Решение № 140 от 23.04.2026, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. К, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. И. при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. И. Гражданско дело № 20255320100526 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск по чл.108 ЗС от И. П. Д., ЕГН: ********** и Б. П.

Д., ЕГН: **********, двамата със съдебен адрес: ***, чрез адв. Т. С. против В.

Е. Е., ЕГН: ********** и М. М. Е., ЕГН: **********, двамата от ***.

Ищците твърдят, че са наследници на П. И. Д., ЕГН: **********, бивш жител на гр. К, починал на *** г. По силата на нотариален акт № 6, том I, дело № 11/1950 година на КРС, наследодателят им придобил правото на собственост върху недвижим имот в гр. К, представляващ нива в местността „Б“ от 4.1 дка, до съседи: Т.С., наследници на Г.К. и Т.В.

Твърдят, че съгласно Удостоверение № 94-00-2322 от 08.06.2011 г., издадено от Община К на основание чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, описаният в цитирания нотариален акт недвижим имот в кадастралния план на гр. К, одобрен със заповед № 938 от 1966 г. бил извън регулацията и нямал графично изображение. Съгласно действащия подробен устройствен план на гр. К – запад, одобрен със заповед № 692/1997 г. части от имота попадали в границите на урегулирани поземлени имоти, като следва: ПИ № 3234 от квартал 2, УПИ II-3234, незастроен с площ от 900 кв. м., ПИ 3235 от квартал 4, УПИ II3235, незастроен с площ от 880 кв. м. и част от имота с площ от 190 кв.м., извън регулацията.

1

Съгласно приложената скица № 322/08.06.2011 г. по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ УПИ II-3235 в кв. 4 не бил отчуждаван за държавни и общински нужди и можел да се възстанови на наследниците на П. И. Д..

Твърдят, че с Решение № 01246 от 14.06.2011 г. на ОбСЗ К на наследници на П. И. Д. било възстановено право на собственост в съществуващи стари реални граници върху недвижими имоти, включително по т.10 от решението – рози, черн., от 0.880 дка, шеста категория, в землището на гр. К, местността „Б“, имот № 3235, кв. 4, парцел II-3235 от кадастрален план, изработен през 1997 г.

По КККР на гр. К, одобрен със заповед № РД-1852/16.11.2011 г. на изп. директор на АГКК този имот съставлявал поземлен имот с идентификатор ***, адрес: гр. К, ***, площ: 963 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 3235, квартал 4, парцел II-3235, съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***.

Твърдят, че през 80-те години на миналия век бащата на ответника В. Е.

Е. – Е Е., бил ползвател по силата на ПМС на недвижим имот в землището на гр. К, местност „Б“. След влизане в сила на законите за възстановяване на собствеността върху земеделски земи собствениците на имота, ползван от Е Е., възстановили правото си на собственост и той бил лишен от държането на имота.

Същевременно наследниците на П. И. Д. провели процедура по реституция на принадлежали на наследодателя недвижими имоти, част от които бил земеделски имот в землището на гр. К, местност „Б“, който към днешна дата съдържал два урегулирани поземлени имоти – УПИ II-3234 в кв.

2 и УПИ II-3235 в кв. 4.

По уговорка между Е Е. и наследниците на П. И. Д. последните му предоставили да ползва УПИ II-3235 в кв. 4, с площ от 880 кв. м., което се случило около 1994-1995 година. Докато бил в работоспособна възраст Е Е. ползвал този имот, със съзнанието, че той принадлежи на наследниците на П.

И. Д., които му го предоставили. През това време последните многократно посещавали имота, във връзка с планове за неговото използване в бъдеще, като се имало предвид, че реституционната процедура за този имот приключила през 2011 година. Дотогава спрямо имота била в ход процедура по възстановяване на правото на собственост на наследниците на П. И. Д., която 2 приключила с Решение № 01246 от 14.06.2011 г. на ОбСЗ К.

На 23.04.2015 г., по-малко от 5 години от приключване на процедурата по възстановяване на правото на собственост на наследниците на П. И. Д., снабдявайки се с удостоверение от Община К, че за имота няма съставяни актове за държавна и общинска собственост, ответникът В. Е. Е., чрез показанията на трима свидетели в производството по нот. дело № 230/2015 г. по описа на нотариус с рег. № 099, район на действие Районен съд – К, се снабдил с констативен акт за собственост върху ПИ *** адрес: гр.

К, ***, площ: 963 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 3235, квартал 4, парцел II- 3235, съседи:

***,

***,

***,

***,

***, ***. Издаденият акт за собственост не отразявал действителното правно и фактическо състояние на имота и принадлежащото право на собственост на ответника, тъй като в нито един момент той не бил упражнявал фактическа власт, под формата на владение, годно да го направи собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. Както Е Е., така и неговия правоприемник В. Е. във всеки момент знаели, че ползват поземлен имот, принадлежащ на трети лица – ищците по делото, знаели, че спрямо имота е налице висяща, а впоследствие – приключила процедура по възстановяване на правото на собственост, в нито един момент не демонстрирали по отношение на действителните собственици, че владеят техния имот по начин, да го придобият по давност, поради което ответниците не били придобили правото на собственост в режим на СИО, макар издадения констативен акт за собственост формално да ги легитимирал като такива. Във връзка с изложеното за ищците бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Молят съда да постанови решение, с което съда да признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. К, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011год. на ИД на АГКК, находящ се в гр. К, ***, площ: 963 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 3235, квартал 4, парцел II-3235, съседи:

***,

***,

***,

***,

***, *** И ДА ОСЪДИ ответниците да предадат на ищците владението върху имота. Претендират разноски.

3

С отговора си на исковата молба ответниците, чрез пълномощника си адв. Е. П. намират иска за допустим, но неоснователен.

Не оспорват следните обстоятелства, изложени в исковата молба: че двамата ищци са наследници по закон на П. И. Д., ЕГН: **********, бивш жител на гр. К, починал на *** г.; че техният наследодател по силата на представения с исковата молба нотариален акт № 6, том I, дело № 11/1950 год. на Карловски околийски съд е придобил НИВА от 4,1 дка в землището на гр.

К, местността „Б“, до съседи: Т.С., наследници на Г.К. и Т.В. че те – ответниците, владеят процесния имот, съставляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.К, одобрени със Заповед № РД-1852/16.11.2011год. на ИД на АГКК; че с нотариален акт № 55, том II, рег. № 3188, дело № 230/2015год. на Нотариус Ст. Р с рег.№ 099 на НК и район на действие – района на КРС, Акт №94, том 6, дело № 1007/2015год. на СлВп при КРС, ответникът В. Е. Е. е признат за собственик по самостоятелно давностно владение на процесния имот, продължило повече от двадесет години.

Ответниците оспорват процедурата, по която ищците твърдят, че им е бил реституиран процесният имот.

От представените документи не ставало ясно как имот, за който в представеното Удостоверение по чл.13 ал.5 от ППЗСПЗЗ с нечетлив изходящ номер от 2011 год. на Община К е записано, че имотът, описан в нотариален акт № 6, т.1, дело 11/1950 год. е извън регулацията и няма графично изображение, а в следващия абзац се твърди, че съгласно действащия ПУП на гр.К, одобрен със Заповед № 692/1997 год., части от този същия имот, който е извън регулацията и няма графично изображение, попадат в границите на УПИ II-3235 в кв.4, незастроен, с площ от 880 кв. м. Тоест, както от исковата молба, така и от представените с нея писмени доказателства не ставало ясно как е бил индивидуализиран имотът, закупен през 1950 год. от наследодателя на ищците, след като същият нямал графично изображение.

Ответниците твърдят, че нивата с площ от 4,1 дка, закупена през 1950 год. от П. И. Д., се намирала северно от техния имот, през пътя, там където се намирал ПИ 3234 в кв. 2, реституиран на ищците с представеното Решение № 01246/14.06.2011 год. по преписка с вх. № 13500/02.04.1992 год. на ОбС „Земеделие“ - гр.К. Поне това били данните, които имали от възрастни карловци, познаващи този район.

