Определение № 229 от 15.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 229 гр. Варна, 15.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.ов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. И.ов Въззивно частно гражданско дело № 20243100502568 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХІ-ва ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. К. К., чрез адв. Соня Бъчварова и И.

К. Д., чрез адв. М. Т., срещу Определение № 260148/25.09.2024г., постановено по гр. дело № 18864/2019г. по описа на ВРС, XXVI с-в, с което е прекратено, на основание чл. 231, ал. 1 ГПК, производството по цитираното гражданско дело.

Навеждат се бланкетни оплаквания за незаконосъобразност на определението. Жалбоподателите считат, че съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК за спиране на делото.

Отправено е искане за отмяна на определение и са връщане на делото на РС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна М. К. Д., чрез адв.

Дончо Стоянов и адв. Д. А. излага подробно становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно, а частната жалба – за неоснователна и настоява да се остави без уважение.

Съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от С. К. К. и И. К. Д. срещу М. К. Д. иск с правно основание чл. 30 ЗН за намаляне на извършените о т общия наследодател в полза на ответницата завещателно разпореждане и дарение, обективно кумулативно съединен с иск за делба на два недвижими имота при квоти 1/4 ид. ч. за всеки от ищците и 1/2 ид. ч. за 1 ответницата.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от М. К. Д., с който предявените искове са оспорени като недопустими, евентуално неоснователни.

С Определение № 5887/07.05.2020г., постановено по гр. дело № 18864/2019г. по описа на ВРС, XLII с-в, производството по делото е спряно до приключване на гр. дело № 2080/2019г.по описа на ВОС с влязъл в сила окончателен съдебен акт, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

С Определение № 50027/23.01.2023г., постановено по гр. дело № 2361/2022г. по описа на ВКС не е допуснато до касационно обжалване Решение № 19/08.02.2022г., постановено по в. гр. дело № 526/2021г. по описа на ВАпС, с което в една част е обезсилено и прекратено, а в друга потвърдено Решение № 260014/11.02.2021г., поправено с Решение № 260075/28.07.2021г., двете постановени по гр. дело № 2080/2019г. по описа на ВОС.

Поради отпадане на причините за спиране на производството по гр. дело № 18864/2019г. по описа на ВРС, същото е възобновено, на осн. чл. 230, ал. 1 ГПК.

С влязло в сила Определение № 3220/18.08.2023г., постановено по в. ч. гр. дело № 1532/2023г. по описа на ВОС, II с-в, е отменено Определение № 260163/02.06.2023г., постановено по гр. дело № 18864/2019г. по описа на ВРС, XLII с-в, с което производството по делото е спряно отново, но този път до приключване на гр. дело № 9004/2019г. по описа на ВРС , VIIс-в, с влязъл в сила окончателен съдебен акт, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Посочено е, че констатираният субективен и обективен идентитет между страните и част от предмета на делото за делба и установителния иск за собственост по гр. дело № 9004/2019г. по описа на ВРС, VII с-в, изключва наличието на преюдициалност между двете дела. Прието е още, че се касае за идентични спорове, което не е основание за спиране на съдебното производство за делба.

Първоинстанционният съд обаче не е обединил двете производства, доколкото не са били налице предпоставките за това.

Така с Определение № 260332/12.12.2023г., постановено по гр. дело № 18864/2019г. по описа на ВРС, XXVI с-в, е насрочено о с. з. за разглеждане на делото, което е проведено.

В следващото о. с. з., проведено на 05.03.2024г., процесуалният представител на ищеца И. К. Д. е направил предложение за спиране на производството по взаимно съгласие на страните. Процесуалните представители на останалите страни са изразили съгласие за това, поради което съдът на осн. чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК е спрял производството по съгласие на страните. Указал е на страните, че ако в шестмесечен срок от влизането в сила на определението за спиране на производството не поискат неговото възобновяване, същото ще бъде прекратено. Определението за спиране на производството е в сила от 13.03.2024 год.

С Определение № 260148/25.09.2024г., постановено по гр. дело № 18864/2019г. по описа на ВРС, XXVI с-в, производството по делото е прекратено, на осн. чл. 231, ал. 1 ГПК, тъй като в шестмесечния срок от 2 влизането в сила на определението за спиране на производството, никоя от страните не е поискала неговото възобновяване.

Определението е правилно.

Съгласно чл. 231, ал. 1 ГПК, спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от тях не е поискала възобновяването му. Ако е постановено решение, то се обезсилва. Този шестмесечен срок започва да тече от датата на влизане в сила на определението за спиране.

Първоинстанционното производство е делбено, на етап – първа фаза на делбата, в което са включени и преюдициални въпроси, в частност искове за намаляване на завещателни разпореждания и дарения, поради което и няма пречка да бъде прекратено на осн. чл. 231, ал. 1 ГПК, за разлика от хипотезата, при която делбата е във фазата по извършването ѝ. В последния случай, при бездействие на страните в законоустановения шестмесечен срок, делото следва да бъде внесено в архив по арг. от чл. 60, ал. 2 ПАС и може да бъде възобновено във всеки един момент по искане на който и да е от съделителите.

На следващо място следва да се направи преценка дали в законоустановения шестмесечен срок страните са бездействали. Срокът за възобновяване на производството е започнал да тече от 13.03.2024г. – датата, от която определението за спиране е влязло в сила – и е изтекъл на 13.09.2024 год., петък, присъствен ден, в който период няма данни по делото някоя от страните да е поискала възобновяване му, при което и първоинстанционният съд правилно е прекратил производството.

Жалбоподателите разполагат с възможността да предявят отново иска си за делба.

В обобщение частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 32682/19.12.2024г. по рег на ОС-Варна, подадена от С. К. К., чрез адв. Соня Бъчварова и И. К. Д., чрез адв. М. Т., срещу Определение № 260148/25.09.2024г., постановено по гр. дело № 18864/2019г. по описа на ВРС, XXVI с-в, с което е прекратено, на основание чл. 231, ал. 1 ГПК, производството по цитираното гражданско дело.

Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4