Решение № 734 от 16.03.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 734

Русе, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - IV състав, в съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДИАНА КАЛОЯНОВА

При секретар СВЕЖА БЪЛГАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КАЛОЯНОВА административно дело № 20267200700047 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Т. С. П., [ЕГН] и адрес за призоваване [населено място], [улица], вх. 1, ет. 1 чрез адв. С. М. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-1085-000004/06.01.2026 г., издадена от началник група сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Русе, с която на основание чл. 171, т. 1, буква З) ББ) от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Заповедта се обжалва като неправилна и незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния закон и процесуалните правила като се претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - адв. С. М., АК Русе, който поддържа жалбата на основания, изложени в нея и претендира присъждане на разноски.

Ответникът - началник група към ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“ Русе, редовно призован, се представлява в процеса от главен юрисконсулт Г. Д.. Представя административната преписка, ангажира допълнителни писмени и гласни доказателства и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на разноските на процесуалния защитник на жалбоподателя.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с право на оспорване; в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

На 05.01.2026 г. около 17:18 часа в [населено място] на кръстовището на [улица]и [улица], в посока [улица]като водач на собственият си лек автомобил [Марка] с peг. № [рег. номер] П., като участник при пътно-транспортно произшествие (ПТП) не уведомява компетентната служба на МВР.

За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали № 12/4/05.01.2026 г. от В. П., полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Русе. В протокола са описани данни за водача П. – за лекия автомобил; за адреса на водача; посочена е установена употреба на алкохол; наличие на застраховка „Гражданска отговорност“. Посочено е още, че се установяват видими щети – протриване на предна броня и преден капак, но няма материални щети. Участник в ПТП е С. А. Р., [ЕГН]; с адрес [населено място], [улица], вх. 2, ет. 2, която като пешеходка е претърпяла телесна повреда – счупване на шийка на дясна раменна кост и е настанена в лечебно заведение. Представена е схема на ПТП (л. 9).

Т. П. е представил писмени обяснения на 05.01.2026 г., от които се установява, че на 05.01.2026 г., около 17:15 часа се е движил по [улица]и при извършване на десен завой по посока на [улица], на самия завой, пред автомобила му се озовала жена, която се движила по диагонал на кръстовището като по този начин се оказала пред автомобила на П.. Посочва, че веднага е спрял и заедно с неговата съпруга й оказали съдействие като й помогнали да се изправи. П. я попитал дали има нужда от съдействие. Сочи се още в обяснението, че след като той й подал чантата и шапката, тя казала, че е добре и продължила към подстанцията. П. уточнява, че в колата като пасажер била и неговата внучка, по причина, че ходил да я вземе от курс по английски. Също така уточнява още, че мястото на инцидента не било осветено от улично осветление. Записал е, че съжалява, че не се е обадил на [тел. номер] за инцидента, но не е сторил това поради „незнание на ситуацията“.

На П. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4712104/05.01.2026 г. за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП – участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР. Съставения АУАН е подписан от П. без възражения.

В административната преписка е налична Докладна записка рег. № 1085р-53/ 06.01.2026 г. от младши автоконтрольор П. С. до началника на сектор „Пътна полиция“ Русе, в която се сочи, че 05.01.2026 г., около 19:00 часа съвместно с инспектор В. П. са изпратени от оперативния дежурен на ОД МВР Русе в УМБАЛ „К.“ за установяване състояние на лице, пострадало при ПТП в [населено място], на кръстовището на [улица]с [улица]. На място установили, че пострадалото лице е С. А. Р., [ЕГН]. Същата разказала за произшествието, което претърпяла. Р. заявила, че пресичайки [улица], в посока сектор „Пътна полиция“, лек автомобил, който завивал надясно от [улица], я блъснал. Автомобилът бил тъмен на цвят, с число 78 в регистрационният номер. Водачът попитал Р. как е, след което се качил в автомобилът си и потеглил в посока [улица]. След като се прибрала вкъщи, Р. изпитала силна болка в областта на дясното рамо и заедно с мъжа й отишли до спешно приемно в УМБАЛ „К.“, където е констатирано, че е с фрактура. След направена проверка в Център за видеонаблюдение на [улица], установили, че лек автомобил с рег. № [рег. номер] е собственост на Т. С. П., [ЕГН]. Провели телефонен разговор с него и той заявил на инспектор П., че около 17:15 часа е бутнал жена с колата си. Отишли на посочения адрес от Т. П. за да бъде изпробван за употреба на алкохол след напускане на ПТП с пострадало лице и да направят снимков материал на лекият му автомобил. Съставили два акта за установяване на общо четири нарушения на ЗДвП, връчили същите. По тяхна покана П. посетил сектор „Пътна полиция“, където написал обяснения.

При така установените факти и обстоятелства, началникът на група към ОД МВР, сектор ПП Русе е издал ЗППАМ № 26-1085-000004/06.01.2026 г., с която на основание чл. 171, т. 1, буква З) ББ) от ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Заповедта е връчена лично на П. на 06.01.2026 г.

Представена е Справка за нарушител/водач за Т. С. П. от АИС – АНД.

Недоволен от издадената ЗППАМ, П. оспорва същата като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди се в жалбата, че П. въобще не бил възприел факта, че на 05.01.2026 г. е причинил ПТП с пострадали лица. Цитирана е разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съдържаща легалната дефиниция за ПТП. П. признава, че при разглеждания инцидент действително е имало контакт между управлявания от него автомобил и пешеходката. При този контакт тя паднала на земята и след проведен разговор съобщила, че й няма нищо; отказала предложената помощ и си заминала с бърза крачка. Липсвала индиция за нейното нараняване, а със сигурност материални щети не били настъпили. П. твърди, че не е напуснал мястото на ПТП преди пешеходката да се отдалечи и по тази причина, не бил наясно с факта, че тя е пострадала. Около 21:00 часа, когато полицаите пристигнали в дома му, разбрал, че пешеходката има средна телесна повреда - счупване на дясна раменна кост. Иска да бъде съобразена нормата на чл. 14 от Наказателния кодекс защото въобще не бил възприел фактическите възприятия около физическото състояние на пешеходката. Направено е изявление, че „По тази причина всичко онова, което съм свършил или несвършил след 17.18 часа не би могло да се обвърже с неизпълнение на задължения по чл. 123 от ЗДвП. Тези нарушения могат да бъдат извършени само с умисъл, а за мен той не е налице.“. Претендира отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

С разпореждане [номер]/28.01.2026 г. съдът е конституирал страните и на основание чл. 170, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 9, ал. 3 от АПК е разпределил доказателствената тежест между страните.

По делото са разпитани четирима свидетели, както следва:

Свидетелят В. Н. П., полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция" Русе посочва, че не е свидетел на ПТП, няма свидетели на нарушението, освен нарушителят и потърпевшата. Той, заедно с колегата си, посетили сигнала и установили извършителя на ПТП. Обяснява, че под израза „посетихме сигнала" означава, че на 05.01.2026 г., около 18:30 ч. са изпратени от оперативен дежурен при ОД МВР Русе в УМБАЛ „К." Русе, в Спешно приемно отделение по сигнал за ПТП с пострадала пешеходка. При пристигане в Спешно приемно отделение установили, че същата след преминал рентген е качена в отделение по ортопедия, тъй като се е установило, че е със счупено, доколкото си спомня, ляво рамо. Посетили отделението по ортопедия, срещнали се с пешеходката и тя обяснила, че около 17:20 часа, прибирайки се към дома си от работа, движейки се по [улица]по посока КАТ, отдясно по посока на движението, това е от дясната страна на [улица]. Пресичайки [улица], автомобил, който е правил маневра ляв завой я е блъснал. Водачът е слязъл от автомобила, по нейни думи дори й се скарал, че пресича там, помогнал й е да стане, след което е продължил движението си по [улица]. От разговора с жената тя изразила съмнение, че водачът може да е употребил алкохол по време на произшествието. След като полицейският екип напуснал УМБАЛ „К." предприели незабавни действия по установяване на автомобила, разполагали с някакви минимални данни за него. Посочва, че съществуват методи на издирване, при прилагането на които установили автомобила. По телефона се свързали с водача, който е и собственик на автомобила, казал им къде живее, отишли пред дома му и го изпробвали за алкохол. След което заедно с него и други техни колеги, посетили сектор „Пътна полиция", КАТ и оформили всички документите. На въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя посочва, че на мястото на ПТП няма камери и не са наблюдавали видеозаписи.

Другият полицейски служител П. И. С., младши автоконтрольор в МВР Русе, на въпроси на процесуалния представител на жалбоподателя посочва, че са изпратени около 18:30 часа в УМБАЛ „К." за лице, което е пешеходец и е било блъснато от автомобил. Беседвали с пострадалото лице, което обяснило мястото, където е станало ПТП - [улица]с [улица]; дало им общи показания за лицето - с бяла коса и описало автомобила. Извършили след това оперативно-издирвателни действия, които са конфиденциални и са установили лицето. Свързали се с водача и той си признал. Посочва, че за самото произшествие, където е станало, няма видеозаписи като изрично уточнява, че точно на кръстовището, където е станало произшествието, няма камери. След установяване на лицето, т.е. на П. като извършител на ПТП, той не отрекъл, че ПТП е имало. Тествали го за алкохол, като въпреки положителния резултат, П. не коментирал последния.

Съпругата на жалбоподателя - Ц. А. П. по собствено желание дава показания по случая. Посочва, че на 05.01.2026 г. е била със съпруга си в колата, когато е станал процесния инцидент, като е седяла на предната седалка до шофьора. Едновременно с тях в колата била и тяхната внучка, на 8 г., която всеки понеделник вземат от училище и я карат на курс. Пътували от [улица], направили ляв завой на [улица]и десен завой на [улица]. Описва пътната обстановка – нейният съпруг шофирал бавно, защото завоят е много остър и в това време валяло дъжд, било тъмно, осветлението не било включено още и в момента когато тръгнал да завива бутнали фигурата, не били я блъснали, защото тя паднала точно пред колата. П. веднага излязла от колата, П. също, хванали жената и я вдигнали. Жената била облечена в черно палто, с черна шапка и черна чанта. П. й подал шапката и чантата и я попитал дали има нужда от съдействие, а пешеходката преметнала чанта през рамо, тръгнала към подстанцията по тротоара и само помахала с ръка. Жената си тръгнала и Петкови се прибрали в къщи заради детето. Имало е съприкосновение между жената и колата, П. прави изявление, че са я бутнали, но бил избърсан само праха, който е върху емблемата на колата. Не е имало разговор с пешеходката, тя само казала „чантата ми... шапката ми....“ друг разговор не е имало.