Определение № 5925 от 18.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5925 гр. София, 18.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20248002101496 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3721/14.09.2023 г. (наименована „частна жалба“), подадена от Й. Б. Я., срещу решение № 286 от 01.08.2023 г. по гр. д. № 20231500500080/2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил, с което е потвърдено решение № 260163 от 29.11.2022 г. по гр. д. № 1710/2018 г. на Районен съд – Кюстендил.

С потвърденото първоинстанционно решение съдът е изнесъл на публична продан следния неподеляем недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, представляващ втори жилищен етаж от еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 159 кв.м, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, както второстепенна сграда с идентификатор ****, брой етажи - 1, с предназначение - хангар, депо, гараж, построени въз основа на отстъпено право на строеж в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота [населено място], [улица], целият с площ от 763 кв.м, с номер по предходен план - 51, кв. 9, парцел *, при съседни имоти – имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***; постановил е, че сумата, получена от продажбата, следва да се разпредели между страните, както следва: 1/2 част за Г. Н. В. и 1/2 част за Й. Б. Я.; осъдил е Й. Б. Я. да заплати на Г. Н. В. сумата от 2880 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения имот в размер на месечна наемна цена по чл. 57, ал. 1 СК за периода 30.05.2018 г. - 30.05.2021 г., ведно със законната лихва от 13.11.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска до пълния размер от 2900 лв.

Въззивният съд е съобразил, че с влязло в сила решение № 219 от 19.03.2019 г. по гр. д. № 1710/2018 г. Кюстендилският районен съд е допуснал съдебна делба между Г. Н. В. и Й. Б. Я.

1 по отношение на самостоятелен обект с идентификатор **** - втори жилищен етаж от еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 159 кв.м, и второстепенна сграда с идентификатор **** (подробно описани по-горе), построени въз основа на отстъпено право на строеж в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], на [улица], при равни права – по 1/2 ид. ч. за всеки съделител. Отхвърлен е искът за делба на първия жилищен етаж от еднофамилната жилищна сграда. С молба, постъпила по делото на 12.11.2020 г., от Г. Н. В. е предявена претенция за заплащане на сума в размер на 2900 лв., като обезщетение за еднолично ползване на имота от другия съделител за периода 30.05.2018 г. - 18.11.2020 г. В хода на производството по извършване на делбата е назначена експертиза за установяване поделяемостта на делбения имот и за установяване средната месечна пазарна стойност на наем за имота - втори жилищен етаж, определена на 160 лв. По делото са представени решение № 418/30.05.2018 г. по гр. д. № 239/2017 г., с което е прекратен бракът между Г. Н. Я. и Й. Б. Я. по взаимно съгласие и е утвърдено постигнатото между страните споразумение, като ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], на [улица] предоставено на Й. Б. Я.. Със заключение на вещото лице Н. Г. е установена пазарната цена на жилището – 58 630 лв., а в съдебно заседание от 27.06.2023 г. е потвърдено категорично, че жилището е неподеляемо. Категоричен извод за неподеляемост на жилището се съдържа в заключение с вх. № 265128/25.10.2022 г. Съдържа се и нова оценка - 35 400 лв., в това число право на строеж от 8500 лв. Според отразеното на представена скица, площта на имота, в който се намира сградата, е 763 кв.м; сграда **** е със застроена площ от 159 кв.м; сграда **** е със застроена площ от 27 кв.м, бр. етажи - 1, хангар, депо, гараж, а сграда ****, е със застроена площ от 21 кв.м, брой етажи - 1, предназначение - хангар, депо, гараж.

Въз основа на горното, Окръжен съд – Кюстендил е направил следните правни изводи:

Съгласно чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан. В случая е налице допуснат до делба недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност, която е прекратена с решението за прекратяване на брака между страните. Доколкото измерената от вещото лице площ е по-малка от посочената в решението по допускане на делбата, то този факт може да бъде отбелязан в решението, но не променя извода за неговата правилност. Правата, при които е допусната делбата, са равни; със заключението на вещото лице е установено, че делбеният недвижим имот е неподеляем.

Въззивният състав е намерил, че пропускът на съда да отрази в протокола същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства и пр. е основание за поправка на протокола по реда на чл. 150 ГПК. В отсъствие на акт за поправка на протокола, на основание чл. 152 ГПК протоколът е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Ето защо, Окръжен съд – Кюстендил е приел за неоснователни твърденията на Й. Я. за допуснати процесуални нарушения по повод произнасяне по доказателствените му искания. Визирал е, че не се установяват допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи 2 недопустимост или неправилност на първоинстанционното решение; че част от доводите във въззивната жалба на Я. са свързани с преценка на обстоятелства по допустимостта на молбата, за което е налице признасяне от съда с влязъл в сила съдебен акт, и затова не могат да бъдат коментирани. Приел е, че не съответства на данните по делото твърдението, че Районен съд – Кюстендил е дал ход на делото при представен болничен лист от Я., като в тази връзка е посочил и че нарушението на правилата при разглеждане на спора би имало значение, ако е свързано с оплакване за невъзможност поради това да бъдат представени доказателства, каквото в жалбата не се съдържа.

Съдът се е позовал на чл. 27, ал. 1 СК относно прекратяването на семейната общност, както и на чл. 56, ал. 1 СК – за това, че когато семейното жилище се предостави за ползване при допускане на развода, право на собственост в полза на ползвателя не се поражда.

Жалбоподателят оспорва допускането на делба на втория жилищен етаж, като се позовава на „мистериозно“ изчезване от делото на подписаното между него и бившата му съпруга споразумение, което споразумение налагало прекратяване на делото, тъй като семейното жилище се предоставяло на него. Твърди, че незаконосъобразно му било отказано установяване на липсващото споразумение; отказано му било присъединяване на бракоразводното дело; бил убеден да се откаже от развод по вина на съпругата му, която нямала никакъв принос в изграждане на семейното жилище, издръжката, отглеждането и възпитанието на децата; ответната му искова молба по чл. 21, т. 4 и чл. 29, т. 3 СК „не видяла бял свят“; „вмъкнатата“ след проведени десетки заседания сума за наем била в нарушение на чл. 70 ГПК, а също не му било връчено копие от молбата за промяна на иска; първоинстанционният съд не отложил делото поради заболяване на жалбоподателя в разумен срок; въззивният съд забавил решението си, като то очевидно било поправено, предвид използвания в него различен шрифт и липсата на достатъчно доводи за потвърждаване на акта на районния съд. Й. Я. иска решенията на първоинстанционния и на въззивния съд да бъдат обявени за нищожни, поради това, че изложените в тях мотиви противоречат на българското законодателство. Визира нарушаване на чл. 14, чл. 15, чл. 19, чл. 27 и чл. 32 СК, чл. 234, ал. 1 и ал. 3, чл. 236, ал. 2, чл. 240, ал. 1, т. 3, чл. 251, ал. 2, чл.

272, чл. 229, ал. 1, т. 5, чл. 296, чл. 207, чл. 298, ал. 1 и ал. 2, чл. 299 и чл. 359 ГПК, чл. 99, чл.

100, чл. 112, б. „в“ и б. „з“ ЗС и др.

Насрещната страна е подала отговор, в който са изложени съображения за недопустимост на жалбата, за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално – за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, 3 както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбоподателят не е обосновал наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Същевременно настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че обжалваното пред него решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно. Твърдените от Й. Б. Я. пороци, в преобладаващата се част не водят до нищожност или недопустимост на съдебния акт, а някои са относими единствено към първата фаза на делбата, приключила с влязло в сила решение, като в нея от съдилищата, вкл. ВКС е взето изрично отношение относно характера и последиците на постигнатото между страните споразумение за ползването на семейното жилище. Не са налице обстоятелства, обуславящи прекратяване на делото за делба; не е разгледана претенция, заявена извън срока по чл. 346 ГПК. Видно от отразеното в протокола от проведеното пред Районен съд – Кюстендил открито съдебно заседание от 15.09.2021 г. (първото след допускане на делбата, на което е даден ход), в него съдът е докладвал молба вх. № 265839/13.11.2020 г. на Г. В., съгласно която същата е предявила претенция по сметки в размер на 2900 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на притежаваната от нея част от делбените имоти, като е уточнен периодът – от 30.05.2018 г. до 30.05.2021 г. Самата молба се намира, приложена погрешно, в кориците на гр. д. № 3798/2020 г., образувано по молба на Й. Я. за отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата на втория жилищен етаж.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост.