Решение № 94 от 29.05.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Варна, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска при участието на секретаря Д. Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20263001000034 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „ГАМА – ГРУП“ ООД – Варна против Решение № 84/10.11.2025 год., постановено по ТД № 46/2025 год., с което ОС – Добрич е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск от „ГАМА ГРУП“ ЕООД ЕИК 124619955, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул.“Ангел Стоянов“ № 2, представлявано от управителя К.М. срещу ЗП Г.Н.Г., БУЛСТАТ 179783085 с адрес за кореспонденция: ***** за сумата от 48 000 лв.

/четиридесет и осем хиляди лева/, представляваща неплатена цена на продадена стока по ф-ра № *****/*****г., като неоснователен.

Посочените в решението стойности следва да се считат за такива в евро с оглед принципа за автоматично превалутиране по заварени правни инструменти – чл. 11, ал.2 ЗВЕРБ.

В предявената жалба се излага, че договорът за търговска продажба е консенсуален договор и се счита сключен с постигането на съгласие относно съществените елементи на правоотношението. Предаването на стоката и заплащането й са част от изпълнението на договора. Между страните е възникнало облигационно отношение, по което ответникът е засял, ожънал, складирал и продал царевица, добита от земите на ищеца. Поддържа се, че 1 ответникът е признал сключването на договора и неговото изпълнение, вкл. е осчетоводил издадената фактура и е ползвал данъчен кредит. Претендира се уважаване на предявения иск ведно с присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба.

Оспорва наличието на признание за възникването на продажбено правоотношение и за предаване на стоката. Събраните по делото доказателства сочат на друг вид правоотношение между страните – поръчка, евентуално – неоснователно обогатяване. Осчетоводяването на фактурата може да служи само като косвено признание за наличието на задължение, но не и за неговото основание. Заприходяването на царевицата по сметка „материали“ доказва, че получателят на фактурата не признава основанието за издаването й. Този вид счетоводна операция съответства на твърденията на страната за възникнали между страните отношения, свързани с договор за поръчка и изработка. В условията на евентуалност въззиваемата страна поддържа въведеното в първа инстанция възражение за прихващане с вземане, съставляващо възнаграждение по договор за обработка на земеделски земи.

Претендират се сторените съдебни и деловодни разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, изхожда от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалването, поради което се преценява от въззивния съд като процесуално допустима и редовна.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск от „ГАМА ГРУП“ЕООД ЕИК 124619955, със седалище гр.Добрич , ул.“Ангел Стоянов“ № 2 срещу ЗП Г.Н.Г. , БУЛСТАТ 179783085 от гр.Добрич за заплащане на сумата от 48 000 лв, представляваща продажна цена на стока - 120 000 кг царевица, реколта 2021г., по ф-ра №*****/***** г.

Предявеният иск е с правно основание чл. 327 ГПК.

Ищецът е съставил фактура № 61/***** год., обективираща доставката на 120 000 кг царавица, реколта 2021 год., с единична цена от 0,40 лева на кг 2 или обща стойност – 48 000 лева. Съставената фактура е за вземане по доставка /продажба/ като липсва отбелязване за друг вид стопанска операция.

Фактурата не е подписана от получателя ЗП Г.Н.Г..

Съобразно заключението на ССЕ фактура № 61/***** год. е двустранно осчетоводена и ответникът е упражнил право на пълен данъчен кредит по същата.

Трайна и последователна е съдебната практика по въпроса, че осчетоводяването на фактурата, вписването й в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникване на продажбеното правоотношение и фактическото доставяне на стоката, по повод на което е била съставена. В този смисъл - решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о.; решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., I т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о.; решение № 109/7.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., II т. о. ; Решение № 20 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т. о., ТК и др.

Задълженията по фактура № 61/***** год. са и изрично признати в писмено изявление на ответника за прихващане, отправено до ищеца, л.31 от делото.

С оглед на изложеното съдът приема за установено в производството възникването на продажбено правоотношение с конкретен предмет и цена, както и фактическата доставка на стоката. В допълнение страните не спорят, че процесната царевица е посята и ожъната в ниви на ищеца от ответника, съхранявана е в собствен склад на земеделския производител и впоследствие е продадена от негово име на трето лице – обстоятелства, които несъмнено сочат за установена фактическа власт върху стоката, правеща ненужно отделното, нарочно предаване.

В настоящото производство ответникът оспорва наличието на продажбено правоотношение като се позовава на неформални уговорки, по силата на които ищецът е възложил на ответника да продаде продукцията и да 3 му предаде полученото. Възраженията следва да се квалифицират като такива за наличието на правоотношения по договор за поръчка – чл. 280 и следв. ЗЗД и на практика съставляват оспорване на собствените счетоводни записвания на страната, която е отразила придобиване на активи, респ. задължения от продажбено правоотношение по фактура № 61/***** год. Счетоводните документи са частни свидетелстващи документи, с формална доказателствена сила, които, в случай че съдържат неизгодни за съставилата ги страна факти, следва да бъдат ценени в нейна тежест. Когато счетоводните книги обективират неизгодни за издателя си факти, те се ползват с материална доказателствена сила, т. е. имат доказателствено значение за стоящите вън от тях факти, до които се отнася удостоверителното изявление. В този случай твърдението, че признатият от съставителя на счетоводните книги факт всъщност не се е осъществил, представлява оспорване на съдържанието на документа в съответната част по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК.

