Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 104 от 04.03.2020, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Гражданско дело 2206/2019
Вид
Решение № 104
Подписан
04.03.2020
В сила
18.04.2023
Състав
АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.115, ал.1, б."ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 и 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 и 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите

№. 104 / 4.3.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

04.03.2020 година, град Монтана

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в

ОТКРИТО съдебно заседание о. 30.01.2020 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при секретаря Татяна И. и с участието на прокурора......................................................................................, като разгледа докладваното о. съдия Цекова гражданско дело №. 2206 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.

Направено е възражение за погасяване вземането по давност.

Ищецът, „. Б. Б. А. Е. 0., представлявано о. С. А. Г., в качеството й на изпълнителен директор, чрез пълномощника си ,. М. Е. Е. 1., представлявано о. Р. И. М.-Т. в качеството й на управител, чрез пълномощника си юрисконсулт Г. А., съдебен адрес за връчване на книжа: г. С. п. 1. Р. В. к. „. Д. у. „. П. К. №. 6. с. М. Т. е. 4.. е предявило иск срещу: И.К.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и цена на исковете:

-

18 396.36 лв. /осемнадесет хиляди триста деветдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ - главница;

-

1 164.94 лв. /хиляда сто шестдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода о. 18.04.2010г. до 23.11.2010г.;

-

39.87 лв. /тридесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/ - наказателна лихва за периода о. 18.04.2010г. до 23.11.2010г. - законна лихва за забава върху главницата за периода о. дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

В исковата си молба твърдят, че в законоустановения срок и в изпълнение на указания ч.г.д. №. 81912/2010 г. по описа на Районен съд- г.Монтана, ГК, І - ви състав, обективирани в съобщение, получено на 02.08.2019г., депозират настоящата искова молба с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.

415 ГПК. Въз основа на подадено о. И.К.И. възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, ал. 2 ГПК по ч.г.д.

№. 81912/2010 г. по описа на Районен съд- г.Монтана, позовавайки се на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си срещу задълженото лице.

Относно допустимостта на подаденото възражение по чл. 414 ГПК о. страна на длъжника, моли съда да се съобрази със следното:

На първо място счита, че така подаденото възражение на основание чл.414 о. ГПК е недопустимо, тъй като е направено след изтичане на 14-дневния преклузивен срок, установен в разпоредбата на чл.414, ал.2 о. ГПК.

По изпълнително дело №. 388/2017г. по опис на ЧСИ М. Ц. И.,xxx действие ОС Монтана се съдържат доказателства относно връчени книжа на длъжника по образуваното изпълнително дело. Налице е надлежно връчване, обуславящо недопустимост на релевираното възражение на И.. С оглед на гореизложеното може да се направи обоснован извод, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е недопустимо, тъй като не е подадено в предвидения в чл. 414, ал. 2 ГПК двуседмичен преклузивен срок, а изложените възражения не отговарят на обективната действителност.

В случай, че съдът счете подаденото възражение за допустимо и депозирано в срока, определен в закона, моли да се приеме следното:

Относно фактическите обстоятелства по делото.

На

18.12.2009г. е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит между И.К.И.

/в качеството на кредитопопучател/ и „. Б. Б. АД /в качеството му на кредитор/.

Съгласно чл. 1 о. Договора банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 18 685 лв. /осемнадесет хиляди шестстотин осемдесет и пет лева/ за потребителски нуждИ.

В чл. 3 о. Договора страните са уговорили, че кредитът ще се преведе по сметка, посочена в договора, еднократно - на 19.12.2009г., като олихвяването започва о. тази дата.

Съгласно чл.4, ал.1 редовната главница по кредита се олихвява с лихва в размер на 9% годишно, а олихвяването се извършва ежемесечно.

Съгласно чл.5 ГПР към датата на отпускане на кредита, е в размер на 9.4.

Съгласно чл.7 ал.1 при забава на плащанията на главницата о. страна на кредитополучателя, банката има право да начисли неустойка в размер на действащия лихвен процент, съгласно договореното в чл.4 за редовна главница с надбавка в размер на 5 пункта.

Съгласно ал.2 при друго неизпълнение о. страна на Кредитополучателя, банката има право да начислява неустойка в размер на действащия лихвен процент, съгласно договорения по реда на чл.4 лихвен процент за редовна главница с надбавка в размер на 5 пункта.

Съгласно чл. 9 о. Договора кредитът следвало да се издължи на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва и съответната част о. годишната такса за управление и обслужване, считано о. 18.01.2010г. на 18-то число на месеца.

Съгласно чл.10 крайният срок за издължаване е 18.12.2019 г.

В случаите на сключена застраховка „Живот“ общият размер на месечната погасителна вноска и на месечната премия е в размер на 260.22 лв.

В чл.14, ал.4 страните са уговорили, че кредитополучателят се задължава да уведоми банката незабавно при промяна на адреса, посочен в Договора, както и за всяка последваща промяна в своя адрес.

При неизпълнение на това задължение всяка писмена кореспонденция, изпратена о. банката до последно посочения о. кредитополучателя адрес, се счита за редовно връчена в деня на изпращането й.

Съгласно чл.19 о. договора страните уговорили, че при пълно или частично неплащане на две последователни погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем.

Поради липса на изпълнение, в полза на ищеца са възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл. 79 и 86 ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата, в случай, че длъжникът не изпълни точно задълженията сИ. Банката е предприела действия за принудителното удовлетворение на притезанията сИ. Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение о. счетоводните книги на основание чл.417, т.2 ГПК.

Впоследствие по ч.г.д. №. 81912/2010 г. по описа на Районен съд- г.Монтана, ГК, І- ви състав искането е уважено и изпълнителен лист е издаден.

След получаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, е образувано изпълнително производство №. 388/2017г. по опис на ЧСИ М. Ц. И.,xxx действие ОС Монтана.

В случай, че съдът приеме, че не са налице последиците на предсрочна изискуемост, молят да се вземе предвид постановката на ТР №. 8/2017г., съгласно която длъжникът дължи изпълнение на задължението за онази част о. вземането с настъпил падеж.

Молят съда да постанови решение, с което със сила на пресъдено нещо, да се признае за установено по отношение на ищеца, че И.К.И., ЕГН xxxxxxxxxx дължи на „. Б. Банка“ АД парични суми, произтичащи о. Договор за потребителски кредит, сключен 18.12.2009 г. между И.К.И., ЕГН xxxxxxxxxx, /в качеството на кредитопопучател/, о. една страна, и „. Б. Банка“ АД /в качеството му на кредитодател/, о. друга страна, както следва:

- 18 396.36 лв. /осемнадесет хиляди триста деветдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ - главница;

- 1 164.94 лв. /хиляда сто шестдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода о. 18.04.2010г. до 23.11.2010г.;

- 39.87 лв. /тридесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/ - наказателна лихва за периода о.

18.04.2010г. до 23.11.2010г.

- законна лихва за забава върху главницата за периода о. дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

Претендират разноските в заповедното и исково производство, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът И.К.И., чрез процесуалния си представител адвокат Н.В., вписана в АК С. в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.

Моли съда да остави без уважение предявените о. „. Б. Б. АД искове, заедно с всички законни последици о. това.

Оспорва изцяло предявените искове, включително и в частта за претендираните разноски за заповедното и настоящото производство.

Предявените искове са недопустими и неоснователни, в противоречие с процесуалните правила и материалните правни нормИ.

Исковете са предявени о. „. Б. Б. АД чрез пълномощник „ЕОС М. ЕООД.

Но упълномощителят, ищецът „. Б. Б. А. о. чието име са предявени исковете, е лице, което няма правен интерес.

,,Обединена Б. Б. АД не е кредитор по Договора посочен в исковата молба към момента на предявяване на настоящия иск г. дело №. 2206/2019 год., както и „. Б. банка“ АД не е кредитор и заявеното искане по ч. г. д. №. 81912/2010 год. поради което за „. Б. Б. А. липсва правно основание за предявяването му.

О. приложените към исковата молба документи е видно, че на 31.01.2018 год. ищецът „. Б. банка“ АД е прехвърлил с „Договор за прехвърляне па парични вземания” на „ЕОС М. ЕООД всички свои вземания, произтичащи о. приложения към исковата молба „Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечения", сключен на дата 18.09.2009 год., което изрично е записано и в т. 6 на Пълномощното, рег. №. 987/31.01.2018 год. на нотариус М. М.- Р., вписана с рег. №. 504 на Нотариалната камара,Р. па действие РС-С. с което е предявена исковата молба.

А настоящите искове са предявени с молба о. 2019 год. - почти две години, след като настоящият ищец „. Б. Б. АД е прехвърлил правата си по горепосочения договор.

Но дори исковата молба да бе предявена о. цесионера „ЕОС М. ЕООД в качеството му на ищец, то тя също ще е неоснователна и недопустима предвид следното: