Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1760 от 14.05.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 18293/2024
Вид
Решение № 1760
Подписан
14.05.2025
Състав
ИВАН ДИЯНОВ МИЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.175, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 91, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1760 гр. София, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110218293 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от О. М. И., с ЕГН:

**********, с ххх, чрез упълномощен защитник против Наказателно постановление № 24-4332-022633, издадено на 26.09.2024г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна полиция" в СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП.

В мотивирана жалба от защитника на наказаното лице се съдържат оплаквания, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради несъставомерност на деянието, тъй като се твърди, че процесното МПС е било паркирано, а деецът не е бил негов водач. Прави възражение на основание чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН за липса на прецизно описание на административното деяние, както и на доказателствата, които го потвърждават. В заключение моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваното наказателно постановление или алтернативно да измени размера на наказанието към законоустановения минимум, евентуално предупреждаване на жалбоподателя. Претендира присъждане на адвокатско 1 възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят О. И., редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище от упълномощен защитник депозираната жалба се поддържа, а наказателното постановление се оспорва като незаконосъобразно, въз основа на посочените в жалбата доводи, като моли съда същата да бъде уважена и бъдат присъдени направените по делото разноски.

Административно – наказващият орган Началник група в СДВР - ОПП, редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирани писмени бележки от упълномощен юрисконсулт жалбата се оспорва като неоснователна и необоснована и моли съда наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага подробни съображения в тази насока, като акцентира, че всички съставомерни фактически обстоятелства били посочени в НП, както и че административното нарушение било доказано по безспорен начин. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази приобщените по делото писмени и гласни доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

На 14.06.2024 г. в 14:15 часа в град София, на бул. „Витоша“ пред номер 76 бил установен като паркиран лек автомобил ххх, с ЕГН: **********. При извършена проверка от страна на свидетеля ххх било констатирано, че от лявата страна на таблото е било монтирано устройство за подаване на звуков сигнал, предназначен за МПС със специален режим на движение, лицето без да е имало това право. Водачът, който се твърди да е управлявал лекия автомобил, бил О. М. И.. Същият не бил представил документ, от който да било видно, че имал право да използва такова устройство. За помощ и съдействие би иизвикан екип на ,,Пътна Полиция“ при СДВР в лицето на свидетелите ххх. При пристигането им на жалбоподателя бил съставен АУАН 2 за извършено нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Актът му бил връчен лично и подписан от него без възражение. Такова не било депозирано в срок, поради което му било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен начин от разпитаните свидетели и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Видно от показанията на разпитания свидетел ххх е, че същият няма спомен за случилото се дори и след предявяването от страна на съда на съставения АУАН. Не така стоят нещата с показанията на свидетеля и актосъставител ххх. В показанията си от последното съдебно заседание същият признава, че си спомня за случая. След предявяването от страна на съда на съставения от него акт, посочва, че е бил извикан за съдействие за съставяне на акт по ЗДвП от колегите му, които били пеши патрул и не разполагали с таблет. Потвърждава, че при неговото пристигане процесният автомобил е бил паркиран и звуковият сигнал не е бил пуснат. В разпита си пред съда свидетелят ххх сочи данни, че в конкретния случай били на район, чули сигнализация и извършили проверка на процесното МПС. Като водач бил установен жалбоподателят, който се намирал на шофьорското място в паркирания автомобил при пристигане на полицейския орган. Констатирали липса на разрешително за такъв звуков сигнал и извикали колеги за съдействие. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни и безпротиворечиви. Същите се потвърждават и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е съответствието му с материалния и с процесуалния закон.

Както АУАН, така и издаденото НП са били издадени от компетентни органи, видно от приобщените по делото заповеди и в предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. Безспорно съдът приема за установено, че на процесната дата проверяващият орган е констатирал поставяне в процесния автомобил от лявата страна на таблото на монтирано устройство за подаване на звуков сигнал, предназначен за автомобили със специален режим на движение, към които въпросният не се числи съгласно разпоредбата на чл. 91, ал.3 от ЗДвП, без да е имало такова право. Въпреки гореизложено, съдът споделя възраженията, че при издаването на НП се констатира 3 несъставомерност на деянието от обективна страна.

С административнонаказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП законодателят е регламентирал, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство и с глоба водач, който е поставил или използва устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има това право. Според разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата, а съгласно т. 28 от същия параграф "участник в движението" е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя, като такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.

С оглед изложеното за ангажиране на административнонаказателната отговорност на основание санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП субектът на тази отговорност следва да има качеството на ,,водач“, който управлява пътно превозно средство и като участник в движението да оказва влияние на движението по пътя. В случая от писмените и от гласните доказателства по делото, а и от фактическата обстановка, посочена в АУАН и НП се установява, че към момента на полицейската проверка на 14.06.2024г., около 14:15 ч. на посоченото място, жалбоподателят О. И. не е управлявал въпросното МПС, а същото е било паркирано и контролните органи са ангажирали административнонаказателната отговорност на лицето като „водач“, тъй като се намирало на шофьорското място в превозното средство.

Целта на закона е да не се допуска управление на превозни средства с поставено устройство за звуков сигнал, предвиден за автомобили със специален режим на движение, без да има такова право. Доколкото към момента, когато органите са установили наличието на поставено такова устройство в процесния автомобил, И. не е управлявал автомобила, същият не е имал качеството на ,,водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и не е оказвал влияние на движението по пътя. Предвид изложеното неправилно е определен като административнонаказателно отговорно лице и неправилно е ангажирана отговорността му, тъй като към момента на проверката от контролните органи не е налице осъществен съставът на нарушението – не е 4 налице управление на МПС, на което водачът е поставил устройство за звуков сигнал, предвиден за автомобили със специален режим на движение. По делото липсват доказателства, че И. е управлявал преди момента на проверката или има намерение да управлява след проверката от контролните органи процесния автомобил с поставеното устройство, а само фактът на поставянето му в паркиран автомобил не влече извод за осъществяване на състава на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Както в обстоятелствената част на АУАН, така и в обстоятелствената част на издаденото въз основа на него Наказателно постановление е посочено, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че е „поставил“ подобно устройство. Действително самата разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда две форми на изпълнителното деяние „поставил“ и респ.

„използвал“. Следва да се посочи, че принципно, ако се установи поставяне на подобно устройство в управляван автомобил, без автомобилът да е сред посочените в чл. 91, ал. 3 от ЗДвП, водачът на превозното средство се явява административнонаказателно отговорно лице според изричната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и е без значение кой точно е поставил и кога точно процесното устройство в автомобила, управляван от конкретно лице. След като определено лице управлява дадено МПС, то това лице се явява водач, който следва да съблюдава изискванията на ЗДвП и в частност - да бездейства и да не поставя устройства за звуков сигнал, както и да не управлява автомобил, с поставено такова устройство. В настоящият случай следва да се приема, че от данните по делото остава недоказано жалбоподателят да е управлявал процесното МПС и да се явява негов водач. Следователно твърдяното нарушение остава недоказано, което води до незаконосъобразност на издаденото НП. Също така няма данни И. да е монтирал устройството, а освен това още в хода на проверката е станало ясно, че не е и собственик на превозното средство, тоест извършването на деянието "поставил" също не е доказано, поради което съдът счита, че е санкциониран неправилно.

Като алтернативно основание за отмяна следва да се посочи, че дори и да се приеме че е налице извършено нарушение, то случаят може да се приеме за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН с аргумент от обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 189з от ЗДвП. В показанията си свидетелят ххх признава, че е бил чул сигнализация, възприел е поставената 5 звукова сигнализация в установеното МПС и липсата на разрешително от страна на жалбоподателя и не е контатирал други нарушения. В случая обществената опасност на деянието и предвид обсотятелството, че подведеното под административно наказателна отговорност лице не е било собственик на автомобил и същия е бил паркиран, не може да се приеме като завишена в достатъчна степен, за да обуслови санкциониране на лицето.

Предвид изложеното наказателното постановление незаконосъобразно и следва да бъде отменено. се явява

С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът намира, че СДВР следва да бъде осъдена да заплати по сметка на О. М. И. сумата в размер на 400.00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник и което е минимално по посочения в наредбата за адвокатските възнаграждения размер.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-022633, издадено на 26.09.2024г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна полиция" в СДВР, с което на О. М. И., с ЕГН: **********, с адрес: ххх са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП.