Решение № 419 от 01.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. ПЛОВДИВ, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20235001000551 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №271/23.VІ.2023год. постановено по т.д.

№321/2022год. Пловдивският окръжен съд е осъдил З.Д."Б.И." АД гр. С, ЕИК*** да заплати на Й. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ж."Т.", бл.**, вх.*, ет.*, ап.* сумата 67 500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Б., вследствие на ПТП, осъществило се на ***год. в гр.П., на улицата пред блок** в ж.к. „Т.“, причинено виновно и противоправно от Д.С. П., при управление на лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с рег.№***, по отношение на който е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към деня на събитието, сключена със З*"Б.И." АД, които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания, вследствие на средна телесна повреда, изразяваща се в трималеоларно счупване на лява глезенна става, причиняващо трайно затрудняване на движението на левия долен крайник, както и сумата 1 517.72лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи 1 за лечение, ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 14.І.2020год. до окончателното им изплащане.

Отхвърлил е иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 67 500лв. до пълния претендиран размер от 80 000лв., както и иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди над уважения размер от 1 517.72лв. до пълния претендиран размер от 1 686.36лв.

Осъдил е З*"Б.И." АД гр. С, ЕИК*** да заплати на основание чл.78ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на П.ски окръжен съд, ДТ в размер на 2 760.71лв.

Осъдил е З*"Б.И." АД гр. С, ЕИК*** да заплати на основание чл.38ал.2 от ЗА на адвокат Д. И. С., личен номер **********, адвокатско възнаграждение в размер на 2 600.53лв., определено съгласно чл.7ал.2т.4 от Наредба№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията и към датата на сключването на договора за правна защита и съдействие.

Осъдил е Й. В. Б., ЕГН********** да заплати на

З*"Б.И." АД гр. С, ЕИК*** разноски по делото в размер на 687.04лв., съразмерно на отхвърлената част от иска за неимуществени вреди.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№***год. е постъпила от третото лице помагач Л. А. П., ЕГН **********, чрез пълномощника и адв. Н.

Х. Ш., против решение№271/23.VІ.2023год. по т.д.№321/2022год. на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА, с която частично са уважени предявените от Й. В. Б. искове за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди и обезщетение за забавено плащане на главницата за претендирания период. В посочените части жалбоподателят счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано, постановено при нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, като се излагат конкретни и подробни съображения в тази насока. Възраженията са, че по делото не е доказано по безспорен начин извършено на ***год. виновно и противоправно поведение от водача на лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№*** Д. П., в резултат на което да са причинени телесни увреждания на Й. В. Б.. А липсата на виновно и противоправно поведение на лицето, сочено като пряк причинител на 2 вредите, което е елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД, обуславя невъзможността да се ангажира отговорността на ответното застрахователно дружество за репариране на настъпилите вреди чрез иск по чл.432ал.1 КЗ. Неправилно е разпределен и обема на приноса на пострадалата Й. Б. за настъпването на вредоносния резултат. Жалбоподателят моли да се отмени решението на П.ския окръжен съд в обжалваната му част, като незаконосъобразно и необосновано и му се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции. В условия на евентуалност, моли да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 20 000лв. до присъдения размер от 67 500лв., ведно със законната лихва, считано от 14.І.2020год. до окончателното му изплащане, като се присъдят и направените по делото разноски.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№***год. е подадена от З*"Б.И."

АД гр. С, ЕИК***, представлявано от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., чрез пълномощника му адв. М. Г. срещу решение№271/22.VІ.2023год. по т.д.№321/2022год. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на Й. В. Б. обезщетение за причинените и неимуществени вреди за горницата над 30 000лв. до уважения размер от 67 500лв., с оплаквания за неправилно приложение на материалния закон- чл.52 ЗЗД, както и занижената степен на приноса на пострадалото лице от само 10% за настъпване на вредоносния резултат, който не следва да е не по-нисък от 30%. Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и се постанови ново решение, с което се отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от Й. В. Б. иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ за обезщетяване на неимуществени вреди за горницата над 30 000лв. до пълния му уважен размер от 67 500лв., ведно със законните последици от това.

ВЪЗЗИВАЕМАТА Й. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ж."Т.", бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, чрез пълномощника и адв. Д. С., оспорва изцяло въззивните жалби на застрахователното дружество и на третото лице помагач Л. А. П., като неоснователни и моли ПАС да потвърди решението на първоинстанционния съд, като законосъобразно и правилно в обжалваните части, като присъди, на основание чл.38ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение на адв. Д. С., определено по реда на чл.7ал.2 от 3

Наредба№1/9.VІІ.2004год. възнаграждения. за минималните размери на адвокатските

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Р. Д. П., ЕГН **********, редовно призован чрез неговата майка и законна представителка Л. А. П. не взема становище по подадените въззивни жалби и не се явява по делото.

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

П.ският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото са предявени от ищцата Й. В. Б., ЕГН ********** от гр.П. искове с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД срещу ответника З*"Б.И." АД гр. С, ЕИК***, с искане за присъждане на обезщетение в размер на 80 000лв. за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически стрес, вследствие на получено телесно увреждане, изразяващо се в трималеоларно счупване на лява глезенна става, причиняващо трайно затруднение на движението на левия долен крайник, при ПТП, настъпило на 4

***год. в гр.П., на улицата пред бл.№* в ж.к. „Т.“, причинено виновно и противоправно от Д.С. П., при управление на лек автомобил „Ф. П.“ с рег.

№***, по отношение на който е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 1 686.36лв., изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на уведомяване на застрахователното дружество за деликта – 14.І.2020год. до окончателното им изплащане, съгласно чл.429ал.3 КЗ.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «Гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Или прякото право срещу застрахователя възниква само, доколкото възниква деликтно право срещу застрахования по застраховка «Гражданска отговорност» и в този смисъл то е функционално обусловено от последното. Застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на щетата.

Безспорен факт по делото е наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с рег.№***, управляван от Д.С. П. към датата на настъпване на процесното ПТП- ***год., при ответното застрахователно дружество З*"Б.И." АД гр. С, ЕИК*** по застрахователна полица №****.

Безспорно е, че пострадалата Й. В. Б., ЕГН **********, чрез пълномощника и адв. Д. С., е уведомила застрахователното дружество за настъпилото застрахователно събитие, прието в З*"Б.И." АД гр.С. с вх.№***год. В изпълнение на изискванията на чл.380 КЗ, ищцата Й. В. Б. е предявила застрахователна претенция, получена в З*"Б.И." АД гр.С., с писмо с обратна разписка на 11.VІІІ.2020год., по която е образувана щета№***. С писмо изх.

№***год. З*"Б.И." АД гр.С. е уведомило пострадалата Й. Б., че не може да удовлетвори застрахователната и претенция до представяне на влязъл в сила акт, доказващ вината на водача, управлявал МПС, с което е причинено ПТП.

Ето защо за ищцата е налице правен интерес да претендира по съдебен ред / 5 чрез искове по чл.432ал.1 КЗ/ изплащане на обезщетение за причинените и неимуществени и имуществени вреди, в резултат на претърпяното телесно увреждане при процесното ПТП.

Първият спорен въпрос по настоящето дело е свързан с доказаността на извършения деликт, тъй като третото лице помагач Л. П. оспорва механизма на произшествието, като твърди, че не е доказано по безспорен начин виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№*** Д. П. и че ПТП е настъпило по вина на пешеходката Й. В. Б., която е предприела пресичане на улицата пред блок №** в ж.к. „Т.“ в гр.П., в момент, когато това не било безопасно, като не е съобразила своето поведение с приближаващия лек автомобил и не се е погрижила за своята безопасност, съгласно изискванията на чл.113ал.1т.1, 2 и 4 ЗДвП.

От представените по делото писмени доказателства

/констативен протокол за ПТП с пострадали лица от ***год. и протокол за оглед на местопроизшествие/ се установява, че на ***год., около 8.31часа, в гр.П., ж.к. „Т.“, на улицата пред вх.* на блок №**, Д.С. П. при управление на лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№ *** е блъснал пешеходката Й. В. Б., която е пресичала пътното платно. Водачът на автомобила Д. П. бил тестван за употреба на алкохол, при което е установена концентрация на алкохол в кръвта му 0.86 промила, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение №***. Въз основа на акта е издадено наказателно постановление от ***тод., с което на Д.С. П. е наложено административно наказание за това, че повторно е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, с което виновно е нарушил чл.5ал.3т.1 от ЗДвП, като наказателното постановление е влязло в сила.