Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 342 от 10.03.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 816/2025
Вид
Решение № 342
Подписан
10.03.2026
В сила
07.04.2026
Състав
Майя Йончева Йончева

Цитирани разпоредби

  • чл.195, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.153, ал.2 · Закон за енергетиката

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Русе, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Д. като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20254520100816 по описа за 2025 година

Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

Ищецът “Топлофикация Русе” АД, представляван от изп. директор Севдалин Желев Желев чрез процесуалния си представител твърди, че ответникът Мюзеин А. М. е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот в гр. Русе, ул. “****” №122, ет.6, с абонатен №79000400604, като по 16 бр. фактури за периода от 22.02.2023г. до 22.04.2024г. му дължи общо сумата 208.42 лв. Ответникът дължи и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 02.12.2024г. в размер на 26.58 лв. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №6837/2024г. на Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се признае за установено по отношение на М. А. М., че му дължи сумите 208.42 лв за доставена и разпределена топлинна енергия по 16 бр. фактури за периода от 22.02.2023г. до 22.04.2024г., заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.12.2024г. до окончателното изплащане, 26.58 лв лихва за забава до 02.12.2024г. Претендира направените разноски по заповедното производство, както и разноските по настоящото дело.

1

Ответникът М. А. М. чрез назначения му по реда на чл.47 ГПК особен представител оспорва иска поради недоказаност на твърденията да е бил собственик или ползвател на описания имот през исковия период, за да дължи цената на доставената му топлинна енергия. Оспорва представените с исковата молба писмени доказателства, в т.ч. фактурите за топлинна енергия, които са частни документи. Заявява, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на “Топлофикация Русе” АД не го обвързват, защото липсва подпис на потребител, че се е запознал с тях и ги е приел. Моли искът да се отхвърли.

С писмена молба вх. №4127/10.02.2026г. особеният представител на ответника моли при решаване на спора да се вземат предвид задължителния характер на Решение на СЕС от 23.10.2025г. по дело С-760/23.

По делото са представени писмени доказателства, в т.ч. Решение на СЕС от 23.10.2025г. по дело С-760/23, прието е заключение на техническа експертиза и е приложено ч. гр. дело №6837/2024г. на Районен съд - Русе.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Видно е от ч. гр. дело №6837/2024г., че в производство по чл.410 и сл.

ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3580/05.12.2024г. срещу М. А. М. за сумите 208.42 лв цена на топлинна енергия за периода от 22.02.2023г. до 22.04.2024г. в имот на длъжника в гр.

Русе, ул. “****” №122, вх.1, ет.6, абонатен №79000400604, заедно със законната лихва от 04.12.2024г. до окончателното изплащане, 26.58 лв лихва за забава от падежа на всяка фактура до 03.12.2024г. и за 75.00 лв разноски.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в установения в закона едномесечен срок.

От представените по делото фактури за доставена топлинна енергия за периодите 22.02.2023г. - 24.03.2023г., 25.03.2023г.-26.04.2023г., 27.10.2023г.24.11.2023г., 25.11.2023г.-22.12.2023г., 23.12.2023г.-22.01.2024г., 23.01.2024г.22.02.2024г., 23.02.2024г.-25.03.2024г., 26.03.2024г.-22.04.2024г., както и от приложеното на л.26 извлечение от сметка по партида №79-00-04-0-0604 за дължими суми от М. А. М., се вижда, че ответникът дължи на ищеца за 2 доставена топлинна енергия за обект в гр. Русе, ул. “****” №122, ет.6, за исковите периоди общо сумата 208.42 лв с ДДС.

От заключението на техническата експертиза, потвърдено устно от вещото лице инж. М. Т. Д. в съдебно заседание на 09.10.2025г., се установява, че имотът с административен адрес гр. Русе, ул. “****” №122, ет.6, е присъединен към градската топлопреносна мрежа на гр. Русе чрез индивидуална абонатна станция. Сградната инсталация е с вертикални щрангове, с хоризонтални отклонения към отоплителните тела в помещенията по вертикала. В сградата, в която имотът се намира, е въведено дялово разпределение на топлинна енергия, като през исковия период услугата “дялово разпределение на топлинна енергия за отопление” е извършвано от ”Техем Сървисис” ЕООД, съгласно Договор №Д-251/07.11.2023г. (л.54 и сл.).

В имота се води под отчет едно отоплително тяло с монтиран индивидуален разпределител на топлинна енергия с №0604/83, но през исковия период не е отчетено потребление на топлинна енергия от индивидуалния разпределител. Битова гореща вода не се доставя до имота чрез сградната инсталация от абонатната станция на сградата.

Периодът, посочен в исковата молба (22.02.2023г.-22.04.2024г.), обхваща два отчетни периода от отоплителен сезон 2022/2023г. и всички шест отчетни периода от отоплителен сезон 2023/2024г.

Претендираната от ищеца сума за топлинна енергия е за дял “сградна инсталация”, начислявана по реда на т.6.1.1 от Методика за дялово разпределение към Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

За отопление в имота, за отопление на общи части на сградата и за битова гореща вода не е начислявана топлинна енергия.

При спазване правилата на Закона за енергетиката, Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия към нея вещото лице е извършил контролни изчисления на подлежащите на начисляване суми, при което топлинната енергия, падаща се на имота за периода 22.02.2023г.-22.04.2024г., е 1.5829 MWh на стойност 193.68 лв с ДДС, а с отчитане на дължимите такси за услугата “дялово разпределение на топлинна енергия” дължимата сума възлиза на 208.44 лв.

Устно в съдебно заседание вещото лице заключава, че в исковия период т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение е била действаща и не е била 3 отменена.

Заключението на експертизата е прието от съда без възражения от страните.

В исковата сума 208.44 лв лв не са включени лихви за забава на плащанията. От цит. по-горе извлечение от сметка по партида №79-00-04-00604 се вижда, че размерът на лихвата за забава от падежа на всяка от фактурите до 03.12.2024г., вкл. възлиза на 26.58 лв общо. Съгласно чл.182 ГПК вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото и могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. В случая представеното извлечение от сметка по партидата на ответницата не е опровергано с противни доказателства, поради което има доказателствено значение за отразените в него факти.

Ответникът не е представил доказателства, че е изпълнил задължението си да заплати своевременно на ищеца стойността на доставената топлоенергия за исковите периоди.

При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи съобразно петитума на исковата молба или като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 208.42 лв стойност на доставена и разпределена топлинна енергия за периода 22.02.2023г.-22.04.2024г., съобразно поисканото, заедно със законната лихва от 04.12.2024г. до окончателното изплащане и 26.58 лв лихва за забава за периода до 03.12.2024г., включително. Ответникът дължи на “Топлофикация Русе” АД и сумата 75.00 лв разноски по ч. гр. дело №6837/2024г. на РРС.

Възражението на особения представител на ответника, че не дължи сумите за доставена и разпределена топлинна енергия по представените фактури за периода 22.02.2023г.-22.04.2024г., тъй като няма данни да е бил ползвател на имота, да го е обитавал и да е бил потребител на топлинна енергия, както и че същата реално не му е била доставена, е неоснователно, като е опровергано от приложените по делото Протокол на ОС на собствениците на ЕС на сградата на ул. “****” №122 от 19.10.2011г. и Приложение №1 към него

(л.42-47). От същите се вижда, че М. М. е собственик на имота в гр. Русе, ул. “****” №122, ет.6. Липсват доказателства ответникът да е подавал заявление за временна необитаемост на жилището, 4 съгл. чл.73, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите от системата на “Топлофикация Русе” АД или за временно прекратяване на топлоподаването в имота.

Относно дължимата сума за сградна инсталация съдът намира следното:

С решение на СЕС по присъединени дела С-708/17 и С-725/17 е постановено, че европейското законодателство допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединени към системата за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че не са поръчвали доставка на отопление и не го използват в своя апартамент.

Задължението за заплащане на сумите за отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия възниква за потребителя в качеството му на етажен собственик в топлофицирана сграда. В настоящия случай е налице задължение за заплащане на разходите за общата топлоснабдителна инсталация етажна собственост, собствениците на която не са взели решение да се откажат от ползването на услугата доставка на топлинна енергия по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реално ползване или неползване от собствениците или носители на вещни права върху отделните имоти.

Задължението се поражда от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може да се откаже. Пълен отказ от ползването й в такава сграда може да се извърши само в посочената хипотеза на чл.153, ал.2 ЗЕ, чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3 от собствениците или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия и декларират това писмено пред топлопреносното предприятие. В случая не са представени доказателства да е било взето решение на общото събрание на етажната собственост в този смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права, следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Поради изложеното ответникът, в качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в сграда - етажна собственост, дължи суми за 5 топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация.

Според Решение на СЕС от 23.10.2025г. по дело C-760/23 член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. Индивидуалното потребление е отчетено точно на база съществуващата в жилището щранглира.

В процесния период действа Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Обстоятелството, че с решение №7276/03.07.2023г. по адм. д. №746/2021г. на ВАС, в сила от 25.02.2025г., е отменена т.6.1.1 от Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата, е без правно значение за настоящия спор, защото процесният период е с краен момент 22.04.2024г., т.е. преди влизане в сила на решението на ВАС. ВАС не е спрял изпълнението на оспорения нормативен акт, поради което отмяната на Методиката в тази й част има действие само занапред, т.е. след февруари 2025г. - чл.195, ал.1 АПК.