Решение № 555 от 08.12.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. Кърджали, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20255140100162 по описа за 2025 година

Ищецът А. Р. Р., ЕГН **********, с адрес г*** чрез адв. Е.И. – АК Пловдив е предявил иск срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джаварахвал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46 за прогласяване на нищожността на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с лч. 19 от ЗПК на сключения между страните Договор за паричен заем ********** и иск срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джаварахвал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46 за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на гаранция **********

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е релевирал твърдения, че процесният договор е нищожен като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включено възнаграждението по представеното поръчителство. Ищецът твърди, че Договор за паричен заем ********** сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е за сума в размер на 2000 лева. Приложимият по договора ГЛП е 35% и ГПР от 41,72%, с общ размер на всички плащания от 2250,97 лева.

По отношение на договора за поръчителство, като акцесорна сделка, счита същия за недействителен поради нищожност на договора за кредит, като главен дълг. Изложени са и аргументи, че договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно основание, тъй като договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. Ищецът заявява, че съдебната практика е константна, че противоречи на добрите прави 1 съглашение, при което престациите са явно нееквивалентни. Ищецът твърди, че платеното възнаграждение по договора за поръчителство е 1234,03 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434 е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Излага съображения, че искът е недопустим поради липса на правен интерес, както и че исковата молба е нередовна. Неоспорва, че между ищеца и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434 е бил сключен Договор за паричен заем ********** за сумата от 2000 лева при ГЛП е 35% и ГПР от 41,72%, с общ размер на всички плащания от 2250,97 лева, както и че към датата на подаване на исковата молба задължението по процесния договор е изцяло доброволно погасено. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. Сочи, че възнаграждение за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не са неизбежен разход и не са известни на заемодателя към момента на сключване на договора за заем, не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за заем услуга, не са задължително условие за получаване на заемната сума. Оспорва, че за ищецът било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Оспорва, че към момента на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434 е знаело, имало информация какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство, тъй като то се сключва след сключването на Договор за паричен заем ********** с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца поради липсата на правна и фактическа сложност на делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690 е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер по подробно изложени съображения.

Излага съображения, че искът е недопустим поради липса на правен интерес, както и че исковата молба е нередовна. Заявява, че действителността, както на издадената в полза на кредитора гаранция, така и на процесния договор за предоставяне на гаранция не зависят от действителността на договора за паричен заем. Сключеният договор за предоставяне на гаранция между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца не е акцесорен на договора за паричен заем и не представлява договор за поръчителство, каквото твърдение е наведено в исковата молба, а е договор за предоставяне на услуга по издаване на гаранция по договор за кредит, сключен между заемател и кредитор, а разпоредбите на чл. 138 и сл. от Закона за задълженията и договорите са неприложими, както към издадената в полза на кредитора гаранция, така и към процесния договор за предоставяне на гаранция. Оспорва твърдението на 2 ищепа, че договорът за предоставяне на поръчителство/гараниия е лишен от основание тъй като, „Файненшъл България“ ЕООД е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции с основен предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие, а насрещната страна, имайки интерес да изпълни точно задълженията си по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с което да избегне неблагоприятни последици (търсене на обезщетение за неизпълнение на задълженията по чл. 4 от Договора за паричен заем или разваляне на договора поради неизпълнението) е потърсила услугите на дружеството да издаде гаранция за плащане в полза на кредитора. Ответникът заявява, че при сключване на договорите дружеството е действало добросъвестно, тъй като клаузите в договора за предоставяне на гаранция за формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител - относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, би могъл да прецени икономическите последици от сключване на договора. Сочи, че в договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че той влиза в сила само, ако заемополучателят не представи на кредитното дружество обезпечение под формата на поръчителство от физически лица или банкова гаранция.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца поради липсата на правна и фактическа сложност на делото.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител на ищеца е депозирал молба, с която моли да се даде ход на делото. Заявява, че поддържа исковата молба и представените с нея доказателства. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответниците редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Депозирани са молби в предходно аседание, с които молят исоквете да бъдат отхвърлени и да им се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

С Определение ********** в което е обиктиварн проект за доклад по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от страните, съдът е приел за безспорни ненуждаещи се от доказване на следните факти и обстоятелства: сключването между ищеца и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД на Договор за паричен заем ********** за сумата от 2000 лв. при ГЛП 35 % и ГПР в размер на 41,72%, че към датата на подаване на исковата молба задължението по процесния договор е изцяло доброволно погасено; че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК; сключването между ищеца и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690 на Договор за предоставяне на гаранция ********** към Договор за паричен заем ********** с посоченото в него съдържание, включително, че заплатено възнагарждение в размер на 1234,03 лева; че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.

Настоящият състав намира, че Договор за паричен заем ********** е нищожен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като 3 посоченият ГПР не отговаря на действителния такъв - не е включен изплатеното възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция ********** към договора за кредит. Посоченото възнаграждение в размер на 1234,03 лева следва да бъде включена при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява - арг. чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република

България. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.

В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно, ако в ГПР се включи размерът на възнаграждението по договор за гаранция към договора за заем, размерът би надхвърлил значително посочения размер на ГПР. В уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за заем не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В този смисъл, като не е включил възнаграждението по договор за гаранция към договора за заем, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. От служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като двете дружества са на един и същ адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3, ал. 3 от Договор за предоставяне на гаранция ********** към Договор за паричен 4 заем **********, „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция.