Решение № 1043 от 09.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1043 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20245330117737 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.34, ал.1 ЗС – първа фаза по допускане на делбата.

Ищцата Й. И. С. е предявила срещу И. Г. К. иск за делба на следния недвижим имот: СОС с идентификатор № *****, находящ се в гр. П., ж.к. Т., бл.***, вх.*, ет.*, ап.***.

В исковата молба се излагат твърдения, че страните са съсобственици при равни квоти на процесния имот, който са придобили по силата на договор за покупкопродажба на жилище от *** г., по време на брака им, сключен на *** г. и прекратен с решение №*** г. на ПРС, ** гр.с., в сила от *** г. Ищецът твърди, че имотът бил семейно жилище, но към момента се ползвал от ответника и жената, с която живее на семейни начала. Поддържа, че липсва възможност за доброволна подялба на имота и прекратяване на съсобствеността между страните, поради което предявява настоящия иск. Заявява, че с настоящата искова молба прави покана за заплащане на обезщетение за ползването на полагащата се част от имота в размер на 280 лв. месечно, ведно със законната лихва от датата на получаване на исковата молба от ответника. С молба от *** г. заявява изрично, че предявява искане по реда на чл.344, ал.2 ГПК за привременни мерки за осъждане на ответника да и заплаща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения между страните недвижим имот в размер на 280 лв. месечно, до окончателното извършване на делбата. Моли за уважаване на предявения иск и на искането за постановяване на привременни мерки.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника И. Г. К., чрез адв. Х.. Сочи, че имотът следва да се допусне до делба при равни квоти – по ½ ид.ч. за всеки съделител. Поддържа, че искането за реално поделяне на съсобствения имот е неоснователно, тъй като е неподеляем на реални дялове. Признава факта, че ползва целия съсобствен имот и следва да заплаща обезщетение, но оспорва претендирания размер. Намира, че съответен на пазарните цени е размер от 250 лв. месечно.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск за делба с правно основание чл.34, ал.1 ЗС, като производството е в първата фаза по допускане на делбата. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. За възникването на потестативното право на делба следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти): на първо място, да е налице съсобственост между страните по спора, като участието на всички съсобственици е задължително и те имат качеството на задължителни необходими другари. В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съгласно нормата на чл.154, ал.1 ГПК проявлението на тези обстоятелства.

По делото не е спорно, а и се установява от ангажираните писмени доказателства, че с договор за покупко-продажба, сключен на основание чл.240 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България № **, том ** от дата *** г. Министерство на отбраната продава на И. Г. К. новопостроено жилище, представляващо апартамент № **, находящо се в жилищна сграда – блок № **, вх. *, ет. *, в гр. П., ж.к. Т., състоящо се от две стаи и кухня със застроена площ от 72,28 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № ** с площ от 7,68 кв.м., ведно с 2,341 % идеални части от общите части на сградата и със съответното право на строеж върху дворното място. Имотът е нанесен в КК и КР като Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****, видно от схема № **** г. – л.8 от делото.

По време на придобиване на имота страните са били в граждански брак, видно от удостоверение за сключен граждански брак, въз основа на акт № **** г. (л.10 от делото), поради което и на основание чл.19, ал.1 от СК от ***г. (отм.) имотът е станал съпружеска имуществена общност, независимо, че в договора за продажба фиругира само единият съпруг. С прекратяване на брака с развод, с решение № *** г., постановено по гр.д. № *** г. на РС Пловдив, * бр.с., в сила от *** г., бездяловата СИО се е превърнала в обикновена съсобственост при равни квоти, поради което страните по делото притежават по ½ ид.ч. от процесния недвижим имот.

Предвид така установените обстоятелства, съдът намира, че искът за делба на процесния недвижим имот е основателен и следва да се уважи, като делбата се допусне при равни квоти, по ½ ид.ч. за всеки съделител.

По искането по чл.344, ал.2 ГПК:

С уточняваща молба от *** г. ищцата прави искане по реда на чл.344, ал.2 ГПК с решението в първата фаза на делбата да бъдат постановени привременни мерки за осъждане на ответника да заплаща на ищцата сумата от 280 лв. месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот.

Съобразно посочената разпоредба, съдът с решението по допускане до делба или във всеки момент след това, по искане на някоя от страните може да извърши временно разпределение на имотите до окончателното извършване на делба или да определи сума, която някои от съделителите, които ползват имота, следва да заплатят на останалите.

Основателността на претенцията за заплащане на месечно обезщетение като привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК се обуславя от наличието на следните предпоставки, доказването на които се възлага в тежест на ищеца, заявил искането: съсобственост между страните, съсобственикът да е лишен от възможността да ползва имота поради ползването му от другия съсобственик.

По делото се установи наличието на съсобственост между страните по спора.

Установи се, а и ответникът не оспорва, че само той ползва процесния имот, като единствено оспорва размера на претенцията.

2

Претенцията по чл.344, ал.2 ГПК се доказа по своето основание, като размера на същата се установява от заключението на СТЕ, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, а именно 289 евро месечно за целия имот, или 144,50 евро за притежаваната от ищцата ½ ид.ч. Ответникът следва да бъде осъден да заплаща на ищцата сумата от 144,50 евро месечно на основание чл.344, ал.2 ГПК, считано от влизане в сила на решението по допускане на делбата до окончателното извършване на делбата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Й. И. С., ЕГН: ********** и И. Г. К., ЕГН: **********, на следния недвижим имот, а именно:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ****г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект от *** г., с адрес на СОС: гр. П., ж.к. Т., бл.**, вх.*, ет.*, ап. **, находящ се на етаж * от жилищна сграда с идентификатор № ****, построена в ПИ с идентификатор № ****, с предназначение: жилище, апартамент, площ от 72,28 кв.м., състоящ се от две стаи и кухня, ведно с прилежащото избено помещение № 18 с площ от 7,68 кв.м., ведно с прилежащите 2,341 % идеални части от общите части на сградата, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, при съседи на СОС: на същия етаж – СОС с идентификатор № *****и СОС с идентификатор № ****, под обекта – СОС с идентификатор № ****, над обекта – СОС с идентификатор № ******.

ПРИ КВОТИ: за Й. И. С., ЕГН: ********** – ½ ид.ч.; за И. Г. К., ЕГН: ********** – ½ ид.ч.

ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.2 ГПК И. Г. К., ЕГН: ********** да заплаща на Й. И. С., ЕГН: ********** сумата от 144,50 евро (сто четиридесет и четири евро и петдесет евроцента) месечно, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното извършване на делбата, представляваща сумата, която ползващият съсобственик следва да заплаща срещу ползването на имота.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

В частта по определената привременната мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК, решението има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3