Решение № 8 от 14.01.2021, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Ловеч , 14.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА

Секретар:

ПРЕСЛАВА С. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20204310101431 по описа за 2020 година

Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.

Цена на иска: 86.44 лв.

Производството е образувано по искова молба от „ЮБЦ“ЕООД, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров,чрез адв. Виолета Герова, със съд.адрес: гр. София, бул.

“България“ №81, вх.В, ет.8 против А. А. А., с адрес: с.Крушуна, ул.“Странджа“№8.

Ищецът излага в ИМ, че предявява исковата си претенция срещу ответницата въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г, с прехвърлител „С.Г.Груп“ООД, което дружество от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания“ЕАД.

Сочи, че мобилният оператор с търговска марка „БТК“ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лице, подробно описани в Приложение №1 от договора.

Надевени са твърдения, че въз основа на договора с мобиилния оператор, ответникът е ползвал предоставените от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № 16577954001. Договорът е с дата 17.02.2017 г. към мобилен номер ***, с избран тарифен план VIVACOM Mobix 30, с месечна абонаментна такса 15,80 лева с ДДС. и срок – 24 месеца, съответно до 17.02.2019 г.

Ищецът твърди, че въз основа на горепосочения договор за предоставяне на мобилни услуги са издадени фактури за периода от 22.01.2017 г. до 21.06.2017 г. на стойност 86,44 лв., а именно:ф-ра № 1221255618/22.02.2017 г, ф-ра №122977071/22.03.2017 г, ф-ра № 1224704337/22.04.2017 г, ф-ра № 1226487312/22.05.2017 г. и ф-ра № 1228225160/22.06.2017 1 г. Излага, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. Изтъква, че при неспазването на което и да е задължение в т.43 от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Твърди, че след едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал крайна фактура № 1229857102 с начислена обща сума за плащане в размер на 86.44 лв. Ищецът твърди, че датата на деактивация напроцесния абонамент е 10.07.2017 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при регистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Посочено е, че главницата е формирана, като за периода от м.01/2017 г. до м.06/2017 г. ответницата не е заплатила месечните абонаментни такси за всяка една от ползваните услуги. Уточнява, че претенцията на заявителя в размер на 86,44 лв. е формирана от месечните абонаменти, като в нея не е включена неустойка, нито обезщетение, а отделните потребени услуги.

Ищецът счита, че в случая е изпълнен фактическият състав на чл.79 от ЗЗД, тъй като ответницата е подписала договор за далекосъобщителна интернет услуга, ползвала е мобилен номер ***, не е изпълнила задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднала в забава.

В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,че към него съществува изискуемо вземане на ищеца «ЮБЦ»ЕООДв размер на 86,44 лв. – представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор с клиентски номер 16577954001 от дата 22.04.2017 г., сключен между А. А. А. и «БТК»ЕАД и отделно мораторна лихва за забава, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК в размер на 23.83 лв. За периода от 11.07.2017 г. до 01.04.2020 г.

Претендирани са и направените съдебно – деловодни разноски в настоящото производство, както и разноските по заповедното производство.

С Определение №985 от 02.10.2020 г., постановено по делото, съдът и приел на основание чл.233 от ГПК отказа от иск по отношение на акцесорното вземане в размер на 23.83 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата и е прекратил частично производството по делото по отношение на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД.

2

В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея от ответната страна не е депозиран писмен отговор.

В о.с.з. ищeцът „ЮБЦ“ЕООД не изпраща представител. В писмено становище, депозирано преди заседанието по същество, са изложени подробни аргументи в подкрепа на предявения иск.

Ответницата А. А. А. не взема лично участие в процеса. Преди насроченото о.с.з. е подала „жалба“, в която е оспорила предявения иск с твърдения, че реално не е ползвала описаните услуги и още на следващия ден е“върнала интернета“. Заявява, че не е в състояние да заплати претендираната сума, тъй като има здравословни проблеми и е пенсионирана по болест.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д № 938/2020 г. по описа Ловешки РС се установява, че въз основа на заявление от «ЮБЦ»ЕООД е издадена Заповед № 502 от 15.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът А.

А. А. да заплати на „ЮБЦ“ЕООД следните суми: 86,44 лв. – главница, дължима сума по фактури, сумата 23,83 лв. – мораторна лихва за забава за период от 11.07.2017 г. до 01.04.2020 г., начислена върху вземането на основание чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.07.2020 г.до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски: внесена държавна такса в размер на 25,00 лв. и 180,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2от ГПК длъжникът е подал възражение с вх. № 26033 от 10.08.2020 г. против издадената Заповед за изпълнение, поради което с Разпореждане № 260038 от 12.08.2020 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 19.08.2020 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.

Предявеният главен иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК- положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „ЮБЦ“ЕООД съществува вземане срещу ответника - предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№938/2020 г. по описа на РС – Ловеч.

3

По делото е установено, че на 17.02.2017 г. между „ „Българска телекомуникационна компания „ЕАД и ответницата А. А. А. е сключен договор за предоставяне на интернет услуга с клиентски номер 16577954001 към мобилен номер ***, с избран тарифен план VIVACOM Mobix 30 и месечна абонаментна такса от 15,80 лв. Договорът е сключен за срок от 24 месецас дата на изтичане на срока на споразумението 17.02.2019 г. При сключване на договора абонатът е декларирал, че се е запознал с политиката на БТК ЕАД за кредитна оценка, както и че за неуредените въпроси се прилагат Общите условия на БТК ЕАД за съответната услуга.

Съгласно чл.29 от ОУ, предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Според клаузата на чл.35 от ОУ, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки,както следва:35.1. Сметките се издават на името на абоната и се изпращатна адреса, определен в индивидуалния договори/или електронен адрес изрично посочен от абоната чрез други средства за комуникация, посочени в общите условия или в индивидуалния договор, като неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от задължението да плащане в определения срок.

Установява се и не се оспорва, че въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги в периода от 22.01.2017 г. до 21.06.2017 г. операторът е издал следните фактури:

-фактура № 1221255618/22.02.2017 г. за отчетен период на потребевияя 22.01.2017 г.

– 21.02.2017 г. с начислена за периода сума в размер на 23,24 лв. С сДДС/, платима в срок 11.03.2017 г.

- фактура №1222977071/22.03.2017 г. за отчетен период на потребление 22.02.2017 г.

– 21.03.2017 г., с начислена сума за периода в размер на 15,80 лв. / с ДДС/, платима в срок 08.04.2017 г.

- фактура №1224704337/22.04.2017 г. за отчетен период на потребление 22.03.2017 г.- 21.04.2017 г. с начислена сума в размер на 15,80 лв. / с ДДС/, платима в срок 09.05.2017 г.

- фактура №1226487312/22.05.2017 г. за отчетен период на потребление 22.04.2017 г.

– 21.05.2017 г. с начислена сума в размер на 15,80 лв. / с ДДС/, платима в срок 08.06.2017 г.

- фактура № 1228225160/22.06.2017 г. за отчетен период на потребление 22.05.2017 г.

– 21.06.2017 г. с начислена сума за периода в размер на 09.07.2017 г., платима в срок 09.07.2017 г.

Към всяка отгореописаните фактури е приложено извлечение – детайлизирана справка относно потреблението на ползвания мобилен номер ***.

4

Съгласно чл.43.1 основно задължение на абоната е да заплаща в срок дължимите суми за предоставените услуги. Неизпълнението в срок на задължението за плащане е една от разписаните в ОУ хипотези, при които сключеният договор се прекратява – чл.50.6, б.“в“ от Раздел XIII „Прекратяване на договора“.

В случая поради неплащане в срок на процесните фактури, издадени в периода 22.01.2017 г. до 21.06.2017 г. Операторът е прекратил едностранно договора с ответницата , за което е издал крайна фактура№1229857102 от 22.07.2017 г. с начислена обща сума за плащане в размер на 86,44 лв. Посочената сума съставлява сбор от дължимите месечни абонаментни такси за посочения периос, уговорени в представения по делото индивидуален договор.

По делото са ангажирани доказателства, че на 16.10.2018 г.между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД, като цедент, и „ С.Г.Груп“ООД е сключен Договор за прехвърляне на вземания / цесия/, по силата на който процесното вземане е било прехвърлено – същото е посоченоо в Приложение № 1, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, вкл. и с изтеклите лихви.

Впоследствие, с Договор за прехвърляне на вземания / цесия/ от 01.10.2019 г. вземането е прехвърлено от „С.Г.Груп“ ООД в полза на ищеца „ЮБЦ““ЕООД. Съгласно чл.6, ал.2 от Договора за цесия, цесионерът се задължава да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, както и да упълномощи цесионера да извършва уведомяване на длъжниците от негово име и за собствена сметка.

По делото е приложено уведомление за цесия, с което

„Българска телекомуникационна компания“ЕАД, в качеството си на цедент по Договор за цесия от 16.10.2018 г., действащо чрез пълномощника „С.Г.Груп“ООД и от „ЮБЦ“ЕООД, в качеството си на цедент по договор за цесия от 01.10.2019 г. е уведомил ответницата,че вземането е прехвърлено на „С.Г. Груп“ООД и в съответствие с пълномощно от 24.10.2018 г., по силата на което „С.Г.Груп“ООД е упълномощено да я уведоми от негово име за сключения договор зацесия на 15.10.2018 г. и в изпълнение на чл.99, ал.3 от ЗЗД следва да се счита за надлежно уведомена. Наред с това, ответницата е уведомена, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г.Груп“ООД е прехвърлило вземането си на „ЮБЦ“ЕООД и е единствен титуляр и разпоредител на същото.