Определение № 619 от 09.07.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 619 гр. Шумен, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500303 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 3347/12.06.2026 г., подадена от „УИЗ ЕЪР Унгария“ Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: ул. ... № 6, Н..... Будапеща, Унгария, чрез адвокат К.П.И. – ХАК срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 2088/25.11.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 20253630103674 по описа на Районен съд – Шумен, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за размера над 240.00 лева с ДДС. В жалбата се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева, по заповедното дело, като моли същото да бъде намалено до размера от 240.00 лева с ДДС. Излага, че справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, следва да се определи от защитавания интерес и от фактическата и правна сложност на делото и от извършените от адвоката действия. В случая претендираното вземане било за нисък материален интерес от 400€, а извършената от процесуалния представител на заявителя работа се свеждала до посочване на фактите от които произтичало вземането, в съответните полета в изготвения образец на заявлението, който съдържал и указания за попълването му. Позовава се на Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С – 438/22 относно отпадане на задължението на съда да прилага Наредба № 1/2004 г., за възнаграждения за адвокатска работа, както и на практика на българските окръжни съдилища по идентични казуси и моли съда при съобразяване на фактическата и правна сложност на производството и материалния интерес, да намали адвокатското възнаграждение по справедливост до 240.00 лева с ДДС. Също така моли съда да обезсили заповедтта за изпълнение, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за присъдения размер над 240.00 лева с ДДС, както и да присъди на длъжника разноските за настоящото производство в размер на 15.00 лева за д.т.. Отделно от това е поискал съда да 1 не присъжда разноски на страните за адвокатски хонорар за настоящото производство, тъй като се касаело за процедура, свързана с изменение на акта на съда относно дължимите разноски и не било същинско второинстанционно производство, по което се разглежда самия правен спор и същото нямало самостоятелен характер.

Ответната страна, заявителят в производството, чрез пълномощника си адв. В. В. Ч. от ВАК, е подала отговор на частната жалба, с който последната се оспорва като неоснователна и моли съда да я отхвърли и да остави в сила, като правилна и законосъобразна заповедта за изпълнение, в частта й за разноските. Счита за неправилно твърдението на жалбоподателя, че адвокатското възнаграждение в размер на 245,42 евро (480 лв.) с ДДС е „прекомерно“ и същото било произволно и лишено от обоснованост. Сочи, че минималният размер на адвокатското възнаграждение при защитаван материален интерес до 511,29 евро (1000 лв.) е нормативно установен в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата и възлизал на 204,52 евро (400 лв.) без ДДС, респективно 245,42 евро (480 лв.) с ДДС при адвокат, регистриран по ЗДДС. Отделно от това, сочи, че производството по чл. 410 от ГПК в материята на Регламент (ЕО) 261/2004 се характеризира с повишена фактическа и правна сложност, което опровергавало твърдението на жалбоподателя, че заповедното производство по конкретния казус било с „ниска фактическа и правна сложност“, тъй като претенциите по Регламент (ЕО) 261/2004 изисквали извършване на множество професионални проверки и анализи, които значително надхвърлят рамките на едно „елементарно“ дело. Моли съда, в случай, че уважи частната жалба да не присъжда разноски за държавна такса в полза на жалбоподателя, а в случай, че отхвърли частната жалба, моли да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата, във връзка с чл.11 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв. В. В. ЧМ., от ВАК, с личен номер: 1500167590 за производството пред Окръжен съд – Шумен, в размер по справедливост.

Във връзка с подадено на 25.11.2025г. заявление по чл. 410 от ГПК от А. Д. Д. ЕГН ********** срещу Уиз Еър Унгария Црт., /WIZZ Air Hungary Zrt./ - акционерно дружество е издадена Заповед за изпълнение № 2088/25.11.2025г., поправена по реда на чл. 247 от ГПК, с определение № 1819/02.06.2026г. по ч. гр. д. № 20253630103674 по описа на Районен съд – Шумен, с която е разпоредено дължникът да заплати на заявителя сумата от 782,33 лева неизплатено обезщетение, дължимо от длъжника на основание чл.7, пар. 1, б. “б” от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение на процесния полет с над 3 часа, ведно със законната лихва за период от 25.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 21,25 лева и да заплати на адвокат В. В. Ч-М. от Варненска адвокатска колегия, сумата 480 (четиристотин и осемдесет) лева – адвокатско възнаграждение с включено ДДС, за оказана по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, безплатна адвокатска помощ на А. Д. Д. ЕГН **********.

В срока по чл. 414а, ал.1 вр. чл.412, т.8 от ГПК е постъпило възражение от длъжника с доказателства за извършено плащане на следните суми: 782.33 лева - неизплатено 2 обезщетение, 21.25лева – държавна такса и 240 лева - адвокатско възнаграждение, като за горницата над този размер до присъдените 480 лв. е депозирана настоящата жалба.

С определение № 1821/02.06.2026г. заповедния съд се е произнесъл по направеното възражение по чл. 414а от ГПК, като е обезсилил частично Заповед за изпълнение № 2088/25.11.2025г., поправена по реда на чл. 247 от ГПК, с определение № 1819/02.06.2026г. издадена по ч.гр.д.№3674/2025г. по описа на РС - Шумен за следните суми: 782,33 лева представляваща неизплатено обезщетение, дължимо от длъжника на основание чл.7, пар. 1, б. “б” от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение на процесния полет с над 3 часа, 21,25 лева-държавна такса и за сумата над 240 лева - адвокатско възнаграждение. Като съгласно издадената заповед за изпълнение, длъжника и настоящ жалбоподател, остава да дължи разноски в размер на още 240 лева с ДДС, за адвокатско възнаграждение, които разноски са предмет на оспорване в настоящото производство.

При така изнесените обстоятелства и факти, съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от легитимирано лице - длъжник в заповедното производство и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – заповед за изпълнение, в частта за разноските.

Разгледана по същество, частната жалба е и основателна по следните съображения.

В заповедното производство намират съответно приложение всички общи правила по Част I от ГПК, вкл. и за отговорността за разноски.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси и разноски се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от искането. Следователно предпоставките за присъждане на разноски са две и следва да се изпълнени кумулативно: 1) искането да е уважено и 2) да са представени доказателства за направените разходи - за платени такси и разноски, респективно да е осъществена защита от адвокат в полза на заявителя, а когато страните не са се договорили за възнаграждение в случаите по чл. 38, ал. 2 от ЗА, то определянето му от съда следва да бъде съобразно с действителната правна и фактическа сложност, както и защитавания материален интерес.

В случая, видно от представеното по делото пълномощно заявителя А. Д. Д. ЕГН ********** е упълномощил адв. В. В. Ч-М. от ВАК, която да изготви заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и да осъществи процесуално представителство по делото, а в договора за правна защита и съдействие е записано, че адвокатът ще осъществи безплатна адвокатска помощ по процесното производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Производството по делото е приключило с издаване на заповед за изпълнение, т.е. иска е уважен изцяло, поради това, на адв. В. В. Ч-М. от ВАК, се следва присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от нея безплатна правна защита.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗАдв. и това са: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл.38, ал.1, т.1 – 3 от ЗАдв.; и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът следва да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати с акта по чл. 81 от ГПК. При определянето на размера обаче, съдът следва да съобрази естеството, характеристиката и обема на дадената защита на ищеца по критерии, които проявяват 3 фактическата и правна сложност на конкретното дело. Съдът следва да остойности труда на адвоката и съобразно пазара, на който адвокатите с подобна квалификация уговарят възнагражденията си за процесуална защита по подобни дела. Обемът на престирания труд по делото винаги е от значение при определяне на възнаграждението.

Досежно приложението на наредбата следва да се отбележи, че с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 СЕС е прието, че член 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет и от друга страна, съдът няма право да определи разноски за адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен от съсловната организация, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Решението по дело С-438/22 на СЕС /чл. 633 ГПК/ и ретроактивният му ефект задължават всеки национален съд при определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. да не прилага НМРАВ, към която препраща чл. 38, ал. 1 изр. 2 от ЗАдв.

В чл. 78, ал. 5 от ГПК, е предвидено, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл.

36, ал. 3 от ЗА и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Според предвиденото в тях, съдът взема предвид следните критерии: фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията при които е възложена предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им и квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

Правилата и начинът за прилагане на тези критерии при определяне на възнаграждение, се определят в Наредба, издадена от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет.

В случая се касае за производство по реда на чл. 410 от ГПК, при което е изготвено и подадено само заявление по чл. 410 от ГПК, което е по утвърдена бланка и се развива без провеждане на открито съдебно заседание. Претендираното вземане представлява обезщетение за закъснял полет с над 3 часа, в размер на 782.33 лева (400 евро), чиято регламентация и правопораждащ фактически състав не обосновава фактическа и правна сложност на делото. Предвид това и съобразявайки ниската сложност на производството, вида и количеството на действително извършената от адвоката работа (правната защита и съдействие се свежда до попълване на заявлението) и условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, настоящата инстанция счита, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, не е в съответствие с изискванията на чл. 36, ал. 3 от ЗА. Следва да се посочи и, че съгласно Решение на СЕС по дело С-438/22 от 4

Разпечатката съдържа 24 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f2594096-9a9c-41cf-951e-5c2c61e2510f