Определение № 610 от 02.07.2026, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 610 гр. гр. Добрич, 02.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно гражданско дело № 20263200500355 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.ХХІ , чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№31`21/22.05.2026г. на В. Г. П. от гр.В., бул.***, срещу определение №265/13.05.2025г.по гр.д.№427/2025г.на РС-Балчик, с което е отхвърлена молбата му от 19.02.2026г. за допускане на обезпечение на предявения от него против ответниците „АЦК“ООД,ЕИК 203007436 със седалище и адрес на управление: гр. В., бул.„Мария Луиза“ № 9-11, ет. 2 офис 3Б „Лайтхаус Пропърти Мениджмънт“ЕООД с ЕИК202916093, със седалище и адрес на управление: гр.В., бул.„Мария Луиза“ №21, офис 2, иск по чл.109 от ЗС.

Жалбоподателят излага несъгласие с извода на районния съд за липса на обезпечителна нужда, че исканите обезпечителни мерки припокриват предмета на иска. Счита преценката на съда за неадекватност на мярките за неправилна, тъй като исканите мерки целели преустановяване на неправомерното въздействие – прекъсване на ел.захранването, съобразени били с материалното право, предмет на иска. Спирането на фактически или правни действия била допустима и подходяща мярка. Съдът по своя преценка можел да избере най-подходящите от тези мерки, да ги измени или да определи други, но не можел при безспорна нужда от обезпечение и то на негаторен иск, да откажел да наложи всякаква, дори и определена от самия него мярка. Иска отмяна на определението и постановяване на ново за уважаване на на молбата му.

Заявено е и искане за отвот на съдиите от гражданко отделение на Добричкият окръжен съд, които вече са се произнасяли по предходни жалби срещу идентични откази на районния съд за обезпечаване на иска, поради което ги счита предубедени и необективни.

1

Жалбоподателят е молител-страна в обезпечителното производство, респ.лице с правен интерес от обжалване на определението. Частната жалба е подадена и в срока по чл. 275,ал.1 ГПК. В този смисъл жалбата е допустима.

Няма основание да не бъде разгледана по същество от настоящия съдебен състав, тъй като не е налице соченото от ищеца основание за отвод като процесуална пречка за това.

На първо място, доколкото преценката на наличието на основания за отвод или самоотвод на съда, принадлежи само на конкретния съдия, от настоящия съдебен състав следва да бъде разгледано искането на жалбоподателя за отстраняване само на неговите членове.

На следващо място, жалбоподателят не изразява съмнения в безпристрастността на съдиите от настоящия съдебен състав поради лични или служебни причини, а защото не е съгласен с правните изводи на съдебните състави, в които са взели участие при преценка за основателност на предходни жалби срещу повтарящи се откази на районния съд да допусне обезпечение на висящия иск с налагане на идентични мерки.

Обезпечителното производство не разрешава материалноправния спор.

Няма пречка ищецът по делото да иска налагане на една и съща обезпечителна мярка, при предходното и отхвърляне с определение, което не се ползва със сила на присъдено нещо. Произнасянето на един съдия втори път по едно и също обезпечително искане, няма как да съставлява само по себе си основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като подобно произнасяне не изключва възможността за нова преценка на съдията относно фактите, включително и в контекста на други, неизвестни по първото дело доказателства, ако има такива, които могат да доведат до различни фактически изводи /успехът зависи от причината, поради която първото искане е било отхвърлено от съда/. Следва да се отбележи и, че отвеждането на съдия заради повтарящ се отказ да допусне обезпечение с налагане на една и съща обезпечителна мярка при непроменени факти и обстоятелства не е начин за постигане на положител за молителя изход от обезпечителното производство.

В този смисъл обективираната в частната жалба молбата за отвод на съдиите от съдебния състав следва де се отхвърли.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Районният съд в гр.Балчик е сезиран с искова молба вх.

№20381/06.03.2025г./по регистър на РС-Варна, където първоначално е подадена/, изпратена по подсъдност на РС-Балчик и заведана в регистъра на съда с вх.№3778/31.07.2025г., уточнена с молба вх.№4216/20.08.2025г., с която от В. Г. П. с ЕГН ********** от гр.В., срещу „АЦК“ ООД гр.София и „Лайтхаус Пропърти Мениджмънт“ ЕООД гр.Варна, са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл.109 от ЗС за осъждането на ответниците да преустановят неоснователните си действия –спиране на ел.захранването на собствените му два апартамента *** с идентификатор *** и 2

*** с идентификационен номер ***, находящи се в комплекс „Л. г. р.“, м-ст „Т.“, общ.Б., и за осъждане на ответниците да му заплатят 2400лева обезщетение за имуществени вреди-пропуснати ползи при деликт/невъзможност да се ползва имота поради спиране на ел.захранването/, съизмерими със средния пазарен наем за ап.***, 2500лева обзщетение за неимуществени вреди/болки и страдания от спиране на ел.захранването на ап.

***, както и за осъждането им за връщане на сумата от 600лева недължимо авансово платена цена на ел.енергия за двата апартамента.

С молба вх.№6148/27.11.2025г. ищецът е поискал да бъде допуснато обезпечение на осъдителните му искове за парични суми, квалифицирани от самия него като такива по чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД- отговорност за вреди от извършено деликтно деяние при осъществяване на възложена работа/при липса на ясни обстоятелства, които да се свързат с този състав на деликта/ и по чл.55, ал. 1 от ГПК-отговорност за неоснователно обогатяване/при липса на ясни обстоятелства, които да се свържят с конкретен фактически състава на разпоредбата/. Посочената от ищеца правна квалификация действително не ангажира съда, който сам е длъжен да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум, а при неяснота, каквато е налице в случая /осъдителните претенции не са ясно обосновани и адекватно заявени/, и да даде конкретни указания за уточняването им. Несъмнено ясно е заявено обаче, че с молбата от 27.11.2025г. ищецът иска допускане на обезпечение само на осъдителните си претенции, чрез налагане на три обезпечителни мерки- „възстановяване на преустановеното електрозахранване на собствения му апартамент ***, находящ се в комплекс „Л. г. р.“, местност Т., община Б.“ , „забрана на ответниците да прекъсват електрозахранването му“, „задължаване на ответниците да осигурят достъп до заключеното общо помещение в сграда ***, в което се намира таблото с електромера на същия апартамент“.

С последваща молба вх.№1026/19.02.2026г. ищецът излага уточняващи обстоятелства относно отношенията си с ответниците, но и отправя искане молбата му от 27.11.2025г. да се счита подадена за обезпечаване на всички обективно съединени искове, като предлага обезпечителна мярка - „спиране на преустановяването на електрозахранването на ап.*** и ап. ***“ при условие на алтернативност с вече претендираните.

Молбата от 19.02.2026г. е счетена от районния съд за неясна откъм обезпечителното искане и с разпореждане №323/19.02.2026г. е указал на ищеца да посочи „какво обезпечение и какви обезпечителни мерки моли да бъдат наложени“.

С молба вх.№1118/23.02.2026г.ищецът непротиворечиво е заявил, че молбата му от 19.02.2026г. е във връзка с молбата му от 27.11.2025г., по която съдът не се е произнесъл, тъй като делото е било изпратено на ДОС за разглеждане на частната му жалба срещу предходен акт на съда. Повторно с разпореждане №469/11.03.2026г. съдът е дал указания на ищеца за уточняване 3 на обезпечителното си искане, във връзка с което разпореждане е депозирана от ищеца молба вх.№1587/16.03.2026г. С нея уточнява, че иска допускане на обезпечение на всички искове чрез налагане на обезпечителни мерки както следва:

-Задължаване на ответниците „АЦК“ ООД и „Лайтхаус Пропърти Мениджмънт“ ЕООД да възстановят спряното електрическо захранване на собствените му ап. *** и ап. *** ,находящи се в комплекс „Л. г. р.“, община Б., и/или

-Забраняване на ответниците „АЦК“ ООД и „Лайтхаус Пропърти Мениджмънт“ ЕООД да прекъсват електрозахранването на собствените му ап. *** и ап. *** , ,находящи се в комплекс „Л. г. р.“, община Б. , както и да извършват всякакви действия спрямо електромерите и електрическото захранване на същите апартаменти,

Или

- Спиране на прекъсването на електрозахранването на собствените му ап. *** и ап. *** , ,находящи се в комплекс „Л. г. р.“, община Б., и Забраняване на ответниците „АЦК“ ООД и „Лайтхаус Пропърти Мениджмънт“ ЕООД да прекъсват електрозахранването им в нарушение на спирането, и/или

-Задължаване на ответниците „АЦК“ ООД и „Лайтхаус Пропърти Мениджмънт“ ЕООД да осигурят достъп на ищеца до помещението в сградата ***,в което се намира електрическото табло с електромерите на собствените му ап. *** и ап. *** .

Така с поредица от молби ищецът по гр.д.№427/2025г.на РС-Балчик е поискал налагане на претендираните обезпечетилни мерки за обезпечавене на всички претенции, предмет на делото- негаторна си претенция за осъждането на ответниците да преустановят неоснователните си действия –спиране на ел.захранването на собствените му два апартамента *** и *** , и на осъдителните си претенции за парични вземания, и възражението му за недопустимо произнасяне по молбите от

19.02.2026г. и от

16.03.2026г/погрешно изписана като молба от 16.06.2026г./ е неоснователно.

Двете молби нямат изцяло самостоятелно значение отделно от основната молба от 27.11.2025г., тъй като съдържат уточнения във връзка със заявеното с нея обезпечително искане.

С определение №141/16.03.2025г. районният съд е разгледал искането за обезпечаване на осъдителните претенции за парични вземания, квалифицирани като такива по чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД, като е отхвърлил молбата за обезпечавенето им при преценка за липса на обезпечителна нужда и неадекватност на поисканите обезпечителни мерки, и не се е произнесъл по искането за обезпечаване на на иска по чл.109 от ЗС с налагане на същите обезпечителни мерки..

4

С молба вх.№2531/24.04.2026г. ищецът е поискал от районния съд допълващо произнасяне по молата му за обезпечение и на иска по чл.109 от ЗС.

С определение №265/13.05.2025г., предмет на настоащото обжалване, районния съд е разгледал искането за обезпечаване на негаторната претенция на ищеца по чл.109 от ЗС, като е отхвърлил молбата за обезпечавенето и с налагане на същите обезпечителни мерки при преценка за липса на обезпечителна нужда и неадекватност на поисканите обезпечителни мерки.

Като краен резултат възивната инстанция намира обжалваното определение за правилно.

За да допусне исканото обезпечение и наложи обезпечителна мярка за обезпечаване изхода от спор, съдът следва да извърши проверка относно допустимостта и вероятната основателност на иска, чието обезпечение се търси, наличието на обезпечителна нужда и съответствието на предлаганата обезпечителна мярка на обезпечителната нужда. Тези предпоставки трябва да съществуват кумулативно. Липсата на коя да е от тях лишава от основание исканото обезпечение.

С иска по чл.109 от ЗС в случая се цели защита от неоснователни фактически действия на ответниците, изразяващи се в преустановяване на електроснабдяването на два апартамента на ищеца в етажната собственост, с което му пречат да упражнява своето право на собственост, в частност правомощието си да ползва имотите си.

Принципно доколко исканата обезпечителна мярка е подходяща следва да се преценява с оглед естеството на обезпечителната нужда. Нуждата от обезпечение предполага за ищеца да е невъзможно или затруднено реализирането на правата му по съдебното решение. В случая, както беше посочено по-горе, се касае за материално правен спор, който се свежда до липсата на основание ответниците да спират електроснабдяването на собствените на ищеца два апартамента в жилищния комплекс за неизвестно какъв период от време, с което му пречат да упражнява пълноценно правото си на собственост и поради което се иска осъждането им да преустановят да го правят . И настоящата инстанция намира, че в случая исканите обезпечителни мерки са неподходящи и неадекватни защото чрез тях се цели по реда на обезпечаване на искове да се постигне резулт, равняващ се на последиците по евентуално позитивно за ищеца съдебно решение по чл. 109 ЗС, тъй като по естеството си изискват задължаване на ответниците за действия и поведение, което се покрива с предмета на негаторната защита и подволяват упражняването на едно право преди то да е съдебно потвърдено.