Ето защо ответниците оспорват по съдържание представените с исковата молба: удостоверение по чл.13 ал.5 от ППЗСПЗЗ от 2011год. и скица 4

№ 322/08.06.2011год. на Община К.

Оспорват твърдението на ищците, че между наследниците на П. Д. и бащата на първия ответник – Е Е., имало уговорка последният да ползва процесния имот, както и че той бил ползвал този имот със съзнанието, че принадлежи на ищците.

Оспорват и твърдението, че „през това време“ ищците многократно били посещавали процесния имот. За първи път ищците се появили в имота миналата година.

Оспорват и твърдението, че издадения нотариален акт №55, том II, рег.№ 3188, дело № 230/2015год. на Нотариус С.Р, рег.№ 099 на НК и район на действие - района на КРС, Акт №94, том 6, дело № 1007/2015 год. на СлВп при КРС, не отразявал действителното правно и фактическо състояние на имота, както и че в нито един момент те – ответниците, не били упражнявали върху този имот фактическа власт под формата на владение, годно да ги направи негови собственици по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Твърдят, че от началото на 90-те години до 2015 год., а и след това, до настоящия момент, владели имота явно и необезпокоявано, като техен собствен – имотът бил ограден, в него построили вилна постройка, постоянно го посещавали и поддържали, садили в него селскостопанска продукция за лични нужди. Винаги били на ясно, че имотът на П. Д. е разположен северно от техния имот. Никога не били знаели, че за този имот върви реституционна процедура. Това го научили миналата година.

Ето защо ответниците считат, че предявения срещу тях иск, макар и процесуално допустим, бил напълно неоснователен. Те били собственици на процесния имот в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност по чл.79 ал.1 от Закона за собствеността, което право на собственост било надлежно признато с представения с исковата молба нотариален акт №55, том II, рег.№ 3188, дело № 230/2015год. на Нотариус С.Р, рег.№ 099 на НК и район на действие - района на КРС, Акт №94, том 6, дело № 1007/2015 год. на СлВп при КРС. Давностното владение върху имота осъществили от началото на 90те години на миналия век в продължение на повече от 20 години.

Ответниците молят съда да отхвърли иска и да им присъди разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

5

По делото не се спори, и от представените писмени доказателства е видно, че двамата ищци са наследници по закон на П. И. Д., ЕГН: **********, бивш жител на гр. К, починал на *** г, който по силата на нотариален акт № 6, том I, дело № 11/1950 год. на Карловски околийски съд е придобил НИВА от 4,1 дка в землището на гр. К, местността „Б“, до съседи: Т.С., наследници на Г.К. и Т.В.

От Удостоверение № 94-00-2322 от 08.06.2011 г. /л.157 и л.160/, издадено от Община К на основание чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, е видно, че недвижимият имот, описан в нотариален акт № 6, том I, дело № 11/1950 год. е извън регулацията и няма графично изображение. В удостоверението е отразено, че съгласно действащия подробен устройствен план на гр. К – запад, одобрен със заповед № 692/1997 г. части от имота попадат в границите на УПИ II-3235, незастроен с площ от 880 кв. м. ПИ № 3234 от квартал 2, УПИ II-3234, незастроен с площ от 900 кв. м., и част от имота с площ от 190 кв. м., извън регулацията. УПИ II-3235 в кв. 4 не е отчуждаван за държавни и общински нужди и може да се възстанови на наследниците на П. И. Д., съгласно приложената скица № 322/08.06.2011 г. по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ – неразделна част от Удостоверение № 94-00-2322 от 08.06.2011 г.,УПИ II-3234 в кв. 2 също не е отчуждаван за държавни и общински нужди и може да се възстанови на наследниците на П. И. Д., съгласно скица № 321/08.06.2011 г. по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ.