Протокол № 170 от 03.10.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 170 гр. Варна, 02.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500272 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:07 часа се явиха:

Въззивникът „Роса Фероса“ ЕООД, редовно призован, не се явява представител.

СЪДЪТ докладва постъпилата, чрез ССЕВ на 02.10.2024г., молба от въззивното дружество, подадена чрез адвокат И. З.-процесуален представител, с която моли да не се дава ход на делото и разглеждането му да се отложи за друга дата на основание чл. 142, ал. 2 ГПК. Изложено е, че адв. З. следва да се яви на днешна дата по две дела в Окръжен съд – Добрич: в 10:00 ч. - по в.гp.д.

№ 544/2024г., с посочен предмет на делото, както и по в.гр.д. № 331/2024г. на Окръжен съд – Добрич за 10:30 ч. Освен това е посочено, че е налице и молба за отлагане на делото от вещо лице Т. О. поради неизготвена експертиза. В условия на евентуалност, в случай че бъде даден ход на делото, е отправено искане да се приемат като доказателства по делото на два документа: протокол от 27.08.2024г. за въвод във владение по изп.д. № 116/2020г. на ЧСИ Ст. Д. и договор за наем от 01.06.2012г., сключен между В. Н. - наемодател и В. П. - наемател. Искането е обосновано с нормата на чл. 266, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ГПК. В случай, че бъде даден ход по същество, е отправено искане да се приемат като доказателства договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно, както и списък на разноските. Релевирано е възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия. Моли за срок за писмени бележки.

Въззиваемият Р. Д. Я., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Б. Ж. от АК-Варна, редовно упълномощен и приет от първата инстанция.

Вещото лице Т. Х. О., редовно призовано, не се явява.

1

АДВ. Ж.: Предоставям на съда по хода на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, тъй като призоваването по първото посочено дело на Добричкия окръжен съд е извършено на 24.09.2024г., макар и по производство, разглеждано в кратки срокове, е извършено след призоваването по настоящото дело. Служебната ангажираност на адв. З. не препятства възможността за разглеждане на делото в днешно съдебно заседание, поради което и съдът намира, че не са налице процесуални пречки, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад на предмета на въззивното производство съобразно съдържанието на определение от разпоредително заседание № 457/25.07.2024г. и определение № 462/25.07.2024г.:

Производството по в.гр.д. № 272/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на "Роса Фероса" ЕООД, подадена чрез адв. И.З. против решение № 1505 от 18.12.2023 г., постановено по гр.д. № 1350/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което дружеството е осъдено да предаде на Р. Д. Я. владението върху недвижими имоти, представляващи: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (десет хиляди и сто и тридесет и пет, хиляда и петстотин и две, сто и петдесет и две, три, две), представляващ ателие, находящо се в гр.

Варна, община Варна, ул. "*"№ *, разположено на първи партерен етаж, а по документ за собственост - ателие с гараж № 1 с предназначение - за здравни и социални услуги, с площ от 41.40 (четиридесет и едно цяло и четиридесет стотни) кв. м, състоящ се от гараж, баня-тоалет, ателие, при граници по акта за собственост: ул. "*", ателие с гараж № 2 и вътрешен двор, и при граници по кад. карта: на същия етаж - няма съседи, под обекта - обект *, над обекта обект *, обект *, ведно с 3.6523 % (три цяло и шест хиляди и петстотин и двадесет и три десетохилядни процента) ид. ч., равняващи се на 9.19 кв. м ид. ч. от общите части на сградата с идентификатор *** и от правото на строеж, както и съответните 10 кв. м ид. ч. от мястото върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, Община Варна, ул. "*" № 10, целия с площ по акт за собственост от 196 кв. м, а по карта - с площ от 200 кв. м, с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване високо застрояване, стар идентификатор - няма, номер по предходен план: кв.

507, парцел *, при граници по документ за собственост: улица, ПИ № *, ПИ № * и ПИ № *, а по карта имот *, имот *, имот *, имот * и имот *, придобит чрез договор с нотариален акт № 109, том *, peг. № 4433, дело № */2007 год. на Т.

М. - нотариус при Варненския районен съд, акт № 25, том LXXXVI, дело № 21057/2007 г., дв. вх. peг. 27239 от 18.09.2007 г. на Службата по вписванията 2 Варна и 2. реална част с площ с площ 1061 (хиляда и шестдесет и един) кв. метра от ПИ *** (десет хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и шестдесет и четири, хиляда и осемстотин и деветдесет и две), при граници на реалната част границите на имот стар идентификатор *, очертани по скицата на л. 17 от делото, ведно със сгради идентификатори *** и ***, придобит чрез договор с нотариален акт № 116, том XXIII, дело № 5833/1993 год. на О. Ст. - нотариус при Варненския районен съд, на основание чл. 108 ЗС и да му заплати обезщетения за лишаване от ползването на имотите: по т. 1 за периода от 16.05.2014 г. до 22.06.2022 г. - 40000 (четиридесет хиляди) лв.; по т. 2 за периода от 13.01.2014 г. до 22.06.2022 г. - 60000 (шестдесет хиляди) лв., на основание чл. 73, ал. 1 ЗС, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете: 23.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумите; и дружеството "Роса Фероса" ЕООД е осъдено да заплати на ищеца сумата 245.08 лв. (двеста и четиридесет и пет лева и 08 ст.), представляваща сторените разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и е осъдено да заплати на адвокат Б. И. Ж. от ВАК сумата 19583.36 лв., представляваща възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 Задв, както и да заплати по сметка на ВОС сумата 5 590.84 лв. такси по исковете и за удостоверения и 600 лв. разноски за възнаграждения на вещи лица, от които ищецът е бил освободен, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по недопустим иск, евентуално – неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон.

Молил е за обезсилването му с прекратяване на делото, евентуално – за отмяната му с отхвърляне на исковете, както и за присъждане на сторените по делото разноски. Навел е следните оплаквания: Окръжният съд недопустимо се произнесъл по разрешен с влязло в сила решение идентичен спор по чл. 108 ЗС, който не можел да бъде пререшаван и неправилно отхвърлил възражението на ответника със съображения, че основанията на процесните искове били обстоятелства, настъпили след постановяването на решение № 105/2016 г. от 06.01.2017 г. по гр.д. № 1091/2016 г. на ВКС, 2-ро отд., ГК;

Първоинстанционният съд неправилно приел, че „взискател, който не притежава изпълняемо право е привиден кредитор (т. 1 ТР № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГТК)“, тъй като не съобразил, че тълкувателното решение било постановено след решение № 105/2016 г. от 06.01.2017 г. по гр.д. № 1091/2016 г. на ВКС, 2-ро отд., ГК, а съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение; Съдът погрешно приел, позовавайки се на решение № 135/27.07.2018 г. на ВКС по гр.д.№ 4682/17 г., IV г.о., ГК, че постановленията за възлагане на имотите от 2013 г. са нищожни на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД, като изводът бил неправилен поради противоречието му с правната природа на постановленията за възлагане, различна от договорите, неприложимостта на основанията за 3 нищожност на договорите, както и заради недопустимостта да се оспорва стабилитета на постановление за възлагане на недвижим имот без да се води отделен процес; По придобивната давност, в разрез със събраните доказателства, неправилно първоинстанционният съд приел: че взискателката упражнявала фактическа власт само върху съседния имот (в противоречие с представен от ищеца по гр.д.№ 2840/2015 г. на ВОС предварителен договор); че тя нямала намерение за своене (в разрез с писмени доказателства – признания на самия ищец); че само когато фактическата власт е предадена въз основа на предварителен договор, същата е приравнена на владение; че евентуалното владение било недобросъвестно, защото постановленията за възлагане са нищожни; че не е изтекъл дългият десетгодишен срок за придобивната давност (при положение, че в случая ответникът „Роса Фероса“ ЕООД се явявал добросъвестен владелец, тъй като нямал знание за пороците на сделката и придобил собствеността на основание чл.79, ал.2 от ЗС с 5 годишно давностно владение). Неправилен бил също така извода на съда, че ответникът владее имотите, основан погрешно на предположение по чл. 83 ЗС, установено само в полза на владелеца позоваващ се на владението си и неотносимо в случая, предвид липсата на установено предположение в полза на ищеца по чл. 108 от ЗС да докаже, че ответникът владее. Исковете по чл.73, ал.1 ЗС също били недопустими, предвид липсата на твърдение за наличие на писменото поискване, съгласно чл.31, ал.2 ЗС, което да дефинира начален момент на претенцията, а предвид липсата на собственост у ищеца, евентуално липсата на доказано обогатяване на ответника чрез експлоатирането им – и неоснователни. Те неправилно били и квалифицирани от съда по чл. 73, ал.1 от ЗС, вместо по чл. 59 от ЗЗД и/или чл. 34 ЗС.

Необосновано окръжният съд (приел, че размерите са по-близки до действителните пазарни наемни цени) се позовал на заключението на вещото лице М. П. по първата допусната експертиза, отнасяща се до различен имот, оспорена от ответника (заради липсата на обосновка, на оглед, на установени аналози и оценка на различен обект) и опровергана от повторната експертиза.

Неправилно също така, съдът приел, че заради „отложеното произнасяне по собствеността в първия процес“ исковете за обезщетения по чл. 73 ЗС за периода отпреди 22.06.2017 г. не са погасени с общата петгодишна давност, защото те можело да бъдат заведени и при първия процес. Окръжният съд в разрез със сочените в жалбата процесуални норми не съобразил и не включил в доклада си допълнението към отговора на ответника, не провел процедура за поправка на протокол и нарушил принципите на състезателност, равенство и възможност на страните да участват в процеса на установяване на фактите от значение за делото.

Въззиваемият Р. Д. Я., чрез адв. Б. Ж., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по подробни съображения за неоснователност на всяко от оплакванията и такива за правилността на обжалваното решение е молил за потвърждаване на последното и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1 т.2 ЗА.

Въззивната жалба е в срок и е подадена от ответника, разполагащ с правен интерес от обжалване на неизгодното за него решение на окръжния 4 съд, редовна е и допустима. Отговорът също е в срок и е редовен.

С вх. № 5483 от 25.07. 2024 г. по делото е постъпила и изпратена от ВОС преписка по частна жалба на "Роса Фероса" ЕООД, подадена чрез адв. И.З., против определение № 1560/19.04.2024 г. по гр.д. № 1350/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба, включена във въззивна жалба вх. № 2917/05.02.2024 г. от адв. И. З., като пълномощник на "Роса Фероса" ЕООД срещу решение № 1505/18.12.2023 г. по гр. д. № 1350 по описа за 2022 г. на ВОС, XII-ти състав, уточнена с молба вх. № 7294/20.03.2024 г., за изменение на решението чрез отмяна на присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, тъй като не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 248 ГПК.