Решение № 22395 от 07.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22395 гр. София, 07.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110123927 по описа за 2025 година

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание по чл.

439 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от И. С. К. срещу „Топлофикация София“ ЕАД за признаването за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи 1/3 част от сумите по изпълнителен лист от 10.01.2014 г. по ч. гр. дело № 2152/2011 г., 83 с-в на CPC, издаден срещу неговата наследодателка ПК.а, а именно:

1099,92 лева – главница по изп. лист; 366,45 лева – присъдените с изп. лист съдебни разноски и законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2006 г. до 19.01.2011 г., 1653.82 лева законна лихва върху главницата по изп. лист за минал период от време от 25.02.2011 г. до 04.04.2025 г., както и законната лихва върху главницата след дата 04.04.2025 г. /датата на поканата за доброволно изпълнение/ до окончателното изплащане на главницата. Счита, че вземанията са погасени поради изтекла погасителна давност, а в условията на евентуалност, че наследственият му дял от 1/3 не е правилно изчислен.

Твърди се, че ищецът е наследник на длъжника по изпълнителния лист - ПК.а, както и че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № . Това изпълнително дело било прекратено на 30.08.2021 г. на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК при констатирано последно извършено изпълнително действие на дата 11.06.2015 г. Сочи, че на 08.10.2021 г. неговата наследодателка Пенка К.а е 1 починала, като нейни наследници по закон са останали съпругът й С. и двамата й синове - И. С. К. и К С. К.. Твърди, че на 15.04.2025 г. е получил покана за доброволно изпълнение с изх. № 74792/04.04.2025 г. на ЧСИ В от която се установявало, че пред същата е образувано изп. дело № въз основа на молба от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046 за събиране на вземането по процесния изпълнителен лист, като И. К. бил конституиран като длъжник в качеството му на наследник на П К.а на основание чл. 429 ГПК. Сочи, че процесният изпълнителен лист от дата 10.01.2014 г. е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.02.2011 г. по ч. гр. дело № 2151/2011 г. по описа на СРС, 83 с-в, като след стабилизиране на заповедта, погасителната давност за установените в нея вземания е 5 години. Счита, че по време на висящността на първото изпълнително дело давност не е текла до 26.06.2015 г., откогато е обявено за загубило сила г. и от който момент е започнала да тече погасителната давност за вземането. Намира, че в случая давността за вземането е изтекла, като сочи, че считано от 11.06.2015 г., за когато съдебният изпълнител е приел, че е налице последно извършено изпълнително действие, не са предприемани други такива в продължение на срок от 2 години, поради което изпълнителното действие е прекратено по право.

Сочи, че от 11.06.2015 г. е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, в който не са предприемани други изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли да бъде признато за установено в отношенията му с ответника, че не дължи процесните суми, предмет на издадения изпълнителен лист поради погасяване на задължението по давност, а в условията на евентуалност поради неправилно определяне на наследствения му дял от 1/3 част. Претендират разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявения иск. Счита, че вземането не е погасено поради изтекъл давностен срок. Прави подробно изложение относно института на давността, като намира, че в случая е приложим общият, 5-годишен давностен срок. Сочи, че по процесното изпълнително дело били предприемани изпълнителни действия, които са водили до прекъсване на давността, като понастоящем не е изтекла. Счита, че за прекъсването на давността е от значение дали съответното изпълнително действие е поискано от взискателя, като е без значение дали е извършено от съдебния изпълнител. Сочи, че след настъпване смъртта на Пенка И.ова К.а давност не е текла до конституирането на нейните наследници.

Сочи, че давност не е текла и в периода на обявено извънредно положение в страната от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа 2 и правна страна следното:

По предявения главен иск:

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже: 1/ че е наследник на П И. К.а, както и каква е частта от наследствените му права; 2/ че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право. В тежест на ответника е да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С приетия доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са отделени фактите, че: 1/ ответникът е кредитор по процесното вземане, за което е издаден изпълнителен лист от 10.01.2014 г. по ч. гр. дело № 2152/2011 г., 83 с-в на CPC; 2/ че е образувано изпълнително дело № , а след неговото прекратяване - изпълнително дело № / че ищецът е наследник по закон на длъжника по изпълнителния лист П

Във връзка с изложените твърдения и възражения в исковата молба, спорно по делото се явява обстоятелствата дали вземанията са погасени по давност.

Видно от отразеното в процесния изпълнителен лист от 10.01.2014 г. по ч.гр.дело 2152/2011 г. по описа на СРС, 83 състав, същият е издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Давността за вземането се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението - в този смисъл е приетото в т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. В случая по делото не са налице данни след издаването на заповедта за изпълнение да е предявен иск за установяване съществуването на процесното вземане, поради което се налага изводът, че след настъпване изискуемостта на вземането, давността не е била прекъсната с депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По делото не се доказва оспорените вземания по изпълнителния лист да са установени със съдебно решение. В изпълнителния лист е отразено, че е налице 3 заповед за изпълнение, която подлежи на изпълнение. По делото няма представени доказателства за датата, на която е била връчена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 2152/2011 г. на СРС, респ. на коя дата е изтекъл срокът за подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Ето защо, съдът приема, че ако изпълнителният лист е издаден на първия ден след влизането на заповедта за изпълнение в законна сила, то последният възможен момент, в който е изтекъл срокът за възражение е на 09.01.2014 г.

Във връзка с определяне на началната дата, от която тече давностният срок за оспореното вземане, следва да се отбележи, че в рамките на заповедното производство длъжникът разполага с изчерпателно посочени от закона способи за защита, като извън тях той няма право на друг иск за защита. Тези способи са: възражение срещу заповедта за изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските, жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК, както и иск по чл. 424 ГПК. Това произтича от особения характер на заповедното производство, уредено в глава XXXVII от ГПК. Касае се за специални процесуални норми, установяващи специфични права (съответно задължения), относими само към страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение.

Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на ГПК, тъй като предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът изисква само депозирането на възражение от негова страна (дори без да е необходимо мотивиране на това възражение), за да бъде заявителят задължен да установява вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането на горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици, но това не му дава основание да търси защита чрез друг иск, извън предвидените възможности за защита в заповедното производство.

В изложения смисъл е и постановената практика на Върховния касационен съд напр. Определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 692/2009 г. на III ГО, ГК; Определение № 244 от 12.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2010 г. на III ГО, ГК;

Определение № 194 от 08.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 772/2009 г. на II ТО, ТК и Определение № 335 от 27.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 311/2012 г., I ГО, ГК.

Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта /в актуалната редакция към момента на издаването на процесната заповед за изпълнение/, който не може да бъде продължаван, като с изтичането му длъжникът вече няма възможност да оспорва заповедта и заповедта за изпълнение се стабилизира. Нейното атакуване може да се извърши само при условията на чл. 424 ГПК, като в исковата молба следва да се посочи наличието на новооткрити обстоятелства или нови факти, които са от съществено значение и които не са могли да бъдат известни до изтичането на срока за възражение. Вземанията по заповедта за изпълнение могат да бъдат оспорени и по 4 реда на чл. 439 ГПК, но само въз основа на твърдения за факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая на заповедното производство – факти, настъпили след изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за изпълнение. В този смисъл, възражението за изтекъл давностен срок преди изтичане на двуседмичния срок по чл. 414 ГПК е преклудирано, ако не е направено в рамките на заповедното производство, като е недопустимо същото да се разглежда като основание на предявен впоследствие отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията.

Следователно, за основателността на претенцията в настоящото производство следва да се установи дали след влизане в сила на заповедта за изпълнение (с изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК) е изтекъл изискуемият давностен срок за вземането, без да са настъпили обстоятелства, водещи до неговото спиране или прекъсване.

Както се посочи по-горе, заповедта за изпълнение по ч.гр.д. 2152/2011 г., СРС е влязла в законна сила най-късно на 09.01.2014 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 ГПК, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се налага с оглед променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. В този смисъл е напр. решение № 3/04.02.2022 г. по гр. дело № 1722/2021 г. на IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК.