Решение № 352 от 16.04.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Стара Загора, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20255530104257 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 6, ал. 1 ЗПФУР и чл. 22 ЗПК /установителен иск за нищожност/ за прогласяване недействителността на договор за предоставяне на потребителски кредит № *******/******* г. като нарушаващ разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ищецът С. П. С. твърди, че на ******* г. между него и ответника „Фератум България“ ЕООД бил сключен договор за потребителски кредит № *******. По силата на Договора за потребителски кредит, „Фератум България“ ЕООД е поел задължението да предостави парична сума в размер на 3500 лева, а ищецът се е задължил да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва: срок на кредита – 18 месеца; годишен лихвен процент – 23,33 %; годишен процент на разходите – 49,66 лв.; общ размер на плащанията – 4725,00 лева. В договора за 1 потребителски кредит, и по-конкретно в чл. 5, било предвидено, че „договорът за кредит се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на Дружеството ….уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението ….със сключването на настоящия договор Кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител“, въз основа, на която разпоредбата на ищеца била начислена допълнителна такса за възнаграждение на поръчителя.

Въпросната допълнителна такса била дължима, по силата на част 4, т. 4.3 от Преддоговорната информация в размер на 3535,00 лева, като следвало да се има предвид, че въпросното възнаграждение не е включено, нито в годишния процент на разходите по процесния договор за потребителски кредит, нито в погасителния план към него. Въпреки, че сключването на допълнителния договор за предоставяне за поръчителство било задължителна предпоставка за сключването на договора за потребителски кредит.

Предвид което, счита че процесния договор за потребителски кредит е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, а ако съдът приеме, че процесния договор за кредит не е изцяло недействителен, то същия съдържал нищожни клаузи.

В чл. 10, ал. 1 ЗПК били регламентирани изискванията, на които задължително трябва да отговарят договорите за потребителски кредити, за да са действителни, като едно от тях е изискванията за шрифт /не по-малък от 12/. В случая счита, че процесният ДПК не отговарял на това изискване, шрифтът бил по-малък от 12, което се отнасяло и за Общите условия към него.

Също в чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, като задължителен реквизит на договорите бил посочен срок на договора за кредит. Счита, че такъв нямало в процесния договор. Същият съдържал единствено погасителен план на вноски, което не можело да се тълкува като срок на договора. Отделно от това - в чл. 11, ал. 1, т.

9а ЗПК, като задължителен реквизит от съдържанието на всички договори за потребителски кредити било регламентирано да бъде посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, каквато методика в процесния договор липсвала. Нарушена била и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Грубо била нарушена и императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.

Счита, че в процесния договор за кредит била нарушена и разпоредбата на чл.

2

11, т. 12 от ЗПК. При сключване на процесния договор за кредит, на ищеца не били представяни Общите условия към него, той не ги е подписал на всяка страница, каквито били изискванията на Закон за потребителски кредит, което на самостоятелно основание влече до недействителността на процесния договор за кредит. Счита, че процесния договор за потребителски кредит бил недействителен и поради клаузата, предвиждаща поръчителство, предоставено от Multitude Bank. В основния договор за потребителски кредит, кредиторът едностранно е вменил задължение за ищеца да предостави обезпечение за кредита с едностранно избрано от дружеството лице като в този случай дължи сумата в размер на 3535,00 лева. Клаузата на чл. 5, от процесния договор за кредит, по своето същество представлявала неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставяла избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Като в договора не е упоменат размерът на таксата за поръчителя, а било упоменато в преддоговорната информация и тя е в размер на 3535,00 лева /надхвърлящо главницата по процесния договор за кредит/, което възнаграждение практически представлявало скрита лихва.

Възнагражденията за договора за поръчителство били възнаграждения по процесния договор за кредит, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следвало да се включат в ГПР, но това не било сторено. Изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като „договор за поръчителство“ представлявало заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ако възнаграждението било включено в годишния процент на разходите, то последния би надвишил значително максималния размер, предвиден в ЗПК.

Освен гореизложеното, смята че в настоящия случай, клаузата за обезпечение не отговаряла на принципното значение и цел на договора за поръчителство.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността/нищожността на Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г., сключен между ищеца С. П. С. и ответното дружество „Фератум България“ ЕООД поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, и не се представлява. Депозира молба чрез процесуален представител по хода на 3 делото и моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.

В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно договор за предоставяне на потребителски кредит № *******/******* г. сключен между „Фератум България“ ЕООД и ищеца С. П.

С. /л. 6-7 от делото/, страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 3500,00 лв., договорна лихва в размер на 4725,00 лв., с фиксиран годишен лихвен процент 23,33 %, и начин на връщане: осемнадесет месечни вноски, с краен срок на погасяване – 14.12.2024 г. В чл. 5 от договора е уредено, че договорът за кредит се обезпечава с поръчителство, а изрично в преддоговорната информация /стандартен европейски формуляр/ на л. 8-12 от делото - т. 4.3 изрично е посочено, че при сключване на договор за гаранция разходът на ищеца ще бъде в размер на 3535,00 лв., т.е. възнаграждението за поръчителя възлиза на 3535,00 лв., като този разход за поръчителство не включва в ГПР по договора за кредит.

При така установената фактическа обстановка, Старозагорски районен съд прави следните правни изводи:

„Фератум България“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

След като по делото се установи възникналото облигационно правоотношение между „Фератум България“ ЕООД и ищеца, предоставяне на заемната сума в размер на 3500,00 лв., следва по иска за недействителност да се прецени дали този договор е действителен. Тук ще се изясни общо на страните, че в настоящото съдебно производство е предявен единствено иск за прогласяване на нищожност на договор за кредит сключен между ищеца и ответника и не са предявявани 1/ искове свързани с договора за 4 поръчителство/гаранция, за да се обсъжда въпроса дали следва да участва като страна по делото поръчителят /който не е страна по договора за кредит/ или 2/ осъдителни искове за връщане на заплатени от ищеца суми.

В случая е налице договор за потребителски заем сключен от разстояние. Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит – ЗПК /Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., приложима редакция – изм. и доп., бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г. / – чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – чл. 10, ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора /дефиниция на понятието „траен носител“ се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация/. ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 /при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след 5 сключването на договора за потребителски кредит. Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние – ЗПФУР /Обн., ДВ, бр.

105 от 22.12.2006 г., приложима редакция – изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г. /, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация – едно или повече. Дефиниция на понятието „финансова услуга“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на „средство за комуникация от разстояние“ – в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.