Доказателствената тежест за опровергаване на верността на удостоверените обстоятелства в счетоводните книги относно вида на правоотношението е на страната, която оспорва верността. Оспорването на собствените неизгодни счетоводни записвания е в тежест на ответника и то при условията на главно и пълно доказване - Решение № 50104 от 2.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1726/2020 г., I т. о., ТК.

По делото не са събрани доказателства за наличие на правоотношения, основани на договор за поръчка между страните.

На първо място ответникът се позовава на признание на ищеца, обективирано в молба, л. 43 /14.07.2023 год./, че е възложил на ЗП да продаде царевицата и да му предаде получената цена. С Разпореждане № 6329/28.11.2023 год. на ищеца е указано да уточни правното основание на предявения иск и да посочи ясно постигнатите договорки между страните. С молба – уточнение от 02.12.2023 год., ищецът е уточнил, че не е възлагал на ответника отчуждаването на царевицата на трето лице и че правоотношенията между страните се основават на договор за продажба.

Не се съдържат и признания за различен вид отношения в обясненията на управителя Кр.Милушев в о.с.з. на 09.01.2025 год. Действително управителят заявява, че първоначално се съгласил ответникът да продаде царевицата на трето лице, но впоследствие го уведомил, че ще издаде фактура 4 за доставка. С това предложение ответникът очевидно се съгласил, тъй като е осчетоводил издадената фактура № 61/***** год.

Фактът, че ответникът е осчетоводил фактура № 61/***** год. чрез счетоводен запис на актива в сметка 302 е ирелевантен. В тази сметка поначало се отчитат активи, които се влагат, обработват или изразходват в процеса на производство или за административни нужди (напр. суровини, резервни части, горива, канцеларски материали). Те не се продават в същия вид, в който са закупени. Коректното счетоводно отразяване на процесната царевица е в сметка 304 /стоки/ независимо дали същата е получена по уговорки по договор за продажба или по договор за поръчка. Следователно – грешното счетоводно заприходяване на актива, получен по процесната фактура, не дерогира извода на съда за наличието на продажбено правоотношение.

За пълнота, не се установяват отношения във връзка с договор за поръчка и от събраните гласни доказателства.

С оглед на изложеното предявеният иск е доказан по основание и размер.

По възраженията за прихващане:

Насрещните вземания на ответника, обективирани във фактури №№ 10/13.05.2021 год. /сеитба и култивиране/ и 11/03.05.2021 год. /семена за царевица/ се признават изрично от ищеца. Общото вземане по признатите и осчетоводени фактури възлиза на 5229 лева. Поради осъществено съдебно прихващане величината на претендирания дълг следва да се счита за частично погасен до размер от 42771 лева или 21 868, 46 евро.

Насрещното вземане по фактура № 17/***** год. на стойност 47 978, 48 лева не е доказано. Претендираният насрещен дълг касае извършени допълнителни агротехнически действия в имоти, собственост на ищеца като оран, торене, куртивиране II, окопаване, пръскане и свързаните с тях необходими средства и материали. Ищецът оспорва възлагането на сочените допълнителни действия, а ответникът не е ангажирал доказателства за твърдяното правоотношение по договор за изработка.

Събраните гласни доказателства касаят фактическото извършване на допълнителните мероприятия, но не и тяхното възлагане от ищеца.

5

Фактическото извършване на претендираните мероприятия би могло да обуслови претенция, произтичаща от неоснователно обогатяване или гестия, с каквато настоящият съд не е сезиран. Полезността и уместността на осъществените дейности биха имали релевантно значение при обосноваване на насрещната претенция с вземане по чл. 60-61 ЗЗД.

Не установяват твърдяните правоотношени по договор за изработка и показанията на св.Н., според който страните сключили договор за наем /аренда/. Следва да се отчете и че при наличието на договор за аренда всички мероприятия в наетите имоти са за сметка на арендатора.

Неоснователно е и възражението на ответника, че с издаването на фактура за продажба на царевицата ответникът е приел целият обем извършена работа. Продажбата на плодовете от собствена вещ по никакъв начин не презумира, че продавачът е възложил на купувача извършването на услуги за отглеждане и добив срещу възнаграждение.

При това положение ответникът не разполага с насрещно вземане на твърдяното договорно основание.

Фактическото извършване на претендираните мероприятия би могло да обуслови претенция, произтичаща от неоснователно или гестия, с каквато настоящият съд не е сезиран.

В заключение предявеният иск е основателен до размер на 21 868, 46 евро.

Разноски: С оглед променения изход от спора следва да бъде променена отговорността за разноски, дължими в първа инстанция. На ищеца по съразмерност се дължат 1569, 82 евро, на ответника – 128, 21 евро.

Ищецът не е претендирал разноски за въззивна инстанция. На ответника /въззиваема страна/ се дължат разноски съразмерно на приетата за неоснователна претенция в размер на 70, 67 евро.