Решение № 5333 от 18.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5333 гр. София, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100506439 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба на Р.М.Г. срещу разпределение от 25.04.2025 г., извършено по изп. д. № 202292104002083 на ЧСИ С.П. с рег. № 921.

Жалбоподателят твърди, че разпределението е ненадлежно извършено. Събраните суми не били отнеси съобразно чл. 136 ЗЗД. Сумите за разноски в разпределението не били своевременно заплащани от взискателя, поради което се явявали недоказани.

Постановлението за възлагане на недвижимия имот не било влязло в сила. В процедурата по извършване на публичната продан били извършени редица процесуални нарушения, които влияели на продажната цена и на разпределената сума. Нарушени били императивните норми на чл. 468 вр. с чл. 485 ГПК. Имуществото не било възложено по най-високата предложена цена. Оценката на имота била силно занижена. Занижената начална цена опорочавало процедурата по публичната продан. Не всички такси били заплатени предварително от взискателя, като недопустимо било събирането им направо от длъжника.

Моли съда да отмени обжалваното разпределение. Претендира разноски.

Взискателят „СиЕйч (Люксембург)“ САРЛ /CH (Luxembourg) SARL/, частно дружество с ограничена отговорност, учредено в Люксембург, счита жалбата за допустима, но неоснователна. Жалбата имала бланкетен характер. По подадената от Р.Г. жалба срещу постановлението за възлагане било постановено решение по в. гр. д. № 1061/2025 г. на СГС.

Следователно постановлението било влязло в сила, поради което разпределението било своевременно извършено. Разпоредбите на чл. 468 и чл. 485 ГПК касаели нарушения/пороци при извършването на публичната продан. С постановеното решение от СГС срещу 1 постановлението за възлагане било установено, че не са налице пороци при провеждане на публичната продан. Взискателят бил заплащал таксите авансово, а дори и всички такси да не са заплатени, то таксите били за сметка на длъжника. Моли жалбата да се остави без уважение.

Съдебният изпълнител излага мотиви. Намира жалбата за допустима, но бланкетна и неоснователна. Въз основа на нормата на чл. 136 ЗЗД, ЧСИ бил спазил определената поредност и привилегии. В т. 1 на чл. 136 ЗЗД попадали част от разноските, направени от взискателя ЛЕНО АД/„СиЕйч (Люксембург)“ САРЛ, дължими такси по ТТРЗЧСИ към ЧСИ, юрисконсултското възнаграждение на първоначалния взискател и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ към последния. С поредност по т. 2 на чл. 136 ЗЗД били вземанията на държавата за данъци върху определен имот, а с поредност на удовлетворяване по т. 3 на чл. 136 ЗЗД ЧСИ разпределя на взискателя ЛЕНО АД/„СиЕйч (Люксембург)“ САРЛ оставащата част от сумата в поредност разноски по гражданските дела и пропорционално /с посочен коефициент в забележка/ в останалите вземания на ипотекарния взискател, като съответно се погасявала и дължимата т. 26 ТТРЗЧСИ.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

На 09.09.2022 г. по молба на ЛЕНО АД, ЕИК 203217465, въз основа на изпълнителен лист от 25.10.2021 г. от СРС на основание заповед за незабавно изпълнение ч. гр. д. № 47251 от 2021 г. на СРС и изпълнителен лист от 19.04.2021 г. от СРС на основание заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 14801 от 2021 г. на СРС било образувано изпълнително дело № 20229210402083 на ЧСИ С.П. с рег. № 921 срещу длъжниците М. С.

ЕООД, ЕИК 204311246, Р.М.Г., ЕГН ********** и С. П. ГГ., ЕГН **********. Впоследствие взискателят ЛЕНО АД с молба вх. № 31542/17.09.2024 г. присъединява и вземанията си по изпълнителен лист от 10.09.2024 г. от Софийски градски съд по търг.дело № 28/2023 г.

Вземанията на взискателя произтичали от договор за заем бизнес кредит с клиентски № 6311 от 25.04.2019 г., обезпечен с договорна ипотека, вписана в СВ – София, акт № 114, том 23, дв. вх. рег. № 42275/05.07.2019 г. и договорна ипотека, вписана в СВ – София, акт № 26. том 14, дв. вх. рег. № 25333/25.04.2019 г., върху следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда – КАФЕ-КЛУБ, с идентификатор *** и самостоятелен обект в сграда – гараж № Б с идентификатор ***.

На 07.10.2022 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника Р.Г., с която съдебният изпълнител го е поканил да заплати в срока за доброволно изпълнение сума в общ размер от 254 664.11 лева, както и разноските по ТТРЗЧСИ в размер на 14 033.25 лева и публични вземания в размер на 73.71 лева.

В полза на взискателя в СВ – София била вписана възбрана - акт № 86, том 13, дв. вх. per. № 69502/26.09.2022 г./л. 135 и 161/.

Извършен е опис на процесния имот, съгласно протокол за опис от 29.11.2022 г. /л. 230- 2

232/ в присъствието на пълномощник на длъжниците. През ноември 2022 г. е изготвен експертен доклад за оценка на имота /л. 234/ от назначеното за целта вещо лице – П.С..

Заключението е оспорено от Р.Г. на основание чл. 485, ал. 2 ГПК /л. 266/. Поради това, на 23.03.2023 г. е изготвена повторна оценка на имота от вещото лице Д.Ц. /л. 295-302/.

