Акт от 13.03.2020, Апелативен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н И Е

№

32

13. 03. 2020 година град Бургас

В И М Е Т

О Н А НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година

В публично заседание при следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ СЪБЕВА

АЛБЕНА

ЗЪБОВА-КОЧОВСКА

При участието на секретаря Станка Ангелова

Изслуша докладваното от съдия НЕЛИ СЪБЕВА

В. търговско дело № 26 / 2020 година по описа на БАС

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Ц“О. гр. Б. и „Б“ЕО. , гр. Б., и двамата чрез адв.

З. , против Решение № 368/ 10.10.2019 година, постановено по т.д. № 385/ 2017 г. по описа на Окръжен съд – Б. ,с което са уважени исковете на „А“ЕО. с правно основание чл.135 ЗЗД.

Съдебният акт се обжалва като неправилен, постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Жалбоподателят твърди, че изводите на съда не съответстват на действителното правно положение и събраните по делото доказателства. Изложени са съображения за това:

В жалбата се твърди, че в хода на производството по делото ищецът не е успял да докаже в условията на пълно и главно доказване, че ответникът при извършване на сделките е имал намерението и е знаел за твърдяното увреждане на ищеца. Посочва, че ищецът сам е решил да напусне дружеството като съдружник, като показанията на св. А. за влошени отношения между ищеца и управителя на втория ответник са субективни и следва да се ценят с всички събрани доказателства.

Твърди, че процесните ипотеки са сключени с цел обезпечаване дейността на „Ц“О. и продължаване на финансирането му от основния инвеститор и съдружник – „Д“ООД.

Сочи се, че видно от протокола от О. събрание на „Ц“О. от 30.10.2015г. ищцовото дружество е отказало да финансира ООД-то; това е наложило съдружниците да предоставят средства за обезпечаване на значителното нарастналите задълженията към „Д“ЕО. и „Б“ЕО. , и необходимостта от допълнителни средства във връзка с инвестиционните намерения на дружеството.

Излагат се аргументи, че мотивите, наложили сключването на процесните ипотеки, са изложени в решението за учредяването им, обективирано в протокола от 02.08.2016 г. на

Общото събрание на съдружниците, което е валидно и действително, неоспорено от ищцовото дружество в срока по чл.74 ТЗ, постановено и приложено по договорите за ипотеки преди напускането на съдружника. Сочи се, че според показанията на св. С. , ищецът е узнал за учредяване на първата ипотека още същия ден – 19.09.2016 г., когато е получил обаждане от банката като бивш управител на „Ц“ О. , т.е. е имал възможността да узнае за приложените към сделката документи, в т.ч. и за приложения протокол от 02.08.2016 г. Съгласно този протокол, срокът за изплащане на допълнителните парични вноски се удължава със 7 години, т. е те ще се възстановят през 2026г. и то ако не се вземе друго решение за удължаване на срока им за връщане. Поради това е недопустимо да се претендират тези вноски преди решение на ОС за връщането им., както и е недопустимо да се претендира увреждане от учредяването на ипотеки, при изискуемо задължение след 10 години, когато ипотеката би била погасена по давност.

Навеждат се доводи, че претендираните от ищеца суми не са предоставени на основание договор за заем, а представляват допълнителни парични вноски, дадени от ищеца по решение на Общото събрание, взето с мнозинство, с цел дружеството да осъществява дейността и да бъдат върнати едва, когато Общото събрание реши. Въззивниците изтъкват също, че ищецът се опитва да се постави в привилигировано положение относно останалите съдружници, като твърди, че след като вече не е съдружник, той е кредитор и дружеството не може да извършва разпоредителни сделки, тъй като с тях има намерение да го увреди.

Настояват, че към настоящия момент липсва решение за връщане на внесените допълнителни вноски, което лишава ищеца от качеството му на кредитор и от правния му интерес да атакува процесните сделки.

