Решение № 111 от 17.09.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Дулово, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20243410100222 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, чл.86, ал. 1 и чл.92, ал.1 и чл. 79 от ЗЗД.

Ищецът „***“ ЕАД гр. ****, ЕИК:**** /с предишно наименование „****“ ЕАД и „***” ЕАД/, твърди, че сключило с ответника А. С. А., ЕГН **********, адрес: *****, ул. „***“, № ****, обл. Силистра, договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги.

Моли да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 157.34 лв. /хиляда сто петдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща общ сбор на дължимите суми по сключените между страните Договор за мобилни услуги № ***** г., Допълнително споразумение № **** г., договори за лизинг от *** г., за които суми са издадени фактури № № *** г., **********/*** г., *** г., ****, ***. и **** г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – *** г. до окончателно изплащане на вземането.

Претендират се разноските направени в настоящото исково производство и тези, които са направени в заповедното производство.

Представя писмени доказателства. Направено е искане за прилагане към настоящото дело на ч. гр. дело № *** г. по описа на РС-Дулово.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез особен представител депозира писмен отговор. Изразено е становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Заявява, че ще се ползва от доказателствата представени от ищеца. Не представя писмени доказателства и не прави доказателствени искания.

Ищецът, редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание.

1

С молба - становище с вх.№ *** г. ищецът чрез процесуален представител заявява, че поддържа исковата молба и представените с нея доказателства. Моли предявеният иск да бъде уважен като основателен и доказан. Претендира присъждане на направените разноски по заповедното и по исковото производство.

Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се в съдебно заседание от назначения особен представител. Иска от съда да постанови решение, с което да уважи предявения установителен иск като основателен и доказан. Депозира писмена защита.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че между ответника и „***“ ЕАД (с предишно наименование „****“ ЕАД и „***" ЕАД) са били сключени Договор за мобилни услуги № ***** г., допълнително споразумение № **** г., договор за лизинг от *** г. и договор за лизинг на базови аксесоари № ***/*** г.

Към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от ответника мобилни номера и устройство на лизинг се прилагат следните условия:

- за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № **** г., изм. с Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № *** от *** г.;

- за мобилен телефонен апарат *** - условията, договорени в Договор за лизинг от *** г.;

- за комплект от 5 бр. аксесоари - условията, договорени в Договор за лизинг за базови аксесоари № *** от *** г.

-Видно от представените по делото доказателства ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 6 броя фактури, издадени в периода м. ** г. - м. *** г., а именно: фактура №*** г., фактура № **********/*** г., фактура № **** г., фактура № ***., фактура № ***., фактура № *** г.

Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента, както следва:

1. По Договор за мобилни услуги № ***** г., с който се предоставя мобилен номер ***, са начислени и се претендират следните задължения в общ размер на 446.96 лв., от които:

- 157.08 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси;

- неустойка в размер на 289.88 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя;

2. По Договор за лизинг от *** г., с който е предоставено ползване на мобилен телефонен апарат ***, са начислени и се претендират задължения в общ размер на 606.98 лв., от които:

- дължими незаплатени лизингови вноски в общ размер на 110.36 лв. с вкл. ДДС (четири лизингови вноски, всяка в размер от 27.59 лв. с вкл. ДДС); и 2

- предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ размер на 496.62 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на осемнадесет неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 27.59 лв. с вкл. ДДС;

3. По Договор за лизинг за базови аксесоари № ***/*** г., с който предоставено ползването на комплект от 5 бр. аксесоари, са начислени и се претендират задължения в общ размер на 103.40 лв., от които:

- дължими незаплатени лизингови вноски в общ размер на 18.80 лв. с вкл. ДДС (четири лизингови вноски, всяка в размер от 4.70 лв. с вкл. ДДС); и - предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ размер на 84.60 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на осемнадесет неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 4.70 лв. с вкл. ДДС.

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер *** са уредени от страните в т. 10 от Договор за мобилни услуги № **** г.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните задължения, от страна на „***" ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд – Дулово, въз основа на което е образувано частно гражданско дело № ***г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ** г.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на установителния иск:

Искът е предявен от „***” ЕАД гр. **** по реда и в срока по чл. 415, ал.

1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

НА.це е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.

По основателността на исковете:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК

Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по вА.дно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл.298 от ТЗ на индивидуален договор за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същия, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. Установено е и не се спори, че претендираните от ищеца суми не са заплатени от ответника.

По предявения срещу ответника иск с правно основание чл.79, вр. чл.205 ЗЗД, съдът счита, че са събрани достатъчно и убедителни доказателства 3 за това, че страните са се намирА. в договорни отношения, а ответникът не изпълнил поетите задължения за изплащане на лизинговите вноски за взетата на изплащане вещ и нарушил задълженията си и не плащал месечни абонаментни вноски, както и лизингови такива за полученото мобилно устройство.

С оглед представените писмени доказателства съдът намира предявените искове за основателни и доказани по размер. От тях се установява, че страните са се намирА. в договорни отношения.

Искът следва да бъде уважен изцяло по размер посочен в исковата молба.

С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск за законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.

В проведеното по делото съдебно заседание от *** г. назначеният на ответника особен представител се е явил или изразил становище по основателността на иска в хода по същество.

Съдът намира, че не са нА.це предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск за законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на „***“ ЕАД присъдените в полза на дружеството деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 505.00 лева, от които 25,00 лева внесена държавна такса и 480.00 лева, платено адвокатско възнаграждение с ДДС, както и всички сторени от ищеца разноски в настоящото производство в общ размер от 1123.88, в т. ч. внесената държавна такса в размер на 25.00 лева, платения адвокатски хонорар в размер на 498.88 лева с ДДС, определен съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и 600.00 лева платен депозит за назначаване на особен представител на ответника.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, Дуловският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. С. А., ЕГН **********, адрес: ****, ул. „***“, № ***, обл. ****, че дължи на „***” ЕАД, ЕИК ****, със седА.ще и и адрес на управление: гр. ****, *****, ***, сума в общ размер на 1 157.34 лв. /хиляда сто петдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща общ сбор на дължимите суми по сключените между страните Договор за мобилни услуги № ***** г., Допълнително споразумение № **** г., договори за лизинг от *** г., за които суми са издадени фактури с № № *** г., **********/*** г., *** г., ****, ***., и **** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - *** г. до окончателното 4 изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ** г. по ч. гр. д. № ****г. по описа на Районен съд - Дулово.

ОСЪЖДА А. С. А., с ЕГН **********, адрес: *****, ул. „***“, № ***, обл. ****, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ****, със седА.ще и и адрес на управление: гр. ****, *******, ****, направените деловодни разноски по гр. дело № ***** г. по описа на РС-Дулово в размер на 1 123.88 лв. /хиляда сто двадесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/.

ОСЪЖДА А. С. А., с ЕГН **********, адрес: ***, ул. „***“, № ***, обл.

***, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ****, със седА.ще и и адрес на управление: гр. ****, *** ****, ***, направените деловодни разноски по ч. гр. д. № *** г. по описа на РС-Дулово в размер на 505.00 лв./петстотин и пет лева/.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Силистра.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________ 5