Определение № 675 от 16.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 675 гр. Пловдив, 15.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20225300500495 по описа за 2022 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна частна жалба на „Теленор България“ЕАД, ЕИК 130460283, подадена чрез пълномощника адвокат В.Г., против Разпореждане от 12.01.2022 г., инкорпорирано в Заповед № 230 от 12.01.2022 г. постановена по ч.г.д.№ 19 640/2021г. по описа на РС Пловдив, XXIII гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 266,45 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислена във фактура № 7297972803/15.12.2019 г., както и на сумата от 163,14 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част. Поддържа се, че договорените клаузи за неустойка в размер на 3 месечни абонаментни вноски при предсрочно прекратяване на договора, включителни неустойки за предоставяне на ползване на устройство с отстъпка от стандартната цена, не водят до неравностойност на насрещните престации, а с тях се цели постигането на основните функции на неустойката - превантивна, обезпечителна и обезщетителна. По отношение на претендираните лизингови вноски се навежда довода, че същите са изискуеми като не са били платени от абоната, нито мобилните устройства са били върнати.Моли се да се отмени разпореждането в отхвърлителната част и да се постанови издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството.

Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е дължимата ДТ, поради което се е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

С обжалваната част на разпореждането заявителят „Теленор България“ ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника С.И.С. с ЕГН: **********, за следните суми:

266,45 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, 1 начислена във фактура № 7297972803/15.12.2019 г., както следва: сумата от 54,11 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 27.09.2018 г. за мобилен номер +*********, от които 27,48 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и сумата от 26,63 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство MEIZU M6 16GB Dual Silver, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора, и сумата от 212,34 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на абонамент от 08.04.2019 г. за мобилен номер +*********, от които 79,98 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и сумата от 132,36 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI Y5 2018 Blue, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора.

163,14 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски, както следва: сумата от 78,24 лв. по договор за лизинг от 08.04.2019 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер +*********, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Blue на изплащане на 23 месечни лизингови вноски, като не е заплатил 15 бр. лизингови вноски на обща стойност 73,35 лв, дължими за периода месец декември 2019 г. до месец март 2021 г., ведно с допълнителна сума в размер на 4,89 лева поради невръщане на мобилното устройство, и сумата от 84,90 лв. по договор за лизинг от 27.09.2018 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер +*********, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство MEIZU M6 16GB Dual Silver на изплащане на23 месечни лизингови вноски, като не е заплатил 9 бр. лизингови вноски на обща стойност 76,41 лв, дължими за периода месец декември 2019 г. до месец август 2020 г., ведно с допълнителна сума от 8,49 лв., поради невръщане на мобилното устройство.

С обжалваната част на разпореждането заповедният съд е отхвърлил подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за вземането за неустойки след като е приел, че от потребителя се претендира да заплати необосновано висока и определяема неустойка без да получава насрещна престация и да ползва предоставените от оператора услуги, поради което неустойката е установена в противоречие с добрите нрави и излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоечните клаузи. Въз основа на изложеното районният съд е достигнал до извода, че установените клаузи за неустойка са нищожни, поради което не пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги, който извод е обосновал с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС. Също така, РС е приел, че клауза, която предвижда, че при прекратяване на договора за лизинг, лизингополучателят дължи неустойка в размер на разликата в цената, на която лизингодателят условно би продал устройството и тази, на която го е предоставил по договор за лизинг, е поначало нищожна, тъй като подобна неустойка цели да обезщети вреди, който не стоят в причинна връзка с развалянето на лизинговия договор.

За да отхвърли заявлението по отношение на претендираните неплатени лизингови вноски районният съд е приел, че същите не се дължат, позовавайки се на датата на прекратяване на договорите за мобилни услуги и указвайки пътя за защита на кредитора.

Настоящият състав на ПОС след преценка на представените доказателства и предвид оплакванията в жалбата, намира следното:

Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на клаузите в договора със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи по см. на ЗЗП.

Заявителят е поскал издаване на заповед за изпълнение за вземанията за неустойки въз основа на Договори за мобилни услуги от дата 27.09.2018 г. и 08.04.2019 г. Видно от представените заверени копия на двата договора, в същите са договорени идентични клаузи, 2 регламентиращи отговорността на абоната. Според тези клаузи, в случай на прекратяване на договорите преди изтичане на срока им по вина или искане на потребителя той дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни вноски за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратният размер на месечните абонаменти. В допълнение на неустойката, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, и в случаите, в които е предоставено устройство за ползването на услугите, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройствата / в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му / в брой или съответно обща лизингова цена по договор за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора.

Според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност посочените клаузи да са неравноправни съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5 от ЗЗП. Целта на договорната неустойка е компенсация на евентуалните вреди за изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В случая в процесните договори от една страна е предвидена неустойка в размер на три стандартни месечни такси, а от друга неустойка формирана от получената отстъпка в месечните такси, ведно с трета такава – съставляваща отстъпка в продажна цена на устройство. Съдът намира, че вредите на кредитора не следва да бъдат определяни като пропуснати ползи в размер на невнесени месечни абонаменти, тъй като заплащането на месечните абонаменти за срока на договора е обвързано с предоставяне на услуга, която с оглед прекратяване на договора вече не се предоставя.

Вредите не следва да се определят и като съвкупност от месечни абонаментни вноски, макар и ограничени до размер на 3 месечни абонаментни вноски, ведно с допълнителна сума за предоставени устройства за оставащия срок на прекратения договор, което обосновава извод за вероятната неравноправност на клаузите. Въззивният съд намира, че следва в един състезателен процес да се провери дали договорените неустойки се явяват необосновано високи, тъй като не отчита размера на евентуалните вреди. На този етап е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такива неравноправни клаузи, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин.

Следователно правилно е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумите за неустойка в общ размер на 266,45 лв., тъй като основанието на което се претендират представлява вероятна неравноправна клауза в потребителски договор.

По отношение направените в заявлението претенции за лизингови вноски от 163,14 лв. по Договори за лизинг от дата 27.09.2018 г. и 08.04.2019 г., разпореждането се явява незаконосъобразно, доколкото са налице предвидените от закона условия за издаване на заповед и не се мотивира извод за вероятна неравноправност на клаузи в договорите.

Съображенията на районния съд за отхвърлянето на претендираните суми касаят по същество правният спор, поради което не следва да бъдат обсъждани с оглед едностранният и формален характер на настоящото заповедно производство. Законосъобразното осъществяване на фактите, на които искането по чл. 410 ГПК се основава, е извън обхвата на проверката при произнасяне по основателността на заявлението, поради което районният съд е неправилно е отхвърлил заявлението за претендираните суми по договорите за лизинг.

С оглед на изложеното, налице са условията за издаване на исканата заповед за претендираните суми по договорите за лизинг, поради което в тази част разпореждането следва да бъде отменено и делото да се върне на РС за издаване на исканата заповед. В останалата обжалвана част относно вземането за неустойка, разпореждането е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 12.01.2022 г., инкорпорирано в Заповед № 230 от 12.01.2022 г. постановена по ч.г.д.№ 19 640/2021г. по описа на РС Пловдив, XXIII гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 163,14 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски, както следва: сумата от 78,24 лв. по договор за лизинг от 08.04.2019 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер +*********, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Blue на изплащане на 23 месечни лизингови вноски, като не е заплатил 15 бр. лизингови вноски на обща стойност 73,35 лв, дължими за периода месец декември 2019 г. до месец март 2021 г., както и сумата от 4,89 лв., представляваща допълнителна сума в размер на 4,89 лева поради невръщане на мобилното устройство, и сумата от 84,90 лв. по договор за лизинг от 27.09.2018 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер +*********, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство MEIZU M6 16GB Dual Silver на изплащане на23 месечни лизингови вноски, като не е заплатил 9 бр. лизингови вноски на обща стойност 76,41 лв, дължими за периода месец декември 2019 г. до месец август 2020 г., ведно с допълнителна сума от 8,49 лв., поради невръщане на мобилното устройство, КАТО ВРЪЩА делото на РС Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия и издаване на заповед за същите.