Решение № 669 от 15.12.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. Благоевград, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Катя Бельова

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20221200500781 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 906331/17.03.2022г., постановено по гр.д.№ 926/2021 г., по описа на РС Благоевград, е прието за установено, по отношение на ответника Б. П. К., ЕГН:**********, с постоянен адрес: Благоевград, кв. Б., ул. Б. 24, вх. А, че дължи на ищеца „К.И.“ АД, с ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ЦБ“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, представляван от М. Г.ев А., чрез адв. Р. Д., съдебен адрес: гр. София, бул.

„ЦБ“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, следните суми, а именно:

- сумата от 2650.00 лв./две хиляди шестстотин и петдесет лева и нула стотинки/ главница на основание сключен Договор за потребителски кредит„Екстра”№90775/19.08.2019г.;

- сумата от 30,76 /тридесет лева и седемдесет и шест стотинки/ лв., представляваща законна лихва за забава за периода 20.10.2019г. 14.10.2020г.;

- ведно със законната лихва за забава върху главницата , считано от подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, които суми са предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 908285 от 22.10.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 2104/2020г. по описа на Районен съдБлагоевград, 1 като отхвърлил исковете над горните размери и основания, като неоснователни.

БлРС осъдил Б. П. К. да заплати на ищеца „К.И.“ АД, следните суми и на следните основания: сумата от 53,62 /петдесет и три лева и шестдесет и две стотинки/ лв. за заплатена държавна такса и сумата от 200,79 /двеста лева и седемдесет и две стотники/ лв. за адвокатско възнаграждение, направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 2104/2020г. по описа на БРС, съобразно уважената част.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, осъдил Б. П. К. да заплати на ищеца „К.И.“ АД, сумата от 924,92 /деветстотин двадесет и четири лева и деветдесет и две стотники/ лв., представляваща направени разноски в исковото установително производство, съобразно уважената част от исковете.

Постъпила е въззивна жалба от „К.И.“ АД, чрез адв. Р. Д., срещу посоченото по-горе решение, в отхвърлителната му част, относно иска за договорна лихва в размер на 874.50 лв.

Във въззивната си жалба „К.И.“ АД твърди, че първоинстанционното решение в атакуваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи за неправилно тълкуване и приложение на закона от страна на съда, като според този жалбоподател безспорно се установявало, че между страните има валидно сключен договор за потребителски кредит, по което ищецът е изправна страна, а ответникът е следвало да върне взетата в заем сума, в т.ч. – договорна лихва и такса „Гарант“.

Отправя искане за отмяна на съдебното решение в обжалваната му част относно иска за договорна лихва в размер на 874.50 лв. и постановяване на друго, с което въззивният съд да уважи предявения иск в претендирания му размер.Претендират се сторените в инстанциите разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна, чрез особения представител адв. Г. М. представя писмен отговор по жалбата, в който оспорва изложените в нея оплаквания. По същество отправя искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт в обжалваната част.

Страните не са направили пред въззивния съд доказателствени искания.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в 2 първоинстанционното производство, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити и са извършени необходимите действия по администрирането и, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Благоевград е валидно и допустимо в обжалваната част. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност на решението или недопустимостта му.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена искова молба от „К.И.” АД, с която срещу Б. П. К. е предявен иск – за признаване за установено по отношение на ответната страна, че дължи на ищеца следните суми и на следните основания:

- сумата от 2650.00 лв./две хиляди шестстотин и петдесет лева и нула стотинки/ главница на основание сключен Договор за потребителски кредит„Екстра”№90775/19.08.2019г.;

- сумата от 874.50лв. /осемстотин седемдесет и четири лева и петдесет стотинки/ договорна лихва за периода 19.10.2019г. - 19.08.2020 г.;

- сумата от 1941.65лв./хиляда деветстотин четиридесет и един лева и шестдесет и пет стотинки/ договорна такса „Гарант” за периода 19.10.2019г. 19.08.2020 г.;

- сумата от 274.68 лв. /двеста седемдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ законна лихва за забава за периода 20.10.2019г. - 14.10.2020г.;

- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, които суми са предмет на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2104/2020г. по описа на РС Благоевградправно основание чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК вр. с чл.410 ГПК.

Претендират се сторени разноски в исковото производство и такива в заповедното производство.

Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд правилно, поради което съдът препраща на основание чл.272 ГПК към изложената от него фактическа обстановка, в т.ч. твърдения и оспорвания, направени с исковата молба и писмения отговор по нея.

Решението на БлРС не се обжалва в установителната му част, както и в отхвърлителната относно иска за договорна такса „Гарант“, претендирана като дължима в размер на 1919.17 лв.

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 410 ГПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 33 ЗПК вр. чл. чл. 86 ЗЗД, като от страна на ответника е направено възражение по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

Предявеният иск за договорна лихва е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването му страни по настоящото дело са страните по заповедното производство по 3 ч.гр.д. № 2104/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград. Въз основа на подадено от ищеца като заявител Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е образувано посоченото по-горе ч.гр.д. № 2104/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград, приобщено към доказателствата по делото. Заявлението е уважено и в полза на заявителя срещу длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 908285/22.10.2020г. по ч.гр.д. № 2104/2020 г., с която е разпоредено длъжникът Б. П. К. да заплати на кредитора “К.И.” АД, следните суми: сумата от 2650 /две хиляди шестстотин и петдесет/ лв., представляваща главница по сключен на 19.08.2019г. Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА“ № 90775/19.08.2019 г. между Б. П. К., с ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и кредитодателя „К.И.“ АД, ЕИК 205997727 /с пр.данни „К.И.“ ООД, ЕИК *********, преобразувано чрез промяна на правната форма/, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията и в качеството на финансова институция, вписана в регистъра на БНБ с регистрационен № ВG00428; сумата от 874,50 /осемстотин седемдесет и четири лева и петдесет стотинки/ лв. – договорна лихва за периода от 19.10.2019г. до 19.08.2020г.; сумата от 1941,65 /хиляда деветстотин четиридесет и един лева и шестдесет и пет стотинки/ лв. – договорна такса за периода от 19.10.2019г. до 19.08.2020г.; сумата от 274,68 /двеста седемдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ лв. – законна лихва за забава за периода от 20.10.2019г. до 15.10.2020г.; ведно със законната лихва за забава върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК – 19.10.2020г. до окончателното изплащане; сумата то 114,82 /сто и четиринадесет лева и осемдесет и две стотинки/ лв., представляващи сторените в заповедното производство разноски за държавна такса и сумата от 430 /четиристотин и тридесет/ лв. за адвокатско възнаграждение.

Съобщението до длъжника е връчено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК от заявителя е подадена искова молба за установяване дължимостта на вземането по чл. 422 ГПК.

Както в заявлението, така и в заповедта за изпълнение, главното и акцесорните вземания, са заявени и съответно присъдени на основание Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА“ № 90775/19.08.2019 г., сключен между „К.И.“ АД и Б. П. К..

Със Заповед № БНБ-23940/21.02.2020 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ Управление „Банков надзор“, ищцовото дружество „К.И.“ АД, ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ЦБ“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл.

3, ал. 2 от Закона за кредитните институции с регистрационен номер BGR00428.

Ищецът е претендирал вземане срещу ответника на основание сключен на 19.08.2019 г. Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА“ № 4

90775/19.08.2019 г. между „К.И.“ и Б. П. К., твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя по същия.

Правният режим на този договор е уреден както в специалния Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), така и в Закон за потребителския кредит (ЗПК), уреждащ спецификите на договора с оглед начина на неговото сключване и доказването на този факт, както и на общите правила на ЗЗД, уреждащи договора за заем.

По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са материалите по заповедното производство. Допусната и назначена е съдебно счетоводна експертиза и е изслушано заключението на вещото лице. По изчисления на експертизата: Размерът на задължението по Договор за потребителски кредит „Екстра” № 90775/19.08.2019г към 19.10.2020 /датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК/ е за 3 069,54 лева, по видове задължения, както следва: 2492,50 лв. Главница по Договор за потребителски кредит без поръчителство „Екстра” № 90775/19.08.2019г.; 420,94 лв. договорна лихва за 19.09.2019г. до 19.08.2020г.; 154,20 лв. законна лихва за забава за периода 19.09.2019г. - 18.10.2020г. включително. По отношение на разработения погасителен план към Договора за кредит – счетоводството на ищеца не е водено редовно, тъй като в Договора за кредит е посочено, че кредитът се олихвява с годишна лихва в размер на 36 %. Договорната лихва, която следва да се върне при разработения погасителен план в размер на 874,50 лева отговаря на годишен лихвен процент от 66,99 %. В случаите на оскъпяване на кредита с договорна лихва от 874,50 лв. е налице 1,2 пъти надвишаване на годишния лихвен процент и 1,63 пъти надвишаване на ГПР, а при оскъпяване на кредита с договорна лихва от 874,50 лв. и такса Гарант 1919,17 лева няма надвишаване на годишния лихвен процент и 8,09 пъти надвишаване на ГПР.

Първоинстанционният съд направил краен извод, че исковете за сумата от 2650.00 лв./две хиляди шестстотин и петдесет лева и нула стотинки/ главница на основание сключен

Договор за потребителски кредит„Екстра”№90775/19.08.2019г.;

- сумата от 30,76 /тридесет лева и седемдесет и шест стотинки/ лв., представляваща законна лихва за забава за периода 20.10.2019г. 14.10.2020г.;

- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, които суми са предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 908285 от 22.10.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 2104/2020г. по описа на Районен съдБлагоевград – са основателни, като отхвърлил исковете за договорна лихва за сумата от 874.50 лв. и такса „Гарант“ .