Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 120 от 03.12.2021, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 490/2021
Вид
Решение № 120
Подписан
03.12.2021
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Варна, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20213000500490 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 490/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по две въззивни жалби от страните срещу различни части от решение № 260040/26.07.2021 г., постановено по т.д. № 77/2020 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, както следва:

-По въззивна жалба на Гаранционен фонд гр.София, подадена чрез юрисконсулт Ш., против решението на окръжния съд в ЧАСТТА, с която фондът е осъден да заплати на Д. Т. ИВ., чрез неговия баща и законен представител Т. СЛ. ИВ., обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 05.06. 2019 г. в гр. Търговище за горницата над 7 500 лв. до присъдените 9 000 лв., ведно със законната лихва върху разликата от 12.10.2020 г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят е настоявал, че решението в обжалваната осъдителна част е неправилно поради противоречието му с материалния закон и поради необоснованост, като е молил за отмяната му в същата част и за отхвърляне на исковете с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Оплакванията с а з а неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при 1 определяне размера на обезщетението, който бил завишен, несправедлив и несъответстващ на събраните доказателства и икономическата конюнктура.

Д. Т. ИВ., чрез адв. О., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по съображения за нейната неоснователност е молил за оставянето й без уважение и за присъждане на сторените по делото разноски.

-По въззивна жалба на Д. Т. ИВ., чрез неговия баща и законен представител Т. СЛ. ИВ., подадена чрез адв. О., против решението на окръжния съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът му срещу Гаранционен фонд гр.София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му при ПТП на 05.06. 2019 г. в гр. Търговище в частта за горницата над сумата от 9 000 лв. до 40 000 лв.

Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на обжалваната част от решението на окръжния съд, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати процесуални нарушения и като необосновано. Молил е за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и за уважаване на иска над 9000 лв. до 40 000 лв., ведно с лихвите от 12.10.2020 г. до окончателното изплащане. Молил е за присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е, че прилагайки разпоредбата на чл.

52 от ЗЗД, окръжният съд само формално се е позовал на принципа за справедливост. Той не обвързал преценката си за размера на обезщетението за неимуществени вреди с всички релевантни обстоятелства, като не отчел интензитета, продължителността, и характера на претърпените болки и страдания, не обсъдил всички търпени травматични увреждания, както и обществения критерий за справедливост на дадения етап на социално – икономическо развитие с проявна форма лимитите на застрахователни обезщетения и обичайната съдебна практика и така достигнал до погрешен извод и до занижен размер на обезщетението.

Гаранционен фонд гр.София, чрез адвокат В., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователността й е молил за оставянето й без уважение.

Третото лице – помагач ЗД „Бул Инс“ АД не е подало отговор на жалбата.

Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в осъдителната му част до размер на сумата от 7 500 лв. - присъдено 2 обезщетение за неимуществени вреди.

С писмени молби, депозирани преди съдебното заседание чрез процесуалните им представители, въззивникът и въззиваемият са изразили становище по същество на делото, като са поддържали съответно въззивните си жалби и отговора и са претендирали разноски по приложени списъци, като Гаранционен фонд е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а ищецът – заплащане в полза на адв. В.В. О. адвокатско възнаграждение в минимален размер за оказана безплатна защита по чл. 38, ал.1, т.3 ЗАдв.

Съдът като извърши служебна проверка намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част, а по правилността му с оглед наведените оплаквания и на база събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявен от малолетния Д. Т. ИВ., чрез неговия баща и законен представител Т. СЛ. ИВ., против Гаранционен фонд гр. София иск по чл. 562, ал. 5 от КЗ за заплащане на сумата от 40 000 лв. – частичен от 80 000 лв. – обезщетение з а неимуществени вреди - болки и страдания от травмите, причинени при ПТП на 05.06.2019 г. в гр. Търговище, ведно със законната лихва, считано от 12.10.

2020 г. до окончателното изплащане . Ищецът е поддържал, че при произшествието е получил счупване на лъчевата кост на дясната ръка в областта на гривнената става, охлузвания по лицето в областта на дясната скула и коремната област, като вследствие на това било влошено здравословното му и физическо състояние, имал болки и трайно затруднение в движенията на ръката, болки в областта на лицето и корема, страдания и отрицателни изживявания в дълъг период от време.

Ответникът е оспорвал иска, като относими към настоящото производство са наведените с въззивната жалба възражения за размера на обезщетението.

Третото лице – помагач застрахователно дружество „Бул инс“ АД гр.

София не е изразило становище по делото.

С влязлата в сила част от решението на окръжния съд досежно обезщетението за неимуществените вреди (до размер на 7 500 лв.) са установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответника 3

Гаранционен фонд по чл. 562, ал. 5 от КЗ з а заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от ищеца при процесното произшествие, осъществено с автомобил под специален режим, както и заявената извънсъдебна претенция на ищеца пред ГФ и несъгласието на ищеца с предложеното му от фонда обезщетение от 7 500 лв.

Установено е със събраните по делото доказателства, че на 05.06.2019 г., около 20.00 часа в гр. Търговище, С.Т.С. паркирал управлявания от него лек автомобил марка “Опел“, модел “Астра“ с peг. № Т 4020 СТ (собственост на Министерство на вътрешните работи - ОДМВР – Търговище) в междублоковото пространство на ул. “Капитан Данаджиев“, успоредно на бл.

№ 8, срещу вх. “А“, гр. Търговище. В същото време по ул. “Капитан Данаджиев“ Д.И. управлявал велосипеда си с висока скорост. Водачът на лекия автомобил, извеждайки автомобила от реда на паркиралите, навлязъл с предната му част срещу посоката на движение на велосипедиста и настъпил удар с него. Предвид, че детето управлявало велосипеда с висока скорост, не могло да реагира своевременно и да предотврати произшествието. Ударът с велосипеда настъпил в предната част на полицейския автомобил, като тялото на детето паднало върху предния му капак, а след това се плъзнало и паднало на земята до десния калник. Установено е също така, че водачът Станислав Стоянов нарушил правилата за движение по пътищата и станал причина за настъпване на пътно-транспортно произшествие, при което по непредпазливост причинил на ищеца Д. Т. ИВ. следните телесни увреждания: счупване на лъчевата кост на дясната ръка в областта на гривнената става, охлузвания по лицето в областта на дясната скула и коремната област. Д.И. е постъпил в ортопедо-травматологично отделение “МБАЛ - Търговище“ АД с оплаквания от болки и оток в областта на гривнената става в дясно, с болезнени активни и пасивни движения в областта на ставата и охлузвания в областта на дясната скула и коремната област. Извършени са му изследвания - електрокардиограма, микроскопско изследване на кръвта и скелетнорентгеново изследване на лакът и предмишница, проведени са консултативни прегледи и му е поставена окончателна диагноза - “счупване на долния край на лъчевата кост, закрито в дясно.“ При локален анестетик е извършена закрита репозиция на фрактурата на лъчевата кост с поставяне на гипсова имобилизация - нисък гипсов ръкав, без фиксация. След контролна рентгенова снимка, Д. е изписан на следващия ден 06.06.2019 г. Поради 4 необходимост от корекция на счупването, на 12.06.2019 г. детето отново е било прието в отделението, където му е направено закрито наместване на лъчевата кост с последваща гипсова имобилизация. Изписано е на 13.06. 2019 г. с указания за щадящ режим на ръката.

Със заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза д-р Горанов, което като пълно, ясно и обосновано, изготвено от специалист в изследваната област и неоспорено от страните се кредитира напълно от съда е установено, че периодът на възстановяване на счупването и вследствие на това и на трайното затруднение в движението на дясната ръка на детето е продължил около 4-5 месеца, като болките са продължили подълго, около 6-8 месеца. В съдебно заседание, експрертът е пояснил, че попродължителният оздравителен период в сравнение с обичайния в подобен случай, се дължи на това, че счупването е в близост до сложна става лъчевата става, където има много други костици. При самото произшествие детето е изпитало силен страх и стрес, които с времето са отзвучали . Към момента на експертизата, според експерта, детето се е възстановило добре, няма видими деформации в областта на дясната гривнена става, няма болки или ограничения на движенията. Перспективата за в бъдеще също е много добра - няма да има болки, ограничени движения или смутени функции на дясната гривнена става. Няма усложнения в здравословното състояние на Д. от произшествието, включително и психични проблеми. Той е започнал да кара колело отново.

За негативните преживявания на детето от произшествието, е свидетелствала неговата майка – св. И.а, чиито показания съдът кредитира (с изключение на продължителността на срока за възстановяване от една година, по който въпрос е назначена експертизата от специалиста) като дадени от лице с преки и непосредствени наблюдения, подкрепени са от писмените доказателства за обстоятелствата при които е станал инцидента, от медицинската документация за манипулациите и експертизата в тази връзка и освен това са и житейски логични. Според свидетелката, Д. изпитвал затруднения в ежедневието, при осъществяване на битови нужди като хранене, ходене до тоалетната, при сън. Трудно му било да се храни, ядял помако и отслабнал. Бил неспокоен след инцидента и сънувал кошмари. Есента още го боляло и в училище му било трудно да пише. Според свидетелката не 5 са търсили психолог, защото самата тя имала нужната квалификация – работела като педадогически съветник.

Установено е също така по делото и не е спорно между страните, че детето е допринесло в увреждането с принос от 50% - изрично признат от ищцовата страна в производството пред застрахователя и в съдебното производство.

По спорния въпрос за размера на обезщетението:

Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г.

При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също о т обичайните размери на обезщетенията, платими в подобни случаи и от икономическото състояние в страната към момента на увреждането, което се влияе от минималната работна заплата, инфлационните процеси, нарастването на цените и др.

При определяне размера на обезщетението, в насока на неговия повисок размер съдът взема предвид, че: пострадалият е малолетно дете, което към датата на инцидента е било на 9 години; съприкосновението с автомобила е станало внезапно докато детето е карало колело; било е силно стесиращо за него, като стресът е продължил и в близкия период с нощни кошмари; получените увреждания са повече от едно: по-тежкото е счупена гривнена става на дясната ръка и две леки - охлузвания по лицето и по корема; уврежданията са били съпроводени със силни болки още в момента на произшествието, като тези от счупената кост са продължили с голям интензитет в процеса на двукратното наместване на костта и в периодите на лечението до пълното отшумяване на болките (в срока от 8 месеца); поголямата от обичайната продължителност на лечението с оглед мястото на счупването - сложна става; ограниченията и неудобствата от обездвижването в битов план, в ежедневието на детето; болезнеността на ръката и 6 ограниченията в училищните дейности; От друга страна съдът отчита, че детето е напълно възстановено - няма видими деформации от счупването, няма болки или ограничения на движенията и в бъдеще няма да търпи такива, няма и психични проблеми, като отново кара колело. При това положение и с о г л е д обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователно обезщетение към датата на ПТП и съдебната практика в подобни случаи, съдът намира, че обезщетение в размер на 1 8 000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от пострадалото дете неимуществени вреди, като след приспадане на 50 % за съпричинаването, следва да му бъде присъдено обезщетение от 9000 лв. В този размер искът е основателен, а за горницата до 40 000 лв. той е неоснователен и подлежи на отхвърляне.