, категоризирайки ППС Т.“, модел „****“ с № на рама: R7******************* едновременно като МПС и ИЕПС, които категории, видно от легалните дефиниции, са несъвместими.

Следва да бъде посочено и че регистрацията на ИЕПС е предвидена в чл.80а от ЗДвП – ал.5 (Нова - ДВ, бр. 16 от 2026 г.). Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата", чрез информационната система по чл. 52а от Закона за електронното управление, създава и поддържа регистър на индивидуалните електрически превозни средства и техните собственици. Допълнително противоречие пък се внася от прокурора с твърдението, че управляваното превозно средство е индивидуално електрическо такова с оглед редакцията на чл.143, ал.5а от ЗДвП, според който текст индивидуалните електрически превозни средства не подлежат на регистрация по реда на този закон. В постановлението обаче се.

По изложените съображения съдът намира, че постановлението не отговаря на изискванията да е ясно, точно и непротиворечиво формулирано обвинението от фактическа страна и следва СРП да извърши ново привличане на обвиняем и да внесе ново предложение по реда на Глава 28 от НПК след отстраняване на констатираните противоречия и ако счете, 3 че са налице предпоставките за това.

Тъй като обвинителният акт, съответно постановлението за освобождаване от наказателна отговорност, определя обективните и субективни предели на повдигнатото обвинение, допуснатата липса на фактическо описание на престъплението и на някои негови съставомерни елементи, лишава обвиняемия от възможността да разбере точния обем на повдигнатото обвинение и да организира адекватно защитата си. Съгласно чл. 246, ал. 2 НПК механизмът на извършване на деянието и описание на обстоятелствата, при които е извършено то, са сред задължителните реквизити на обвинителния акт, съответно на постановлението по чл. 375 от НПК. Така констатираното нарушение е допуснато в хода на досъдебното производство, ограничава правото на защита на обвиняемото лице, което обаче може да бъде отстранено чрез връщане на делото на СРП.

С оглед на така констатираното нарушение и доколкото съдът намира, че същото е особено съществено, тъй като води до ограничаване правото на защита на обвиняемото лице, съдията докладчик счита, че съдебното производство следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено на Софийска районна прокуратура за отстраняването му.

Водим от горното и на основание чл. 377, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК съдът, РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 1572/2026 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 116ти състав.

ИЗПРАЩА делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на посочените процесуални нарушения, съобразно мотивите на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на протест в 7-дневен срок от получаване на препис от него пред СГС по реда на глава 22 от НПК.

Препис от разпореждането на основание чл. 377, ал. 2 НПК да се връчи на СРП, на обвиняемия и на неговия защитник.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4