По изпълнителното дело са проведени 6 /шест/ броя публични продани на възбранения и ипотекиран, в полза на взискателя ЛЕНО АД недвижим имот, а именно:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СТРАДА – КАФЕ-КЛУБ, с идентификатор:

*** по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-32 от 01.04.2016 г. на ИД на АГКК, заедно с прилежащото санитарно помещение – медицинска стая с площ от 4.94 кв. м. и тоалетна с площ от 3.32 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

По делото са представени доказателства за насрочена първа продан на недвижимия имот за периода 19.05. - 19.06.2023 г. След това са извършени публични продани в следните периоди: 16.10 - 16.11.2023 г.; 08.01. - 08.02.2024 г. /след нова оценка/; 15.03. - 15.04.2024 г.;

20.05. - 20.06.2024 г. /след нова оценка/; 16.08. - 16.09.2024 г.; както и на 21.10. - 21.11.2024 г.

/след нова оценка/, при всяка от които оценката е извършена съобразно чл. 485, ал. 4 ГПК и съответно чл. 494, ал. 2, изр. 1 и 2 ГПК.

Съгласно приложените документи по изпълнителното дело, всяка от проданите е била надлежно разгласена, а след обявяването на съответната продан за нестанала, от взискателя в срок са постъпвали молби на основание чл. 494 ГПК за извършване на нова продан и определяне на нова начална цена.

Ипотекираният в полза на взискателя недвижим имот е продаден на седмата поред публична продан с времетраене от 21.10.2024 г. до 21.11.2024 г., съгласно протокол № 1580/21.11.2024 г.

С протокол от 21.11.2024 г. /л. 789/ са обявени постъпилите наддавателни предложения и купувач, във връзка с обявената от 21.10. до 21.11.2024 г. публична продан, с начална цена в размер на 94 000 лева. Лицата А.Л.Т., ЕГН ******** и „21 Венчърс“ ЕООД, ЕИК 206082675 са взели участие като наддавачи, с предложения в размер съответно на 94 001 лева /от А.Т. – л. 798/ и 94 000 лева /от „21 Венчърс“ ЕООД – л. 802/. По делото са налице доказателства, че всеки от наддавачите е внесъл задатък в размер на 9400 лева. След като установил, че предложената най-висока цена на публичната продан е от А.Т., съдебният изпълнител обявил същият за купувач на имота. Предложената на проданта цена е внесена от обявеното за купувач лице в срока по чл. 492, ал. 3 ГПК /л. 818/. Постановлението за възлагане № 1689/28.11.2024г. е влязло в законна сила на 07.04.2025 г. с оглед постановено решение по в. гр. д. № 1061/2025 г. на СГС, с което жалбата на Р.М.Г. срещу постановлението е оставена без уважение.

С молба вх.№ 12435/27.03.2025 г. „СиЕйч (Люксембург)“ САРЛ /CH (Luxembourg) SARL/ е поискал конституирането му за взискател на мястото на ЛЕНО АД, като е конституиран с разпореждане от 27.03.2025 г.

3

Разпределение на постъпилата сума, подлежаща на разпределяне, в размер на 94 001.00 лева е извършено на 24.04.2025 г. и е предявено на страните на 25.04.2025 г. Разпределени са суми по чл. 136, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 /частично/ ЗЗД. На „СиЕйч (Люксембург)“ САРЛ /CH (Luxembourg) SARL/ е разпределена сумата от 84 135.65 лв., на ЧСИ Стефан П. сумата от 7300.02 лв., а на Столична община от 2565.33 лв.

На 28.04.2025 г. е постъпила настоящата жалба срещу извършеното разпределение.

Жалбата е подадена в тридневния срок по чл. 462, ал. 2 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В мотивите на ТР № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че при обжалване на разпределение по реда на чл. 463 ГПК съдът следи служебно за валидността и допустимостта на обжалвания акт. Ако изразената в разпределението воля на съдебния изпълнител е неясна и не може да бъде изяснена и от събраните доказателства по делото, това води до невъзможност за съда да извърши сам ново разпределение. В очертаната хипотеза порокът на разпределението е толкова тежък и непоправим, че съдът следва да върне делото на съдебния изпълнител за издаване на нов акт за разпределение. Тъй като присъединените по право взискатели са задължителни участници в изпълнителния процес във фазата на разпределението като условие за неговата допустимост, съдът следи служебно за спазване от съдебния изпълнител на правилата на чл. 458 и чл. 459 ГПК, гарантиращи правото на участие като страни в изпълнителното производство на присъединените по право взискатели.

Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, извън посоченото по-горе, при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата.

Жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл. 463 ГПК. При липса на жалба от друга страна, съдът не може да преценява законосъобразността на тези части от разпределението, които нямат връзка с жалбата, тъй като това би било нарушение на принципа на диспозитивното начало и би могло да доведе и до влошаване на положението на жалбоподателя при липса на друга жалба, а и жалбоподателят не е легитимиран да брани чужди права. В обобщение, съдът е ограничен само до оплакванията, наведени в жалбата, и ако тя е основателна, той може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата и доколкото това по необходимост рефлектира върху правата на други взискатели по разпределението. Ако оплакванията в жалбата са неоснователни, съдът не може да променя служебно разпределението в части и на основания, които не са наведени в жалбата.

В случая атакуваното разпределение е валиден и допустим акт, спазени са и правилата на чл. 458 и чл. 459 ГПК, като предвид установените публични задължения като присъединени взискатели са конституирани Държавата /чрез ТД на НАП/ и Столична 4 община.

Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК ако събраната от изпълнението сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му – на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно, чл. 79, ал. 2 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК, постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника поради това, че наддаването не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Постановлението за възлагане е обжалвано от Р.М.Г. и доводите му са подробно обсъдени от съда, като съдът намира, че тези доводи са неотносими към производството по чл. 463 ГПК. С решение по в. гр. д. № 1061/2025 г. на СГС срещу постановлението за възлагане въпросът за това дали имотът е възложен на най-високата цена е разгледан и обсъден и същият не следва да се обсъжда в настоящото производство.