Решение № 1008 от 08.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1008 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20251100900570 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и пета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Бояна Боянова, разгледа търговско дело № 570 по описа за 2025 година, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявен от Прокуратурата на Република България иск с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на „САПЕЛИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 201033261, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, жк „*********, поради липсата на вписан управител в продължение на повече от 3 месеца.

В исковата молба прокурор при СГП твърди, че вписаният управител на дружеството С.П.Л., ЕГН **********, починал на 10.04.2024 г. и до настоящия момент не били предприети действия по вписването на нов управител и представител на дружеството. Така в продължение на период от време, надхвърлящ повече от 3 месеца, дружеството останало 1 без вписан управител, което изпълвало хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ и налагало прекратяване на дружеството.

Принципно, в хипотезата на липсващ вписан управител, ответникът-юридическо лице няма как да извършва процесуални действия в настоящото производство и с оглед постановеното Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, с което се разреши спора относно процесуалната допустимост на иска, настоящият състав приема, че спрямо ответника не следва да се прилага чл. 29, ал. 2 ГПК, която разпоредба предвижда назначаването на особен представител на процесуално недееспособно лице, ако то няма законен такъв и е необходимо извършването на нетърпящо отлагане процесуално действие.

В случая ответникът е принципно процесуално дееспособно лице – юридическите лица разполагат с пълна процесуална право- и дееспособност, съответно в устройствения им акт следва да са предвидени съответните органи, които да волеобразуват и волеизявяват. Ако тези органи са с непопълнен персонален състав и това е именно основанието за предявения от Прокуратурата конститутивен иск, не е необходимо съдът да осигурява процесуален представител на такова юридическо лице. Липсата на управител е резултат на бездействието на волеобразуващия орган на съответното юридическо лице или на неговите наследници и това бездействие влече съответните неблагоприятни правни последици.

Преодоляването им, за да се развие конкретното производство чрез назначаване на представител на разноски на ищеца, а в конкретната хипотеза – на разноски от бюджета на съда, не може да се приеме, че е оправдано от гледна точка обществения интерес и не засяга по същество гарантираното право на защита на участниците в съдебни производства.

Бездействието да бъде избран управител на юридическото лице манифестира дезинтересиране то да бъде активен правен субект и да упражнява предоставените му от правопорядъка субективни права, съответно не е в интерес на правосъдната дейност това положение да бъде преодоляно само в настоящата хипотеза за упражняване на ограничен кръг процесуални права, след като принципно този правен субект по собствена воля не предприема действия да осигури упражняване на субективните си права и съответно изпълняването на правните си задължения.

От друга страна, настоящото производство има съвсем ограничен предмет на доказване, като с оглед правния статус на ищеца, който е държавен орган с правомощия да следи за спазване на законността и предвид служебната обвързаност на съда от вписаните и обявени в търговския регистър обстоятелства, са налице достатъчно гаранции за осигуряване законосъобразното развитие на производството и без назначаването на особен представител на ответното дружество.

В срока за отговор на исковата молба, връчена в приложение на фикцията на чл. 50, ал.

2 ГПК, такъв не е депозиран.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото е безспорно и се установява по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, че ответното дружество „САПЕЛИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 201033261, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, жк „*********, е капиталово търговско дружество с вписан капитал от 10 лева, притежаван от С.П.Л., ЕГН **********, който е и негов управител.

Видно от изготвена справка от НБД „Население“ С.П.Л., ЕГН **********, е починал 2 на 10.04.2024 г., като справка в търговския регистър по партидата на дружеството установява, че към предявяване на исковата молба, така и към приключване на устните състезания по делото, не е извършено вписване на нов управител на дружеството.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.

Относно иска с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ.

Съгласно чл. 155, т. 3 ТЗ с решение на окръжния съд по седалището му търговско дружество може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца няма вписан управител. Всяко търговско дружество е правен субект, който обаче формира и изразява волята си чрез своите органи, съответно се представлява от управителя, който осъществява и оперативното му ръководство. С настъпилата смърт на С.П.Л., ЕГН ********** – управител на дружеството, същият е престанал да бъде правен субект, като е прекратена право- и дееспособността му, съответно е осъществен фактът, предвиден в хипотезата на посочената правна норма – дружеството няма вписан правосубектен управител, като това фактическо състояние е продължило много повече от три месеца – от 10.04.2024 г. до приключване на устните състезания в производството.

При липсата на управител дружеството не може да волеизявява, съответно не може да бъде участник в търговския оборот и съществуването му е безпредметно, затова следва да бъде прекратено и да бъде извършена процедура по ликвидация. Законът се интересува от създаденото обективно състояние на липсващ управител, което е продължило повече от три месеца, за да бъде приложена най-тежката санкция – прекратяване на търговеца.

С оглед изложеното, предявеният конститутивен иск следва да бъде уважен.

При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, разноските за производството следва да се възложат в тежест на ответното дружество.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА, по предявения от Прокуратурата на Република България иск, с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ, „САПЕЛИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 201033261, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, жк „*********.

ОСЪЖДА „САПЕЛИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 201033261, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, жк „*********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 80 (осемдесет) лева, представляваща държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Заверен препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на АВТРРЮЛНЦ за обявяването му и откриване на производство по ликвидация.

СЪДИЯ:

3

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4