Решение № 1037 от 03.09.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1037 гр. Варна, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20253110201613 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Н. К. Н. от гр.Варна, срещу Наказателно постановление № 23-0003223/18.09.2024г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500,00 лева, на основание чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно. Твърди наличието на следните пороци: противоречиво описание на фактическата обстановка; липса на надлежно описание на обстоятелствата около извършване на нарушението и непосочване на съществени елементи от обективната му страна, довели до затрудняване правото му на защита. Оспорва фактическите твърдения на наказващия орган и счита, че последният е следвало да проведе разследване на спорните обстоятелства, които намира, че са налице. Поддържа, че приетата от наказващия орган фактическа обстановка е неконкретизирана, неясна и необоснована, а наказателното постановление е издадено при непълнота на доказателствата. Намира също, че при определянето на наказанието не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, във връзка с което неправилно е преценено и че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното наказателно постановление и претендира присъждане на 1 разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв.А. Х. от АК-Варна, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълнително сочи, че жалбоподателят е санкциониран и във връзка с друг елемент от същия технически преглед, поради което счита, че той е наказан повторно за едно и също нарушение.

Моли за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.

Представя придружително писмо и депозира писмено становище, в които изразява становище за недопустимост, а в условията на евентуалност-за неоснователност на жалбата. Моли производството по делото да бъде прекратено, а в случай, че жалбата бъде счетена за допустима, същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и моли същите да бъдат намалени до законоустановения минимум.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение. По отношение спазването на срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , съдът установи следното: наказателното постановление е с отбелязване, че е връчено на 19.12.2024г. по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН и е влязло в сила на 03.01.2025г. От приложения по делото пощенски плик обаче се установява, че пратката, съдържаща наказателното постановление, е върната като непотърсена. В практиката на ВАдмС в подобни случаи се приема изрично, че това обстоятелство удостоверява единствено търсенето на нарушителя на адреса, но не и ненамирането му на този адрес. Приема се, че непотърсването на пратката не е еквивалентно на ненамиране на нарушителя на съответния адрес, както и че по този начин не са удовлетворени изискванията на чл.58, ал.1 от ЗАНН наказателното постановление да бъде връчено срещу подпис на лицето. В тази насока са Определение №1663/03.08.20г. по к.ч.а.н.д. №1656/20г., Определение №2631/18.10.2019г. по к.ч.а.н.д.№2822/19г. и Решение № 1527 от 22.10.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1744/2020 г., постановени по сходни случаи, в които е формиран извод, че НП не е било надлежно връчено и срокът за обжалването му не е започнал да тече.

Изложените съображения в цитираните съдебни актове се споделят изцяло и от настоящия състав. Поради това съдът приема, че наказателното постановление не може да се счете за влязло в сила, а жалбата следва да се приеме за депозирана в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , като се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи 2 о т фактическа страна следното: Жалбоподателят бил технически специалист, участващ в комисия, извършваща периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, в пункт за извършване на контролни технически прегледи, стопанисван от „Топ кар“ ООД. На 02.07.2024г. в пункта той извършил технически преглед на лек автомобил марка „Мерцедес“ от категория М1G, с рег.№ СВ 8882 МЕ, по време на който не измерил полезното действие на работната спирачна уредба на втора (задна) ос, като не извършил проверка на посочената ос на спирачен стенд.

Впоследствие видеозаписът на извършения преглед бил възпроизведен от В. Ж. П.- инспектор при ОО „АА“-гр.Варна, при което изложените обстоятелства били установени.

Във връзка с тези констатации на 09.07.2024г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че не е извършил необходимите проверки и измервания на спирачната уредба, съгласно методиката по чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 18.09.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Н. Н. била наложена глоба в размер на 1500,00 лв., за извършено нарушение на чл.44, ал.1, т.3, б.“а“, вр. с Приложение №5, част I, т.1.2.1 от Наредба №Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля В. Ж.

П., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като по делото не е установено наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност.

Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на делото са приложените: протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС, извлечения от измервания, разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства и др. Съдържащата се в посочените документи информация кореспондира изцяло на показанията на свидетеля П. и подкрепя извода за тяхната достоверност.

По искане на жалбоподателя като свидетел е разпитан председателят на комисията А. С. П., който предоставя информация за особеностите при извършване на технически преглед на автомобилите от вида на процесния, като твърди и наличието на практически затруднения при изследването на спирачната уредба на задната ос на спирачен стенд. Свидетелят не може да се счете за напълно непредубеден и обективен, но съдът не констатира наличие на конкретни основания за съмнение в достоверността на неговите показания.

По делото като веществено доказателство е приобщен и компактдиск, 3 съдържащ видеозапис от извършения технически преглед, данните от който позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин. От съдържанието на видеозаписа е видно, че в никой момент на техническия преглед не е извършена проверка на спирачен стенд на задната ос на проверявания автомобил. При това положение твърденията в жалбата за недоказаност на фактическите твърдения на наказващия орган и за наличие на спорни обстоятелства, следва да бъдат счетени за голословни и несъответни на доказателствата по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложените копия на Заповед № РД-08107/29.02.2024г. на министъра на транспорта и съобщенията и Заповед №160/14.04.2025г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Не могат да бъдат споделени пространно наведените доводи за непълнота на описанието на вмененото на жалбоподателя нарушение. От обстоятелствената част на наказателното постановление става ясно в напълно достатъчна степен в какво се изразява претендираното нарушение, а именно- в неизпълнение на задължението за измерване на спирачен стенд на полезното действие на работната спирачна уредба на втората ос на автомобила. Следва 4 да се отбележи, че посоченият в жалбата цитат, започващ с „Допуска се ППС…“ в действителност е само част от изречение, извадено от контекста.

Въпросното изречение, възприето в неговата цялост, не води до неяснота на фактическите твърдения на наказващия орган.

Настоящият състав намира и че непосочването на цифровото означение на съответните изисквания от методиката по чл.31, ал.1 от Наредба № Н-31 не затруднява санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено, доколкото конкретните изследвания, които се приема, че не са проведени, са описани словесно и с достатъчна яснота.

Съдът не намира за необходимо и да се описва в НП в какво се състои прекия и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата и какво въздействие върху околната среда има установената неизправност. В случая не се твърди, че е установена неизправност на изследвания автомобил, а се посочва, че неизправностите на работната спирачна уредба нормативно се класифицират като значителни и опасни. Процесното нарушение не се изразява в несъответствие на проверявания автомобил с нормативните изисквания, а в неизпълнение на задължението за проверка на състоянието на спирачната уредба чрез метода, посочен в Приложение №5, част I, т.1.2.1 от Наредба №Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС. Поради това и конкретните неизправности, които биха могли да бъдат установени, са неотносими към разглеждания случай.

Както беше посочено по-горе, съдът намира, че в наказателното постановление са описани достатъчно ясно и недвусмислено както противоправното бездействие, което се твърди, че е осъществено, така и правните норми, които се приемат за нарушени, като не са налице основания да се сподели изложеното в жалбата становище за непълнота и неяснота на фактическата и правна квалификация на деянието.

Предвид всичко изложено съдът намира, че при провеждането на административнонаказателното производство и при постановяването на обжалваното наказателно постановление процесуалните изисквания са спазени в достатъчна степен и не е допуснато нарушение на правото на защита на жалбоподателя.

По приложението на материалния закон съдът установи следното: