Решение № 4440 от 14.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4440 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110110567 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба, уточнена с молба от 26.04.2023 г. срещу ответниците Й. И. Й., Г. Й. Й., Д. Й. И. и В. Й.

Й. за осъждане на всеки от тях да заплати в полза на ищеца сумите както следва:

1/ Й. И. Й. - 843.85 лева, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 13, находящ се гр.София, общ.

„Средец“, ****, аб. №27019, за периода от 01.05.2019г. до 30.02.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /28.02.2023г./ до плащането, сумата от 138.78 лева – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 15.02.2023г., 00.00 лева – цена на услуга за дялово разпределение за периода м. 09.2020 – м. 12.2020 г., както и сумата от 0.12 лева – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.10.2020г. до 15.02.2023г.;

2/ Г. Й. Й. - 168.77 лева, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 13, находящ се гр.София, общ.

„Средец“, ******, аб. №27019, за периода от 01.05.2019г. до 30.02.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /28.02.2023г./ до плащането, сумата от 27.75 лева – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 15.02.2023г., 00.00 лева – цена на услуга за дялово разпределение за периода м.

09.2020 – м. 12.2020 г., както и сумата от 0.02 лева – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.10.2020г. до 1

15.02.2023г.;

3/ Д. Й. И. - 168.77 лева, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 13, находящ се гр.София, общ.

„Средец“, *****, аб. №27019, за периода от 01.05.2019г. до 30.02.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /28.02.2023г./ до плащането, сумата от 27.75 лева – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 15.02.2023г., 00.00 лева – цена на услуга за дялово разпределение за периода м. 09.2020 – м. 12.2020 г., както и сумата от 0.02 лева – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.10.2020г. до 15.02.2023г.;

4/ В. Й. Й. - 168.77 лева, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 13, находящ се гр.София, общ.

„Средец“, ******, аб. №27019, за периода от 01.05.2019г. до 30.02.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /28.02.2023г./ до плащането, сумата от 27.75 лева – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 15.02.2023г., 00.00 лева – цена на услуга за дялово разпределение за периода м.

09.2020 – м. 12.2020 г., както и сумата от 0.02 лева – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.10.2020г. до 15.02.2023г.

Ищецът твърди, че е доставил на наследодателя на ответниците Й.

Г. Й. /починал преди подаването на исковата молба/ топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период, но същата не е заплатена.

Моли съдът да осъди ответниците да заплатят гореописаните задължения, за които отговарят в качеството си на наследници на починалия клиент на топлинна енергия, съобразно наследствената си квота. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Й. И. не е депозирала отговор на исковата молба. С молба от 13.12.2024 г. /л. 124/, страната сочи, че е изплатила изцяло припадащата й се част от задълженията по исковата претенция, като моли за отхвърляне на исковете по отношение на нея и присъждане на разноски в минимален размер.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците В. Й. Й., Г. Й. Й. и Й. И. Й., чрез назначения от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Ц. Т. са депозирали общ отговор на исковата молба, с който оспорват исковете.

Оспорват, че ответниците притежават право на собственост върху процесния имот, както и обстоятелството, че техният наследодател е бил собственик на топлоснабден от имот. Сочат, че по делото няма данни дали Общите условия, при които ищецът продава ТЕ са влезли в сила по отношение на тях и техния наследодател. Оспорват наличието на валидно сключен договор между етажната собственост на сградата и дружество за топлинно счетоводство. Релевират възражение за изтекла погасителна 2 давност. С тези аргументи молят за отхвърляне на исковата претенция.

Претендират разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „ Далсия“ ООД не взема становище по основателността на исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с наследодателя на ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците, в качеството им на наследници на починалия клиент на топлинна енергия, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване течението на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници /л. 44/, че ответниците по спора Й. И. Й., Г. Й. Й., Д. Й. И. и В. Й.

Й. са наследници по закон на общия им наследодател Й. Г. Й., починал на 10.01.2022 г. – т.е. след спорния исков период. Видно от удостоверението, Й.

И. Й. е преживяла съпруга на починалия, а другите трима ответници – негови деца.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 28.05.1998 г. процесният недвижим имот е деклариран в общинските данъчни служби по реда на чл. 14 ЗМДТ /л. 158/ от Й. Г. Й.. В подадената данъчна декларация е посочено от декларатора, че данъчната декларация се подава в качеството му на съсобственик на процесния имот при квоти ½ със съпругата му Й. И. Й.. Посочено е, че имотът е придобит с договор за покупко-продажба от 06.06.1990 г. с нотариален акт № 19, том IV, дело № 727/1990 г.

Настоящият състав споделя мотивите в решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО, че данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот, както и че декларирането на един имот 3 като собствен или съсобствен пред данъчните власти има само административноправно значение, но няма гражданскоправни последици и не поражда последици относно възникването или прекратяването на правото на собственост върху същия.

Правото на собственост възниква по силата на предвидените в закона способи /чрез правна сделка, по давност, или по други начини, определени в закона/ и се доказва със съответните документи, удостоверяващи тези способи.

Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ, който съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено лице за определени факти, в т. ч. и такива, свързани с притежаване правото на собственост върху недвижим имот.

Настоящият състав споделя съдебната практика, съгласно която декларацията, депозирана пред данъчната администрация по чл. 14 от ЗМДТ, би могла да се цени в съвкупност с други представени доказателства за собственост, както и по реда на чл. 175 от ГПК като извънсъдебно признание на факт от страната, която е декларирала имота.

В конкретния случай, съдът намира, че ищецът е ангажирал по делото и други доказателства за установяване правото на собственост на наследодателя на ищците върху процесния имот, от съвкупния анализ на които може да се формира обоснован извод за притежаваното от наследодателя на ответниците право на собственост върху имота.

Така видно от приложената молба на л. 13 от делото, именно Й. Й. е отправил искане към „Топлофикация София“ ЕАД за свързване на апартамента към топлофикационната система; Й. е включен в списъка на собствениците в домовата книга и списъка на живущите в процесния апартамент, адресната му регистрация и тази на семейството му /негови наследници и ответници по спора/ е именно на адреса на процесния имот; през 2019 и през 2021 г. за негови задължения е била наложена възбрана /след извършена справка от съдебния изпълнител/ именно върху процесния имот.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установено, че в рамките на исковия период имотът е притежаван в режим на СИО от Й. Й. и съпругата му Й. И. Й.. В качеството си на собственици, същите отговарят за потребената топлинна енергия в имота и дължат заплащането й.

След смъртта на Й., задължението му за заплащане на потребената в имота топлинна енергия е наследено от наследниците му по закон – съпругата му и трите му деца /всички ответници по спора/.

Така преживялата съпруга Й. Й. отговаря на лично основание за ½ от задълженията за имота и като наследник – за 1/8 от задълженията на починалия Й., поради което носи отговорност общо за 5/8 от задълженията за топлинна енергия в имота.

Всеки от останалите трима ответници - Г. Й. Й., Д. Й. И. и В. Й. Й., носи отговорност за по 1/8 от задълженията към топлопреносното дружество.

Предвид изложеното, съдът намира, че ответниците са надлежно 4 материалноправно легитимирани да отговорят по предявените искове.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се твърди и не се установява ответниците да се е възползвали от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. Установява се по делото с помощта от приетата и кредитирана от съда СТЕ, че сградата е извършвано дялово разпределение, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Установява се, че начислените при ищеца количества потребена от ответниците топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и в съответствие с нормативната уредба.

Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците или техния наследодател във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.