Решение № 292 от 08.02.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Велико Търново, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20234110103193 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 150 СК.

Образувано е по искова молба на Р. Ф. Х., действаща със съгласието на своята майка и законен представител П. М. М., срещу Ф. И. Х., с която се претендира изменение на присъдената по гр. д. № 1788/2017 г. на Районен съд – Велико Търново издръжка за детето, която да се увеличи от 170.00 на 320.00 лева.

В молбата се твърди, че с решение по гр. д. № 1788/2017 г. на Районен съд – Велико Търново ответникът е осъден да заплаща за дъщеря си месечна издръжка в размер от 170.00 лева. Заявява се, че е налице изменение в обстоятелствата, при които е определен размерът на издръжката – изминал е период от повече от шест години, в който нуждите на детето са се увеличили значително. Счита се, че издръжката, която бащата заплаща понастоящем, е крайно недостатъчна, поради което се иска нейното увеличение до сумата от 320.00 лева.

Ответникът признава предявения иск. Заявява, че с него никога не е обсъждан въпросът за увеличаване размера на издръжката и той никога не е отказвал такова увеличение. Сочи, че активно участва в материалните грижи 1 за дъщеря си, като й осигурява издръжка, дори извън определения от съда размер.

В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищцата поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване съобразно направеното признание.

Процесуалният представител на ответника поддържа направеното признание на иска.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание по чл. 150 от Семейния кодекс.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото, направеното от ответника признание на иска и искането на процесуалния представител на ищцата по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, намира, че следва да постанови решение при признание на иска. В случая са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в разпоредбата на чл. 237 ГПК, тъй като последният е признал иска, като признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

По разноските:

С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 650.00 лева, представляваща направените от последната разноски за адвокатско възнаграждение.

Противно на изложеното от ответника, в случая не са налице всички предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Това е така, доколкото, макар ответникът да е имал /и очевидно да има/ възможност да осигурява издръжка за детето си в претендирания размер от 320.00 лева /а това явно е така, имайки в предвид, че ответникът признава иска и изразява готовност да плаща издръжка в посочения размер/, по делото липсват доказателства за заплащане на такава издръжка преди предявяване на иска, поради което с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на настоящия иск. Нещо повече, дори след завеждане на делото ответникът е продължил да заплаща издръжка в първоначално определения размер, който е под минималния за страната. В случая е несъмнено, че през изминалите години от определяне първоначалния 2 размер на издръжката са настъпили изменения в обстоятелствата, тъй като с възрастта на детето неговите нужди безспорно са нарастнали. Размерът на минималната работна заплата за страната също е търпял изменение в насока неговото увеличение. Тези обстоятелства несъмнено са били известни на ответника, който на основание чл. 143, ал. 2 СК дължи издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете, независимо дали то е работоспособно и дали може да се издържа от имуществото си. Горното, съотнесено към липсата на доброволно заплащане на издръжка в увеличения размер преди образуване на делото, дава на съда основание да приеме, че поведението на ответника е дало повод за завеждане на настоящото дело.

При гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на определената по гр. д. № 1788/2017 г. по описа на Районен съд - Велико Търново месечна издръжка за Р. Ф. Х., ЕГН ********** от 170.00 на 320.00 лева, като:

ОСЪЖДА Ф. И. Х., ЕГН ********** да заплаща на дъщеря си Р. Ф. Х., ЕГН ********** месечна издръжка в размер от 320.00 /триста и двадесет/ лева, считано от подаване на исковата молба – 27.10.2023 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от забавата до окончателното й изплащане.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, с която искът за увеличение на издръжката е уважен.

ОСЪЖДА Ф. И. Х., ЕГН ********** да заплати на Р. Ф. Х., ЕГН ********** сумата от 650.00 /шестстотин и петдесет/ лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Ф. И. Х., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Великотърновския районен съд държавна такса в размер на 216.00 /двеста и шестнадесет/ лева, както и 5.00 /пет/ лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

3

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от обявяването му.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4