Определение № 206 от 15.02.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. София, 14.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Частно касационно гражданско дело № 20238003100207 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от „Електроразпределение Север“ АД гр.Варна, чрез процесуалния представител адвокат М. против определение № 653 от 23.11.2022г. по в.гр.д. № 739/2022г. на ОС Велико Търново, в частта с която е прекратено производството по делото по отношение на предявения иск за сумата от 24.16лв. поради направен отказ от иска и е обезсилен постанования акт в тази част.

Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, поради допусната злоупотреба с право, заради което желае да бъде отменен.

Срещу подадената частна касационна жалба не е подаден отговор.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, следното:

Производството по делото е образувано въз основа на предявен отрицателен установителен иск от Х. С. А. против „Електроразпределение Север“ АД гр.Варна за приемане на установено, че не дължи сумата от 5 004.16лв. по фактура № 0106238199/19.06.2020г., начислена за периода от 30.03.2016г. до 21.11.2019г. стойност на електрическа енергия по партида с клиетски номер № 1500180144, абонатен № 0510826170 за обект с адрес: гр.Велико Търново, ул................., ет..............., ап..................... Така предявеният иск е бил уважен с решение № 900 от 29.12.2020г. по гр.д.№ 1914/2020г.на РС Велико Търново.

След последвало обжалване актът е потвърден от въззивния съд с решение № 266 от 22.06.2021г. по в.гр.д.№ 116/2021г.на ОС Велико Търново.

1

След допуснато касационно обжалване, състав на ІІІ г.о. на Върховен касационен съд, с решение № 50180 от 12.10.2022г. по гр.д.№ 3675/2021г., е отменил постановения въззивен акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания за изслушване на комплексна електротехническа и софтуерна експретиза с конкретно посочени задачи.

След връщане на делото, въззивният съд е допуснал посочената експретиза, а ответникът е направил заявление за отказ от иска в размер на сумата от 24.16лв. В хода на насроченото съдебно заседание, след като ответникът е заявил, че поддържа искането си, съдът е преткратил производството досежно посочената част от иска поради направен отказ.

Мотивите на съда са свързани с разпоредбата на чл.233 ГПК, предоставяща възможност на страната да се откаже от част от спорното право във всяко положение на делото.

Настоящият жалбоподател оспорва постановения акт, като счита, че е налице злоупотреба с право, защото направеният отказ цели цената на иска да падне под 5000лв. /става 4 980лв./, с което ще се изключи правото на жалбоподателя на касационно обжалване. В случая е налице недобросъвестно упражняване на процесуалното право на отказ от иска, защото чрез него се цели извличане на противозаконна облага – след като в продължиние на две години, пред три инстанции, ищецът е поддържал иска си, той признава неоснователността му само за сумата от 24.16лв., за да изключи възможността – при благоприятен изход за него пред въззивния съд – насрещната страна да упражни правото си на жалба /т.е.“жертва“една малка част от исковата си претенция, за да си осигури голямата/. Жалбоподателят се позовава както на правната теория /вж. „Българско гражданско процисуално право“ проф.Сталев, стр.91/, така и на съдебната практика / вж.определения по ч.гр.д.№ 1076/2014г.на ІІІ г.о. и ч.т.д.№ 497/2012г. на І т.о./, съгласно които: съдът е длъжен да отхвърли искане, което представлява злоупотреба с право. В този смисъл счита, че е и постановеното Тълкувателно решение по т.д.№ 4/2021г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав споделя становището на жалбоподателя за превратно упражняване на правото на отказ от иска в конкретния случай.

Забраната за злоупотреба с процесуални права, установена в чл.3 ГПК, е формулирана като задължение за добросъвестно упражняване на процесуалните правила, което да е в съотвестние с добрите нрави.

Добросъвестното упражняване на процесуалното право на частичен отказ от иска предполага ищецът /доброволно, по своя воля/ да накърни само собствения си интерес /защото признава, че част от заявената от него претенция е неоснователна/, но не и да засегне интереса на ответната страна.

По презумция отказът от иск е действие, което е в полза, а не във вреда на ответната страна и именно заради това законът позволява отказът да се прави във всяко положение на делото без да се изисква съгласието на ответника.

Частичният отказ от иска, който е съобразен с добрите нрави следва да предизвиква правни последици само за частта от спорното право, за която се 2 отнася. Когато частичният отказ от иска рефлектира, като зясяга и частта от спорното право, за която съдът дължи произнасяне и с този частичен отказ неправомерно се засяга правната сфера на ответната страна /както е в случая, защото направеният частичен отказ от иск пряко засяга правото на касационно обжалване на ответната страна, която пред вид цената на иска ще бъде лишена от възможността да обжалва въззивния акт/, то тогава е налице превратно упражняване на правото на отказ от иска. Същата е логиката и на постановеното Тълкувателно решение по т.д.№ 4/2021г. на ОСГТК на ВКС /което обаче се отнася за частичен отказ от иск пред касационната инсатнция/, в мотивите на което се посочи, че съдът дължи съблюдаване на основните начала в процеса. Принципът на диспозитивното начало, чието проявление е отказът от иск, не може да се разглежда самостоятелно и изолирано от останалите принципи, каквито са принципът на участие на страните, на равнопоставеност и на добросъвестност. Съдът следва да прилага закона еднакво спрямо всички, а страните следва да имат равна възможност за въздействие върху крайния акт на производството и равна възможност за защита на правата си.

Злоупотребата с процесуални права е противоправно поведение, което следва да бъде санкционирано. При превратно упражняване на права увреденият може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 257 от 14.07.2011г.по гр.д.№ 1149/09г.на І V г.о. на ВКС – превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. В случая това следва да стане чрез отмяна на постановения акт за прекратяване на производството и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, за да се осигури равна възможност на ответната страна за обжалване.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 653 от 23.11.2022г. по в.гр.д. № 739/2022г. на ОС Велико Търново в обжалваната част, с която е прекратено производството по делото по отношение на предявения иск за сумата от 24.16лв. поради направен отказ от иска и е обезсилен постанования акт в тази част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4