Решение № 98 от 08.11.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Варна, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20213000500385 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Д. Й. Й. и Ж. Ж. Й. и двамата от гр. Варна, представлявани от общия си процесуален представител адв. Н. Т., срещу решение № 260028/11.03.2021г., поправено с решение № 260065/18.06.21г., постановени по гражданско дело № 1486 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Варна, с което е уважен предявеният против въззивниците /последните в качеството им на ответници, подпомагани от третите лица-помагачи ИВ. Д. Д. и КР. ОЛ. Г./ ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено по отношение на тях, че ищецът ИВ. С. П. от гр. Варна е собственик на апартамент № 114 в гр. Варна, бул. „Хр. Ботев“, № 18, вх. 5, ет. 4, като придобит чрез получаването му като обезщетение срещу отчужден негов собствен имот за мероприятие по ЗТСУ, за което е съставен НА № 39, т. VІІ, дело № 3451/1995г. на нотариус при ВРС, и ответниците са осъдени да му предадат владението върху описания имот. Поддържа се, че чрез съдебния акт е постигнат резултат, при който ищецът и лицата, на които същият е предоставил пълномощно за разпореждане с имота, са извлекли за него и за себе си имотна облага, а сега ищецът се облагодетелства от собственото си противоправно поведение, получавайки обратно владението на имота, но без да върне на третите добросъвестни лица получените от него и от упълномощените лица парични суми. Счита се, че съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила /изразяващо се в липсата на мотиви относно приложимостта на нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД и при съобразяване нормата на чл. 114, ал. 3 от ЗС/, довели 1 до неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се развива тезата, че ако е налице абсолютна симулация на едностранното волеизявление /по който въпрос в настоящия случай е налице сила на пресъдено нещо, обвързваща главните страни по настоящото дело/, то след като никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, единствената защита за третите добросъвестни лица са именно правните норми, уреждащи последиците от поредността на вписванията на съответните сделки и искови молби, касаещи същия недвижим имот. Излага се, че императивната норма на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД в случая защитава ответниците, тъй като същите са придобили собствеността върху имота добросъвестно чрез правна сделка от 18.03.16г., а исковата молба за разкриване на симулацията на упълномощителната сделка от 04.10.11г., послужила за извършване на първата разпоредителна сделка с имота от 07.10.11г., е подадена на 24.10.16г. и вписана СВ-Варна по-късно. Поради това разрешението по настоящото дело следва да е в смисъл, че ответниците запазват правото си на собственост върху придобития имот на осн. чл. 17, ал. 2 от ЗЗД и чл. 114 от ЗС, тъй като придобиването е станало от последващ приобретател след предходно абсолютно симулативно волеизявление на собственика, но преди предявяване на иска за установяване на симулативността. Цитирана е многобройна съдебна практика на ВКС по приложението на цитираните правни норми в подкрепа на поддържаната теза. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на ревандикационния иск.

В предвидения срок е депозиран писмен отговор от ИВ. С. П., действащ със съгласието на попечителя си С. ИВ. П., чрез адв. Г. М. от АК-Варна, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че в обжалвания съдебен акт е налице макар и кратък, но изчерпателен мотив за неприлагането от съда на нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД – прието е, че същата е неотносима към конкретния случай, тъй като ответниците не са придобили права от приобретател по привидна сделка. За нищожно като абсолютно симулативно е обявено с влязъл в сила съдебен акт единствено пълномощното, дадено от ищеца за разпореждане с имота му, а не и която и да е последвала разпоредителна сделка.

Първата по ред разпоредителна сделка е недействителна на осн. чл. 42 от ЗЗД, а следващите са действителни такива, но не прехвърлят права. Поддържа се още, че ответниците не са добросъвестни лица, тъй като са придобили имота от подпомагащите ги лица, които пък са се легитимирали като собственици на имота по силата на договор за замяна от 18.12.12г., по който на тях са им прехвърлили собствеността върху общо 480 недвижими имота в различни райони на страната на обща стойност по данъчна оценка от 558 885.61 лв. в замяна на предоставена собственост върху 4 ниви на обща стойност от 11 458.43 лв., без да се дължи уравняване на стойността. Това е било установимо при обикновена проверка в имотния регистър. Отделно от това пък договорите са били предхождани от множество преупълномощавания само в рамките на 2 дни, а отделно пък първите договори са били сключвани в рамките само на 2 месеца. Изтъква се и факта, че платената от ответниците цена е твърде ниска в сравнение с платената преди това от предходни приобретатели на имота цена. Поради това се счита, че ответниците са рискували съзнателно, закупувайки имота за тази ниска цена, което сочи на тяхната недобросъвестност. Съвсем отделно се 2 поддържа, че несвоевременно е било релевирано самото възражение на ответниците за придобиване и запазване на права върху имота при наличието на хипотезата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва се и твърдението, че ищецът е изразил съгласието си за продажба на имота чрез даденото пълномощно, тъй като той не е имал намерение за обвързване. За ново се счита и възражението на ответниците, че пълномощното от 04.10.11г. е валидно, тъй като ако не е било такова, то и същият е нямало да бъде ощетен чрез престъплението „измама“, за което е налице влязла в сила присъда. Отново са изложени твърдения относно наличието на други основания за нищожност и недействителност на първата разпоредителна сделка с процесния имот, извън посоченото като първо такова по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД – нищожност поради липса на съгласие на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, нищожност поради накърнение на добрите нрави /предвид очевидната нееквивалентност на престациите, съпоставено с действителната цена на имота, както и поради злоупотреба с доверието на самотен и възрастен човек/; недействителност като извършена от пълномощник във вреда на представлявания /предвид занижената продажна цена и уговорката същата да се плати след подписване на нотариалния акт/. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане в полза на адв. Г. М. на адвокатско възнаграждение за оказаната на въззиваемия безплатна правна помощ като материално затруднено лице, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на 2 666.46 лв.

В с.з. становищата, изразени във въззивната жалба и в отговора й, се поддържат чрез процесуалните представители на главните страни. Отделно въззивникът Й. допълва, че ищецът е знаел за закупуването на апартамента му от него и за предприетите от ответника ремонти в жилището, което според него доказва, че И.П. е участвал в самата измамна схема и дори е получил 2 000 евро и е очаквал да получи още пари. Твърди, че той е бил добросъвестен купувач и не е знаел какво се е случвало със собствеността на имота преди неговата сделка, поради което следва да запази правата си.

Третите лица-помагачи ИВ. Д. Д. и КР. ОЛ. Г. не изразяват становище по настоящото дело.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страни с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, същата е редовна и са налице доказателства за надлежна представителна власт, поради което и въззивният съд дължи произнасяне по съществото на делото.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:

Исковото производство е образувано на 24.10.16г. въз основа на подадената искова молба от ИВ. С. П. чрез адв. Г. М. (тъй като ищецът е бил поставен под ограничено запрещение с влязло в сила на 04.11.14г. решение по гр.д. № 3450/13г. на ВОС – л. 129-131 от гр.д. № 2328/16г. на ВОС, исковата молба и пълномощното в полза на адв. Г. М. са приподписани от назначения на ищеца попечител – неговият син С. ИВ. П. – л. 12 и л. 70 от делото на ВРС, л. 60 от гр.д. № 2328/16г. на ВОС) против Е.К.К. и Д. Й. Й., по която е било образувано гр.д. № 12954/16г. на ВРС, ХХV с-в, с предявени искове: за прогласяване нищожността на пълномощно с рег. № 4422 и 4423/04.10.2011г. на нотариус В. П., рег. № 3

205 на НК, гр. Варна, с което е била упълномощена ответницата да продаде собствения му недвижим имот, представляващ апартамент № 114 в гр. Варна, бул. „Хр. Ботев“ 18, вх. 5, ет.

4 (поради липса на съгласие, поради нарушаване на добрите нрави); евентуално за унищожаване на посочената упълномощителна сделка като сключена при измама на упълномощителя; за приемане за установено по отношение на ответника Й. (като последен приобретател на апартамента въз основа на договор за покупко-продажба от 18.03.16г., тъй като преди този договор са били сключени договори за продажбата на апартамента на 07.10.11г. и 09.12.11г., както и договор за замяната му от 18.12.12г.), който ответник владее имота, че ищецът е негов собственик въз основа на придобиването му като обезщетение срещу отчужден негов недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ, за което е съставен НА № 39, т. VІІ, дело № 3495/1995г. на нотариус при ВРС, както и за осъждането на ответника да предаде владението върху имота, тъй като сключеният на 07.10.2011г. първи договор за продажба на процесния апартамент, оформен с НА № 67, т. ІІІ, рег. № 8932, дело № 3373/11г. на нотариус Св. Д., рег. № 363, гр. Варна, чрез използване на нищожното/унищожаемо пълномощно, е нищожен (поради липса на съгласие, поради нарушаване на добрите нрави), евентуално – недействителен по отношение на ищеца, тъй като е извършен от представител без представителна власт и не е потвърден от мнимо представлявания, както и като сключен от пълномощника във вреда на представлявания, на осн. чл. 108 от ЗС. С молба от 17.11.16г. ревандикационният иск е бил насочен и против съпругата на ответника Й. – Ж. Ж. Й., тъй като към 18.03.16г. двамата са били в граждански брак, сключен на 16.09.15г. /така и от удостоверението на л. 81 от делото на ВРС/.

С оглед на цената на исковете делото е било изпратено по подсъдност на ВОС, където е било образувано гр.д. № 2328/16г. Исковата молба по делото е била вписана в СВВарна на 22.12.16г. /л. 17 от цитираното дело на ВОС/.

В подадения от ответниците Й.и отговор на исковата молба от 08.03.17г. същите са оспорили исковете за нищожност, евентуално за унищожаване на процесната упълномощителна сделка от 04.10.11г. Отправили са искане да бъдат конституирани като трети лица-помагачи на ответницата Кирова, тъй като имат правен интерес предявените против същата искове за недействителност на упълномощителната сделка да бъдат отхвърлени. Оспорили са основателността на предявения против тях ревандикационен иск, тъй като считат себе си за собственици въз основа на договора за покупка от 18.03.16г., поддържайки, че и всички предходни договори на техните праводатели са действителни. Не оспорват факта, че владеят процесния апартамент. Релевирали са евентуално възражение за придобиването на собствеността върху процесния имот чрез придобивна давност, вкл. и чрез присъединяване на владението на всеки един предходен праводател. Посочено е в тази връзка, че владението на ответниците е добросъвестно, каквото е било и това на техните преки праводатели /предвид действието на презумпцията на чл. 70, ал. 2 от ЗС/, и поради изтичането на 5 годишен срок, считано от 07.10.11г. до края на 2016г., правото на собственост е придобито на оригинерно основание, тъй като владението е било смутено едва с подаването на исковата молба. С исковата молба е било отправено и искане за 4 привличане като трети лица-помагачи на страната на ответниците на техните продавачи по договора от 18.03.16г. – ИВ. Д. Д. и КР. ОЛ. Г..