Решение № 7984 от 18.09.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 7984

Пловдив, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - V Състав, в съдебно заседание на втори септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СТОИЛ БОТЕВ

При секретар МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ПЕЙНИРОВА като разгледа докладваното от съдия СТОИЛ БОТЕВ административно дело № 20257180701310 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 226 от АПК, във връзка с чл. 215 и сл. ЗУТ.

Производството е образувано по жалба на Д. С. Д., [ЕГН] от [населено място], [улица], чрез адв. М. С., срещу Заповед № РДЦ-24-388/ 17.05.2024г., издадена от Кмета на Район „Централен“, Община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: “Преустройство с реконструкция и промяна на предназначението на избени помещения в жилищни, разположени на приземния етаж на жилищна сграда“ с [идентификатор], с административен адрес: [населено място], [улица].

С Решение № 870/03.02.2025г., постановено по адм. дело № 1416/2024г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХХV с., е отменена Заповед № РДЦ-24-388/17.05.2024г., издадена от Кмета на Район „Централен“, Община Пловдив.

По реда на касационното обжалване Върховният административен съд (ВАС) със свое Решение № 6765/23.06.2025г., постановено по адм. дело № 3905/2025г., Второ отделение, е отменил Решение № 870/03.02.2025г., постановено по адм. дело № 1416/2024г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХХV с., като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В решението на ВАС е посочено, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, като постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените - вътрешно противоречиви мотиви на решението и липса на произнасяне по изискванията за незаконен строеж, въведени в правното основание на процесната заповед (чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ). Не са изложени и мотиви по същество, въпреки че е обсъдена от фактическа страна приетата по делото СТЕ. Не е обследвано наличието на визираното в процесната заповед правно основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, въпреки че строителни книжа за извършеното преустройство с промяна на предназначението не са представени по делото. Обстоятелството, че според събраните гласни доказателства още към 1970г. избените помещения са използвани за жилищни нужди, не е достатъчно да обоснове, че избените помещения са били преустроени законно, и то във вида, описан в Констативен акт № 10/07.03.2024г., който акт предхожда издаването на процесната заповед. Посочено е, че съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК фактическите установявания в административното производство и събраните доказателства се ползват с презумпция за истинност до оборването им с надлежни доказателства. В тази връзка липсват мотиви в обжалваното решение за това кои от констатациите са оборени (изцяло или частично) и какви са последиците, касаещи законосъобразността на процесната заповед.

В решението на ВАС е посочено, че решаващият правен извод на първоинстанционния съд, че извършените от адресата на заповедта строително-монтажни дейности съставляват „текущ ремонт“ по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, също не почива на конкретни доказателства, а изхожда от гласните доказателства, които обаче сочат единствено, че приземният етаж е ползван за жилищни нужди към 1970г., без установявания в коя част и в какъв вид.

Предвид изложеното и тъй като процесната заповед е отменена на формално основание, обжалваното решение на първоинстанционния съд се явява постановено при съществено процесуално нарушение по чл.172а, ал. 2 от АПК – липса на мотиви по същество, което е дало основание на ВАС за отмяната му по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и връщане за делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив, във връзка с което е образувано настоящото дело.

В хода на настоящото производство жалбоподателят поддържа доводите и възраженията, направени пред първоинстанционния съд при първоначалното разглеждане на делото. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита /л. 17 – 22/. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък /л. 16/.

Ответникът, Кмета на район „Централен“ Община Пловдив, редовно призован не се явява, не изпраща представител и не дава становище по жалбата.

По допустимостта, жалбоподателят не спори да е извършител на строежа, а и като адресат на заповедта разполага с право на жалба.

Спазен е и 14-дневния срок за обжалване. Заповедта е връчена на 22.05.2024г., а жалбата е депозирана чрез административния орган на 04.06.2024г., поради което съдът намира жалбата за ДОПУСТИМА , а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът намира за установено от фактическа страна, че в хода на извършена проверка от компетентни органи в район „Централен“ при Община Пловдив, документирана с констативен акт № 10/07.03.2024г. е установено, че Д. Д., собственик на самостоятелен обект – апартамент в сграда, находяща се в [населено място], [улица], е извършил ремонт на избени помещения в сградата. Ремонтът се състои в преустройство на помещенията с промяна на предназначението им, като за целта е извършена реконструкция – намеса в конструктивни елементи на сградата. Чрез преустройството и реконструкцията е извършена промяна на предназначението на избените помещения, като 4 от тях са оформени в два самостоятелни обекта, предназначени за жилищни нужди /обозначени в прил. 1 и прил. 2 с букви А, Б, В и Г.

По-конкретно, помещение А е обединено с по-голямата си част с помещение Б, като по този начин е обособен самостоятелен обект А – Б. Част от помещение Б е отделено и е приобщено към помещения В и Г и заедно с общия коридор е оформен самостоятелен обект В – Г. Помещение А е преустроено в трапезария, а помещение Б – в спалня. В част от помещение Б е направена баня с тоалетна, чрез изграждане на 2 преградни стени. Преустройството е осъществено, като в носещата стена, разположена между помещения А и Б е оформен отвор за врата с широчина 93см, който се намира на 58см от фасадната стена.

Помещение В е преустроено в трапезария, а помещение Г в спалня. В приобщената част от помещение Б към помещение В – Г е изградена баня с тоалетна, обслужваща самостоятелния обект В – Г. Преустройството е осъществено, като в носещата стена, разположена между помещения В и Г е оформен отвор за врата с обща широчина 169см, който се намира на 169см от фасадната стена. От общата площ на отвора за врата, 75см са за сметка на димоотводите, а останалите 50см – за сметка на конструктивната част от стената. Наред с това, на 90см пред вратата на изградената баня с тоалетна е изградена и преградна стена с монтирана входна врата за самостоятелния обект В – Г. По този начин е отделена част от общия коридор и е оформен като антре в самостоятелен обект В – Г.

Възложител на преустройството в сградата е Д. Д. и по негови твърдения то е започнало в периода 2019г. – 2020г.

Извършена е проверка и относно проектната документация за изпълнение на строителството на сградата, включително преустройства и надстрояване, при която е установено следното: съгласно наличната проектна документация, отнасяща се до одобрен проект на 17.03.1969г., в сградата са предвидени 4 избени помещения, едното от които преходно. Съгласно проекта за разделяне на апартамента на първия жилищен етаж на 2 жилища, одобрен на 11.03.1998г. избата с проектна площ от 24,60кв. м /прил. 1/, поле № 4 /прил. 2/ първоначално е била разделена на две части посредством плътна стена, а със самия проект избата срещу стълбището е била разделена на още две части. Съгласно чертежа на проекта по част Конструкции /прил. 2/ върху всички стени на приземния етаж са излети стоманобетонови пояси, които са монолитно свързани със стоманобетонната плоча на първия жилищен етаж.

При анализ на разпоредбите на ЗУТ проверяващите органи са направили извод, че процесната реконструкция представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и е от 4-та категория. Строежът е изпълнен без одобрен инвестиционен проект и/или без разрешение за строеж и не може да се разглежда като търпим, тъй като не попада нито в приложното поле на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, нито в приложното поле на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ.

Въз основа на констатациите в констативен акт № 10/07.03.2024г. е издадена и оспорената в настоящото производство заповед № РДЦ-24-388/17.05.2024г. на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, с която е наредено на Д. С. Д. от [населено място], [улица]да премахне незаконен строеж „Преустройство с реконструкция и промяна на предназначението на избени помещения в жилищни, разположени на приземния етаж на жилищна сграда с [идентификатор] и с административен адрес: [населено място], [улица]“, като се възстанови положението, съгласно одобрената проектна документация на сградата.

В хода на настоящото съдебно производство не са ангажирани доказателства относно спорния въпрос дали се касае за строеж, от коя категория е и подлежи ли на премахване. Такива доказателства са събрани при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, в т.ч. съдебно – техническа експертиза и гласни доказателства. За установяване на спорните по делото обстоятелства е била назначена съдебно-техническа експертиза, заключението на вещото лице по която съдът кредитира, като компетентно изготвено. Видно от същото е, че сградата, в която се намира процесният приземен етаж е с височина по-малка от 15 метра. Следователно, с оглед нормата на чл.23 от ЗУТ същата като характер на застрояване е средно застрояване. От тук, възражението за липса на компетентност е неоснователно, тъй като строежът се явява четвърта категория, която попада в обхвата на чл.225а от ЗУТ, а и към преписката е представена като доказателство за компетентност на органа, издал оспорената заповед, Заповед № 24ОА-964 от 24.04.2024г. на кмета на Община Пловдив.

Според вещото лице Р., с процесното преустройство действително 4 помещения в етажа са преустроени така, че да оформят две самостоятелни жилища. По одобрените проекти за сградата от 1969г. и от 1998г. първият приземен етаж представлява сутерен с избени помещения, проектирани като складови към жилищата в горните етажи. Спорните строителни дейности се изразяват в направата на нови преградни стени от газобетонни тухли тип „Итонг“ с дебелина 10см. за преграждане и отделяне на две бани с тоалетна и за оформяне на антре, както и в направата на отвори в тухлени стени са създаване на вътрешна връзка между помещенията в двете новообразувани жилища. Тези отвори, според експертното заключение, са допустими от конструктивна гледна точка, тъй като тухлените стени, в които са направени, не участват в поемането на сеизмични сили, т.е. не представляват тухлени шайби. Нещо повече, отворът между двете помещения на Жилище 2 по скицата към заключението, е изпълнен след премахването на коминните тела в първия етаж и в този смисъл на това място е съществувал отвор в конструкцията още с построяването на сградата. Затова и отворът, съществуващ в момента, не променя конструктивни елементи и няма връзка с носещата конструкция и е допустим за изпълнение. Другият отвор в Жилище 1 с ширина 93см и височина 213см не засяга изпълнения над него заедно с плочата стоманобетонов пояс, който е напълно запазен. Според вещото лице отвор с описаните размери е допустим в тухлен зид, който не представлява тухлена шайба. Направен е експертен извод, че и двата отвора при преустройството са допустими от конструктивна гледна точка. По отношение на преградните стени вещото лице констатира, че същите са изпълнени върху бетонова настилка на пода на помещенията, под която има уплътнена почва и натоварването от тях не води до промени в конструкцията на сградата и не влияе на отделни конструктивни елементи, нито води до неблагоприятно отражение върху носимоспособността на сградата като цяло.

Вещото лице отбелязва още, че обособените жилища са със светла височина 2,38м и 2,28м, която е допустима по Наредба № 7/22.12.2003г. и Наредба № 5/17.05.1995г., но е недопустима по Наредбата от 1977г. С преустройството е нарушено изискването всяко жилище да има складово помещение - килер, изба, като за самите новосъздадени жилища няма осигурени складови помещения.