Решение № 2787 от 16.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2787 гр. София, 16.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Св. Х.ва при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Даниела Св. Х.ва Гражданско дело № 20211100106555 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от Х. Б. В. против М.НА В.Р. на Р България осъдителни искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД , с обща цена 100 000 /сто хиляди / лева, от които

10 000 лева неимуществени вреди за това, че са му причинени неудобства по преместване в друго жилище, товаро-разтоварна дейност на имуществото;

7000 лева имуществени вреди от извършен разход да товарно-разтоварна дейност в това число и разходи за път в периода от 2918 г. - 2021 г.

2000 лева имуществени вреди – наемни вноски плащани от ищеца, за жилище ползвано от единия от синовете му.

10 000 лева неимуществени вреди в следствие на неудобството на семейството, което е принудено да живее на място различно от своя дом.

71 000 лева неимуществени вреди от причинен тормоз, притеснения, неудобства следствие от принудителното напускане на жилището.

20 00 0 лева наем на жилище на един от синовете му. ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 1

21.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът, в исковата молба излага, че е претърпял неимуществени вреди от деяния на служители на ответника, които се изразяват в бездействия и в действия представляващи фактическо „съдействие“ на ЧСИ № 841 и на взискателя по изпълнително дело № 20108410401378 за извършване на „насилнически“ действия по „изхвърляне“ на семейството на ищеца и на самия ищец от жилището им, осъществени на 12.10.2018 г.

Излага, че имота върху който е било насочено изпълнението, се намира в гр. София, бул.

******* ******* и на горепосочената дата служители на 01 РУП на МВР- София ръководени от двама старши офицери са се намесили в действията на ЧСИ при наличие на гражданско-правен спор по гр. д. № 13652/2018 г. на СРС, 82 състав, решението по което е било преюдициално към изпълнителните действия и не са спрели изпълнението.

Конкретизира, че е поискал от присъстващата майор М. Р. да говори с неговия адвокат, който да обясни аргументите да спиране на действията, не пожелала и да изслуша ищеца.

Не обърнала внимание на аргументите, протестите и възраженията на ищеца, относно наличието на висящ спор. Твърди, че при тези обстоятелства полицейските служители бездействали, а трябвало да проверят случая в управлението си и да се намесят, за да предотвратят беззаконието и насилието. Реакцията на полицаите била само да напомнят на ищеца, че е интелигентен човек, че трябва да съдейства на ЧСИ и че те са там само за да осигурят обществения ред, без да имат решаващи правомощия.

В писмен отговор по чл. 131 от ГПК, ответникът е обосновал възражения за недопустимост на предявените искове, което съдът с определение по чл. 140 от ГПК е квалифицирал като възражение за неподведомственост и е оставил същото без уважение. По същество оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Поддържа възражение за липсата на пасивна материално правна легитимация, като въвежда и твърдение, че субект на отговорността е СДВР с аргумента, че той е възложител на работата. Оспорва твърдението за наличието на противоправни действия/бездействия от страна на негови служители.

Твърди, че съдействието от полицейските служители е оказано на правно основание -чл.431, ал.2 от ГПК и същите са действали в условията на обвързана компетентност. Оспорва за ищеца да са настъпили твърдените вреди. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка. Твърди липсата на доказателства. Оспорва иска за лихва.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните, събраните по делото писмени гласни доказателства преценени по отделно и в съвкупност съобразно материално правните норми, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е сезирал Началника на Първо РУ – СДВР с молба сигнал в която твърди, че се подготвя насилствено извеждане от единственото му жилище и моли за спешна намеса на 2 органите на МВР. Сигналът е с вх. Рег. № 22500 – 4730 от 03.04.2017 г. Съм сигнала е представил копия от две жалби, едната подадена чрез ЧСИ до СГС, а втората до СГС , възоснова на които е образувано гр. д. № 13433 от 2016 г. Тези жалби не идентични по съдържание, са обективирал искане за спиране изпълнението по изпълнително дело № 20108410401378 по опис на ЧСИ № 841.

Пред съда е представена и втора молба сигнал, която няма достоверна дата, в кой момент е достигнала до адресата – отново Началника на Първо РУ при СДВР. В тази молба ищецът уведомява, че се подготвя насилствено изважда от жилището му на 12.10.2018 г. Последвал е втори сигнал от 10.10.2018 г. за същото обстоятелство. Следва документ, който е озаглавен „Подробно изложение на самоуправните и незаконни действия на ЧСИ Н. Митев и хамалска бригада“ .

В Жалба с вх. Рег. № 489700-3744 от 25.10.2018 г. адресирана до Министъра на вътрешните работи се излага, че служителите на МВР са съдействали на ЧСИ и са извършили незаконосъобразно бездействие, като мълчаливо са наблюдавали провокативни действия.

С постановление № 19265 по опис на СГП за 2018 г. ,от 31.10.2018 г. е разгледан сигнал на ищеца и е възложена проверка, приключила с докладна, възоснова на която е потвърден отказът на Прокурор от СРП да образува наказателно производство.

Представена е искова молба, с печат от регистратурата на СГС вх. № 138948 от 01.11.2016 г., с която ищецът е предявил искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД против „Р.Б." АД и ЧСИ № 841.

Ответникът е ангажирал съда с писмени доказателства от съдържанието на които видно, че е разгледан сигнал на ищеца от 25.10.2018 г. ЧСИ на 10.09.2018 г. е поискал съдействие от органите на МВР за извършване на принудителни действия на 12.10.2018 г. - въвод във владение на апартамент № 10 с административен адрес гр. София, р-н Изгрев, ж.к. „изток“ , бул. ******* шосе“ № ******* на лицето Г. В.А.. Върху гърба на документа, помощник ЧСИ се е подписал под изявлението, че е оказано съдействие. Видно от съдържанието на цялата преписка, съдействието е поскано поради това, че предходен въвод е осуетен от ищеца, който е бил предупреден с протокол, на основание чл. 65, ал.1 и 2 от ЗМВР. От докладните и снетите обяснения за събитията свързани с процесия въвод се установява, ищецът отново не е предал владението доброволно, а действията на служителите не са приети като осъществяващи дисциплинарна отговорност.

Видно от Заповед № 8121з-1438 от 26.11.2015 г. на Министъра на МВР са утвърдени правила относно реда за оказване на съдействие от полицейските органи на съдебните изпълнители при изпълнение на техните функции и служебни задължения.

3

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че св. М. Р. е полицейски служител, присъствал на процесния принудителен въвод, изготвила е докладна записка, давал е обяснения и потвърждава същите в съдебно заседание. От показанията на св. Б. Х.в В., син на ищеца , се установява противоречие между възприетите факти и писмените доказателства, относно обстоятелството – влизали ли са полицейските служители в апартамента за чиито въвод са изпратени да съдействат. Свидетелят не е знаел да съществува акт на съд, който да постановяване спиране на изпълнението.

Ищецът не е представил такъв акт, а от служебна справка извършена в деловодната система на СГС, се установява, е гр. д. № 13433 по опис на СГС за 2916 г. е образувано възоснова на искова молба, която според цената на иска е изпратена по подсъдност на СРС.

При тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи:

Предвид указаното по реда на чл. 140 от ГПК разпределение н доказателствената тежест, ищецът не е е представил доказателства, че ответникът притежава материална легитимация да отговаря по така предявения срещу него иск, че е настъпило увреждане, че това увреждане е причинено по вина на работника или служителя, на когото е възложена работата от ответника. Насрещното доказване, осъществено от ответника води до извода, че е извършена правно регламентирана дейност – съдействие на ЧСИ, инициирана от оправомощен орган – ЧСИ, за която дейност съставени съответните отчетнически документи, извършено е вътрешно разследване от работодателя, което е завършило с отказ да бъдат налагани дисциплинарни наказания, поради липса на нарушения.

Ищецът не е доказал, че действията на ответника, са противоправни. Такива биха били, ако към датата на въвода - 12.10.2018 г. ищецът е разполагал с официално издаден от компетентен съд, акт за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20108410401378 по опис на ЧСИ № 841 и го е надлежно представил, а ако не е бил в негово фактическо държане, е направил всичко необходимо да даде гласност на този факт по съответния ред, включително и кат осигури разговор между представителите на МВР и негов защитник.

Вместо това, ищецът се е конфронтирал с органите на реда, като преди това ги е ангажирал с множество сигнали, жалби и разсъждения, които не могат да опровергаят доказателствената сила на факта, че жилището не е било негова собственост към датата на въвода. Такова твърдение не е направено в исковата молба и съдът не е ангажиран с доказателства, че към датата 12.10.2018 г. ищецът не е следвало да бъде изведен от обекта. Искът срещу Министерството на вътрешните работи е неоснователен поради липса на пасивна материално правна легитимация на МВР по така предявеният иск. Същият се основава на твърдения на ищеца за претърпени вреди в следствие на действия на служители на 01 РУПСДВР. МВР чрез своите структури, независимо дали са самостоятелни юридически лица или не, се състои от кадровия състав, който е организиран териториално и съответно натоварен от Министъра на МВР да осъществява съдействия на ЧСИ по реда на чл. 431, ал. 2 от ГПК.

Институтът на деликтната отговорност (чл. 45 ЗЗД) още познат и като непозволено 4 увреждане или "гражданско престъпление", се основава на общото правило, да не се вреди никому. За разлика от договорната отговорност, при деликтната отговорност е прието от доктрината и от законодателството, че противоправното поведение може да причини както имуществени, така и неимуществени вреди. За да се търси отговорност за причинените вреди е необходимо ищецът да докаже противоправността на деянието.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Тази отговорност възниква само при виновно извършване на вредите и има обезпечителен характер. Възложителят отговаря не поради своя вина, а по вина на лицето, на което е възложена работата (служител). Това е отговорност за чужди противоправни действия. Но възложителят отговаря само за действията на свой служител и за вреди, причинени по повод на възложената работа. Двете условия за възникване на отговорността са кумулативни.

Вредите трябва да бъдат пряка и непосредствена последица от извършеното противоправно деяние.

Осъщественото съдействие е било на правно основание, което не е опровергано, поради което, съдът приема, че липсва елемент от фактическия състав на непозволеното уврежданепротивоправно бездействие и противоправно действие. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че липсват доказателства за твърденията на ищеца, че поведението на участващите в процесуалните действия на въвода са бил противоправни както и за противоправността на самия въвод. Въводът е фактическо действие, което се предприема възоснова на правен акт, който има изпълнителна сила. Обезщетение за вреди от незаконни актове може да се иска след тяхната отмяна, а когато вредите произтичат от фактически действия, както се твърди в исковата молба - след признаването им за незаконни от съда.

Към датата на действието, ищецът не е разполагал с акт за спиране на действията по изпълнителното дело, а към настоящия момент не ангажира съда с друг правен акт, от който следва противоправостта на действието.