Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 39 от 28.07.2025, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Наказателно дело от общ характер 1402/2024
Вид
Присъда № 39
Подписан
28.07.2025
В сила
13.08.2025
Състав
Галя Иванова Митева

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда рег. № 39/28.07.2025 г. по НОХД № 1402 по описа на Д.кия районен съд за 2024 г.

Съдебното производство е образувано по внесен за разглеждане в Районен съд – Д. от Районна прокуратура – Д. обвинителен акт по досъдебно производство № 618/2022 г. по описа на Второ РУ на МВР – Д. срещу М.Г.М.

ЕГН ********** от с. К..., обл. Д., за извършено престъпление по чл. 3 54a, ал.

5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че н а 20 август 2022 г. в град Д. без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества: коноп (марихуана, индийски коноп, канабис) с общо нетно тегло 6.47 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10.32 %, на стойност 38.82 лева, като случаят е маловажен.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление, като му бъде наложено наказание глоба към средния размер на санкцията, предвидена в закона, а именно в размер на 700 лв.

По пренията защитникът на подсъдимия пледира за налагане на наказание глоба в размер на 500 лева.

Относно провеждането на съдебното производство в отсъствие на подсъдимия: С обвинителния акт на подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354a, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, което не се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

В случая, с оглед обстоятелството, че обвинението не е за тежко умишлено престъпление, присъствието на подсъдимия не е било задължително /по аргумент на противното на чл. 269, ал. 1 от НПК/. И в тези случаи обаче съдът има правомощие да прецени, че присъствието на подсъдимия е необходимо за изясняване на обективната истина и при условията на чл. 269, ал. 2 от НПК да разпореди да се яви на следващото съдебно заседание. Извършвайки тази преценка съдът е намерил, че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина, като са налице условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие (подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган), т. нар. задочно производство, в която насока съдът се е произнесъл с протоколно определение в съдебно заседание.

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от 1

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 20.08.2022 г. служителите на Първо РУ Д. при ОДМВР Д. И.Б.И. и Е.И.П. при изпълнение на служебните си задължения по опазване на обществения ред, превенция и противодействие на престъпността били в района на ул. „....“ в град Д., където извършвали обход с патрулен автомобил.

Тогава те забелязали лек таксиметров автомобил, който бил със запален двигател и изчаквал някого. След няколко минути в автомобила се качило лице, което видимо бързало и според двамата полицейски служители изглеждало притеснено. След като автомобилът потеглил, полицейските служители го последвали и решили да извършат проверка на лицето, което им се сторило притеснено. Подаден бил светлинен и звуков сигнал и таксиметровият автомобил бил спрян от полицейския патрул по ул. „....“, в близост до дом № .... Докато полицейските служители се приближавали към таксиметровия автомобил, те забелязали как намиращият се на предна дясна седалка в него пътник изхвърлил цигарена кутия в близък двор. При последвалата проверка на самоличността на пътника било изяснено, че това бил М.Г.М., но той отрекъл изхвърлената кутия да била негова. Собственикът на имота, в който паднала хвърлената от обв. М. цигарена кутия, осигурил достъп до имота си на полицейските служители и на място бил извършен оглед на местопроизшествие. При огледа била намерена, описана и иззета кутия от цигари марка „...“, в която били намерени 8 (осем) броя цигари и 3 (три) броя полиетиленови пликчета (пакетчета), като съдържанието на същите (суха тревна маса) реагирало при полеви тест на „канабис“, а общото тегло на съдържанието първоначално било установено в размер на 3.62 грама.

Впоследствие приобщените по делото вещества били представени за изследване в БНТЛ при ОДМВР Варна.

От заключението по изготвената физико-химична експертиза № 427/11.05,2023г. (л.26-27 по делото) е видно, че сухата растителна (тревна) маса, намерена в изхвърлената от обвиняемия М. кутия от цигари на 20.08.2022 г., е била с общо нетно тегло 6.47 грама (2x2.16 грама и 1x2.15 грама), била е определена като части от растението „коноп“, известно още като Херба Канабис Индика Сатива, индийски коноп, канабис, марихуана, като в нея било установено съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол с процентно съдържание 10.32 %.

Конопът е в списъка на растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве съгласно ЗКНВП. Извършена била оценка на наркотичните вещества (6.47 грама коноп) чрез изчисление съгласно ПМС № 23 от 29.01.1998г., като била установена обща стойност в размер на 38.82 лева.

Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от всички събрани по делото доказателства. Гласните такива, включващи показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Гласните доказателства кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване 2 на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: Протокол за оглед на местопроизшествието от 20.08.2022 г. – 2 л.; Фотоалбум по ДП 318/2022 г. – 3 л.; Справка за съдимост с рег. № 230707005000306746/07.07.2023 г.; Справка характеристични данни на М.Г.М. с рег. № 255р-6928/26.07.2023 г.; Протокол за оценка на наркотични вещества от 06.07.2023 г.; Приемо-предавателен протокол № 94538/17.07.2023 г.;

Експертна справка № 138/20.08.2022 г.; Постановление за привличане на обвиняем от 06.12.2023 г.; Справка за пътуване на лице – български гражданин от 20.12.2023 г.; Писмено мнение от 20.12.2023 г.; Справка за пътуване на лице- български гражданин от 01.01.2024 г. – 4 л.; Справка за съдимост с рег.

№ 250113005000016594/13.01.2025 г., ведно с бюлетин – 3 л.

Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Подсъдимият М.Г.М. ЕГН ********** от обективна и субективна страна е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 354a, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, тъй като на 20 август 2022 г. в град Д. без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества: коноп (марихуана, индийски коноп, канабис) с общо нетно тегло 6.47 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10.32 %, на стойност 38.82 лева, като случаят е маловажен.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Обективираните в писмените и гласни доказателства по делото данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. Писмените и гласни доказателства са безпротиворечиви, че обвиняемият е осъществил една от формите на изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно – “държане”, тъй като същият е установил фактическа власт върху предмета на престъплението посредством действие /съхранение у себе си/, което обективира принадлежността на вещта. Въпреки опитът на подсъдимия да се отърве от забранените вещества чрез изхвърлянето им извън колата, в която се е возил, изводът за фактическата му власт върху тях не е разколебан ни най-малко, тъй като съдът намира за безспорно доказано, че той е държал веществото и го е изхвърлил.

Видно от заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство, неоспорена и приета от съда физикохимична експертиза, представената за изследване суха растителна маса е била с нето тегло 6.47 грама и в нея се е доказало наличие на тетрахидроканабинол с процентно съдържание 10.32 % , като изследваният обект е бил определен като части от растението Херба Канабис Индика Сатива, известно още като коноп, индийски коноп, канабис, марихуана.

От приложения по делото протокол за оценка на наркотични вещества се установява, че общата стойност на наркотичните вещества е 38,82 лева, която стойност, съдът намира за безспорно установена.

Безспорно е и че Марихуаната /конопът/ има наркотично действие, няма 3 легална употреба, пазар и производство и е поставен под контрол в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.

Съдът намира, че деянието, извършено от подс. М. представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вземайки предвид вида на наркотичното вещество, неговата стойност и количество, както и с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, поради което представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.

Съдът намира, че в конкретния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на подсъдимия по следните съображения:

Ноторно известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при които извършеното, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е престъпно.

Основанието за това е, че деянието или въобще не е общественоопасно, поради своята малозначителност или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Вярно е, че се касае за деяние, свързано с държането на малко количество наркотично вещество – марихуана с общо нетно тегло – 6,47 грама на ниска стойност – общо 38,82 лева.

Количеството и стойността на наркотичното вещество обаче не са определящи, за да се прецени, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, а следва да се обсъди в случая сериозността на стореното, обществените отношения и интереси, които засяга и въпросите, свързани с превенцията. Следва да се има предвид, че обект на престъпно посегателство са обществените отношения, свързани с опазването на здравето. Широкото разпространение на този вид престъпление в обществото ни и то най-вече в средите на учащите се и млади хора, както и пагубните последици за здравето им, прави този вид престъпление такова, с висока степен на обществена опасност. Безспорно е, че престъпленията с наркотични вещества /най-общо казано/ са с висока степен на обществена опасност. Не може да се говори за малозначителност или за явна незначителност на обществената опасност на деянието, при условие че се касае за деяние по чл. 354а от НК. Последиците са тежки и дори подсъдимият е жертва на разпространителите на наркотични вещества.

В настоящия случай, независимо от незначителното количество и стойност на държаното от подсъдимия наркотично вещество, то степента на обществената опасност и морална укоримост на конкретното деяние, реализирано в присъствието на други лица, не е по-ниска от обикновените 4 случаи.

От друга страна, данните за личността на подсъдимия не са безупречни.

От направените справки в Унифицираната информационна система на прокуратурата на РБългария е видно, че срещу обвиняемия няма образувани други неприключени досъдебни производства с повдигнати обвинения, но от изготвената от Районен съд - Д. справка за съдимост е видно, че същия е осъждан с Присъда № 38 от 07.11.2022 г. по НОХД № 469/2022 г. по описа на Окръжен съд Русе, влязла в сила на 23.11.2022 г., за престъпление по чл. 304а, пр. 3, вр. чл. 304, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му било наложено условно наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца с тригодишен изпитателен срок. Т е настоящото деяние се явява извършено в изпитателния срок по това осъждане.

Изготвената от районния инспектор при Първо РУ на МВР-Д. характеристика по местоживеене сочи недобри характеристични данни за подс. М. /л. 20 от ДП/.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.