Определение № 61 от 27.01.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 61 гр. гр. Добрич, 27.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20253200500034 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274-278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ „ЕАД , със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от З.С.Б., чрез пълномощника Н.Г.П.А.-юрисконсулт, със съдебен адрес : гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 срещу Определение № 422/24.07.2024г. по ч.гр.д.№713/2023г. по описа на Районен съд гр.Балчик, с което съдът е изменил Определение № 366/03.07.2024г. и е осъдил жалбоподателя да заплати на адв.Д. М. сумата в размер на 50 лв.-дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 т.2 от Закона за адвокатурата.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, считано от връчване на жалбоподателя на уведомлението за атакуваното определение.Като процесуално допустима, жалбата подлежи на разглеждане по същество.

По жалбата е подаден отговор от ответната страна, в който същата е счетена за неоснователна.

Жалбата е насочена срещу допустим и валиден съдебен акт.

Производството по Ч.гр.д.№ 713/2023г.по описа на Районен съд гр.Балчик е започнало по подадено от частния жалбоподател Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено на 27.11.2023г. срещу 1 длъжника И. К. И. ЕГН ********** от гр.Б..

Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 29.11.2023г. по Ч.гр.д.№713/ 2023г. на БРС.

На 14.12.2023г. чрез упълномощения от длъжника адвокат Д. М. е постъпило възражение по чл.414 от ГПК, а с молба от 17.12.2023г. длъжникът е представил по делото пълномощно и договор за правна помощ, предоставена безплатно по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.В така подаденото възражение липсва искане за присъждане на разноски в полза на оказалия безплатна правна помощ адвокат.

С Определение №687/29.12.2023г. съдът е оставил без движение подаденото възражение, като е указал на възразилия длъжник да уточни вида на търсената от него защита, като към съобщението се приложат бланки за възражения по чл.414 от ГПК и съответно по чл.414а от ГПК.

В срока посочен от съда е подаден образец за възражение по чл.414 от ГПК.

С Определение №366/03.07.2024г. съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, поради непредставяне от заявителя в указания срок на доказателства за предявяване на иск относно вземането си и внесена дължима държавна такса.

С молба от 05.07.2024г. упълномощеният адвокат на длъжника е поискал от съда да допълни постановеното определение в частта за разноските, като присъди в полза на процесуалния представител на ответника сумата от 502,93 лв.

Съдът е уважил молбата по чл.248 ал.1 от ГПК, като е присъдил хонорар за осъществилия безплатна правна помощ адвокат във връзка с подаване от негова страна на възражението по чл.414 от ГПК в размер на 50 лв.

С Определение №723/16.12.2024г. по Ч.гр.д.№ 713/2023 г.на РС гр.Балчик, съдът е допълнил обжалваното определение, съобразно указанията на настоящата съдебна инстанция, като е отхвърлил искането на възразилия длъжник за присъждане на разноски над сумата от 50 лв., до претендирания размер от 502,93 лв.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, изложени в подадената жалба и становището от ответната страна по нея, приема за установено следното:

2

Жалбата е неоснователна, по следните съображения:

ВКС в задължителните указания, дадени в т.12 на ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС е указал следното:“С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производствоотносно размера им, като разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената или уважената част от иска.В това производство може да се разгледат и възраженията по чл.78 ал.5 от ГПК, относно прекомерността на договореното адвокатско възнаграждение.“ В това разрешение, дадено от ВКС не се разглежда хипотезата, в която установителният иск не е предявен.

В настоящия случай заповедното производство не се е развило в исково, тъй като възразилият кредитор не е предявил в указания от съда срок установителния иск, поради което заповедта за изпълнение е обезсилена.Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, който приключва производството съдът се произнася по искането за разноски.В настоящия случай и доколкото производството по чл.422 от ГПК не е проведено, този момент е постановяването на определението за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, като компетентен да се произнесе е заповедният съд.

Доколкото има спор, че направените разноски се присъждат само ако страната е поискала това, в конкретния случай остава единствено въпросът за крайния момент, в който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено.Според настоящата съдебна инстанция това е момента, в който е произнесено определението за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.

Съдът намира,че при подаване на възражението по чл.414 от ГПК длъжникът разполага с правото да поиска разноски за получената от него защита в заповедното производство, но не е длъжен да стори това, тъй като при подаване на възражението няма как да знае дали, предвид подаването му заявителят ще предяви иска по чл.422 от ГПК и в производството по него длъжникът ще може да поиска разноски или заявителят сам ще признае основателността на възражението, което намира изява в липсата на предявен иск в определения му от съда срок по чл.415 от ГПК.

В случая разноските са поискани след узнаване на Определение №366/03.07.2024г. по Ч.гр.д.№713/2023г. на РС гр.Балчик, с подадена молба от 3

05.07.2024 г. за допълване на посоченото определение в частта за разноските и искане същите да се присъдят на основание чл.38 от ЗА.Искането е своевременно подадено, предвид горните мотиви.

Що се отнася до възражението, което е в смисъл, че в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е предвиден ред за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатени от длъжник в заповедното производство, съдът намира, че въпреки това на длъжникът, упражнил защитата си посредством помощта на адвокат , се дължат разноски, в следствие от проведената защита.Това е така, тъй като законът не забранява длъжникът да използва адвокатска помощ, независимо, че възражението се подава на бланка-образец за възражение по чл.414 от ГПК.

Тук следва да намери приложение на разпоредбата на пар.1 от Наредба №1/2004 г., който предвижда, че за непредвидените в тази наредба случаи, възнагражденията се определят по аналогия.

При оказана безплатна правна помощ, съгласно чл.38 от ЗА съдът присъжда адвокатско възнаграждение по минимума на наредбата, който обаче не е задължителен за националния съд,а следва да се имат предвид разрешенията, които са дадени от СЕС по редица дела, свързани с размерите на адвокатските хонорари и правомощията на съда при присъждането им-Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С 94/2004 и С 202/2004;Решение от 23.11.2017 по обединени дела С 427/2016 и С 428/2016 и Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 г.

Правилно и законосъобразно районният съд е преценил, че за положения от пълномощника на ищеца труд се дължи възнаграждение в размер на 50 лв., съобразно действителната фактическа и правна сложност на казуса, като е отхвърлил искането за горницата до 502,93 лв.Това правомощие на съда произхожда от разрешенията, дадени от Съда на Европейския съюз в посочените по-горе решения на СЕС, които са в смисъл, че национална правна уредба, която нарушава забраната на чл.101 пар.1 от ДФЕС, не следва да се прилага от съда, който е длъжен да откаже прилагането й, включително когато предвидените в Наредба №1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С тези мотиви, като правилно и законосъобразно обжалваното определение 4 следва да бъде потвърдено,а подадената жалба-оставена без уважение.

Водим от изложеното Окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 422/24.07.2024г. по ч.гр.д.№713/2023г. по описа на Районен съд гр.Балчик, с което съдът е изменил Определение № 366/03.07.2024г. и е осъдил жалбоподателя да заплати на адв.Д. М. сумата в размер на 50 лв.-дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 т.2 от Закона за адвокатурата.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5