В жалбата е направено искане за отмяна на обжалваното решение.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от „А“ ЕО. , чрез адв. Г. , с който се оспорва жалбата като неоснователна. Изложени са аргументи:

Въззиваемото дружество твърди, че длъжникът е знаел за атакуваната сделка, тъй като първото дружество-ответник по иска е имало задължения за плащане към него. Твърди, че след подаването на молбата му за напускане, „Ц“О. е ипотекирало цялото си имущество в полза на останалите съдружници в дружеството, като по този начин е създало привилегировано положение по отношение на ответника „Б“. Навежда доводи, че и двамата ответници несъмнено са знаели, че след изтичане на тримесечния срок на отправеното предизвестие, за длъжника „Ц“О. ще възникне задължение за заплащане стойността на дружествения дял на напускащия съдружник „А“ ЕО. , въз основа на счетоводния баланс на дружеството към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Настоява, че управителят и на двете дружества е била Е. П. , която съзнателно е обременила активите на управляваното от нея дружество, като същевременно е гарантирала своите интереси, учредявайки ипотека върху недвижимите имоти на дружество, с което са свързани лица по смисъла на §1, т.3 от ДР на ТЗ.

Според въззиваемото дружество, правилно съдът е приел, че мотивите за сключване на сделката нямат значение, а въпросът е дали длъжникът поначало получава нещо по силата на самата ипотека или пък има данни, че главният договор между страните изобщо не би бил сключен без сключването на договора за ипотека. Твърди, че до този момент съдружниците са направили милиони левове инвестиции и никой не е бил обезпечаван по този начин. Сочи, че ипотека се дава за реално възникнали вземания, а не за бъдещи неопределени и невъзникнали такива.

В решението съдът е приел, че ипотеките са безвъзмездни; дори и да приеме ипотеките за възмездни, счита, че е налице категорично знание за увреждане, тъй като при сключване на договорите ответникът „Б“ЕО. е представляван от другия си управител М. син на Е. П. , поради което е налице презумцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД.

Оспорва виждането на въззивниците за липса на процесуална легитимация на ищеца, като сочи, че вземането по допълнителните парични вноски също обуславя материално-правната, а оттук и процесуалната легитимация на ищеца, още повече, че вече са настъпили първите падежи по вноските.

Настоява се за потвърждаване на решението. Претендират се разноски.

С определение № 79 от 28.01.2020г. Апелативен съд Б. е приел жалбата за допустима и е насрочил разглеждането й в открито съдебно заседание. В заседанието защитата на дружеството – въззивник поддържа жалбата и моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Не се ангажират доказателства.

Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. При извършване на задължителната по чл. 269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност на съдебния акт.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и прилагайки законовите разпоредби, приема следното:

Първоначално спорът е отнесен до Районен съд - Б. По исковата молба на ищеца “А” ЕО. било образувано гр.д. № 2740/2017 г., което било прекратено и изпратено с оглед цената на иска на родово компетентния ОС - Б. , пред който било образувано т.д. № 385/2017 г.

Предявен е иск от „А“ЕО. , против „Ц“О. , представлявано от Е. В. П. и В. А. М. , и „Б“ ЕО. , представлявано от В. А. М.

, с правно основание по чл.135, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД, да бъде прогласена относителната недействителност на сделката, сключена между ответниците – въззивници пред настоящата инстанция, обективирана в нотариален акт №*, том *, рег. №* дело №* от 28.10.2016г. на нотариус С. И. , район на действие- БРС, по силата на която първото -„Ц“ О. е учредило в полза на „Б“ ЕО. , договорна ипотека върху подробно индивидуализираните в 54 пункта на исковата молба недвижими имоти.

Въззиваемият е твърдял в исковата си молба, че е бил съдружник в „Ц“ О. , но е прекратил участието си, поради което и на основание чл.125, ал.3 ТЗ за него е възникнало вземане, изискуемо след изтичане на тримесечния срок на предизвестие, за стойността на дяла си в капитала и стойността на дружествения дял в имуществото на „Ц“ О. , както и вземане за внесените под формата на допълнителни парични вноски средства. След отправяне на предизвестието за напускане и преди възникване на вземанията свързани с това, на 28.10.2016г. от „Ц“ О. е била учредена в полза на „Б“ ЕО. процесната договорна ипотека върху посочените 54 имота, като ипотекарния кредитор - съдружник в „Ц“ О. е знаел, че по този начин се увреждат интересите на напускащия съдружник – въззиваемия „А“ ЕО. за удовлетворяване на вземането при уреждане на имуществените отношения и за връщане на допълнителните парични вноски в общ размер на 1 599 100лв., ведно с лихви – 979 410лв. Подробно в исковата молба са изложени аргументи относно съществуването на вземанията, за които въззиваемият е кредитор и свързаните с това потестативни и преобразуващи права, като се изтъква, че понастоящем всички имоти на „Ц“ О. са обременени с ипотека.

В депозираните идентични отговори на исковата молба, въззивниците са оспорили така предявените от въззиваемия права, с възражения, че вземането, което легитимира ищеца като кредитор, следвало да е предхождащо атакуваната от него сделка като увреждаща, в която връзка са изложени подробно доводи от цитирана практика на ВКС. Въведено е твърдение, че сделката по предявения П. иск е възмездна, от което се черпят аргументи за липса на увреждане, като е оспорено и твърдението за знание от страните по сделката за твърдяното увреждане. Като причина за учредяване на процесната ипотека се е поддържало, както и пред настоящата инстанция, че са необходимо условие за продължаване финансирането от „Б“ ЕО. за реализация на инвестиционните намерения на ,,Ц. извори“О. и финансиране проекта от съдружниците „Б“ЕО. и ,,Дрийм Л. К. “ ЕООД. Подчертава се, че без учредяване на ипотеките би се стигнало до изискуемост на вземанията на ипотекарните кредитори, което би попречило на ипотекарния длъжник да обслужва текущите си вземания, като по този начин не е налице отрицателната предпоставка за увреждане на въззиваемия като кредитор за уреждане на имуществените отношения като напускащ съдружник.

С обжалваното решение като цяло е даден законосъобразен отговор на повдигнатите в хода на първоинстанционното производство въпроси и по тази причина то следва да бъде потвърдено от въззивния състав при съответното препращане към мотивите на Бургаския окръжен съд, съобразно чл. 272 от ГПК. Независимо от това и с оглед поставените от страните пред настоящата инстанция въпроси, в изпълнение на изискването за формиране на собствена решаваща воля, Бургаски апелативен съд сочи следното:

Безспорно е, че „А“ ЕО. е бивш съдружник в ,,Ц. извори“ О. , в което понастоящем са съдружници „Д” ЕО. и въззивника „Б” ЕООД. На 01.09.2016 година както „Ц“ О. , така и „Б“ ЕО. са получили от въззиваемия предизвестие по чл.125, ал.2 ТЗ за прекратяване на участието му като съдружник, с оглед на което е бил заличен като такъв в Търговския регистър, по партидата на напуснатото дружество, на 20.03.2017 година.

Съобразно датата на връчване на писменото предизвестие – 01.09.2016 година, тримесечният срок, с изтичането на който ipso fakto законът свързва момента на прекратяване на съдружието, е 01.12.2016 година, като съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ имуществените отношения по повод напускането подлежат на уреждане съобразно счетоводния баланс към края на м. декември 2016 година, а не м. март 2017 година – в каквато насока са били твърденията на въззивниците.

Безспорно е също така, че преди да отправи предизвестие за напускане и съгласно решения на ОСС в „Ц“ О. по протоколи в периода от 19.11.2012 година до 08.10.2014 година, с цел финансиране на дружеството съдружниците, в т.ч. и ,,А. Инвест Г. “ ЕО. , са изпълнили задължението си за предоставяне на допълнителни парични вноски в претендирания размер.