Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 658 от 02.05.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 563/2023
Вид
Решение № 658
Подписан
02.05.2023
Състав
Силвия Обрешкова

Цитирани разпоредби

  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 658 гр. Варна, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Обрешкова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно наказателно дело № 20233110200563 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на З. П. П. против Наказателно постановление № 23-0442-00006 от 17.01.23 г. , издадено от Началника сектор в ОДМВР - Варна, Четвърто РУ, с което за нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на З. П. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок и от лице с активна процесуална легитимация, поради което е приета от съда за разглеждане по същество.

В жалбата въззивната страна твърди че при издаване на НП е нарушен материалния закон, като нарушението не било извършено от субективна страна.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д., която изразява становище по същество да бъде отменено НП. Не било ясно кое е лицето, издало наказателното постановление, не било описано коя е ЗПАМ за да се прецени от обективна страна дали е осъществен състава и не се доказвало нарушението за е виновно извършено.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, становище по същество изразява в писмени бележки.

В хода на съдебното производство съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

1

З. П. управлявал лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № В6120СА на 27.11.22 г. около 13.38ч. в гр.Варна по бул. Кирил и Методий. Към същата дата МПС било със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. от 04.10.22 г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ НП било издадено на основание постановление на РП – Варна от 09.01.2022г. за отказ да се образува наказателно производство .

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства.

Като събрани по реда на НПК съдът цени писмените доказателства – Заповед, Постановление ВРП за отказ от образуване на наказателно производство, ведно с материалите по прокурорската преписка, справка за собственост, справка за нарушител , заповед за компетентност и др.

Предвид доводите на страните и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

При провеждане на АНП не са допуснати и съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено в законовия срок и от компетентен орган. Описани са съставомерните признаци на нарушението и фактите, относими към извода за осъществяването му.

Несъстоятелно е възражението на защитата, че не ставало ясно кое е лицето издало НП, като ясно е посочено, че това е началник сектор Четвърто Ру- Варна, а не началникът на друг сектор.

Посочена е датата, от която МПС е с прекратена регистрация, поради което съдът намира, че не е необходимо цитирането на точната заповед и не е ограничено правото на защита.

Към настоящия момент , обаче, са налице основания да се приеме, че материалният закон е приложен неправилно.

Oбщoтo cъбpaниe нa cъдиитe oт Haĸaзaтeлнaтa ĸoлeгия нa Bъpxoвния ĸacaциoнeн cъд и Πъpвa и Bтopa ĸoлeгии нa Bъpxoвния aдминиcтpaтивeн cъд пpиe тълĸyвaтeлнo пocтaнoвлeниe пo тълĸyвaтeлнo дeлo № 3 oт 2022 г. пo въпpoca „Haĸaзвa ли ce c пpeдвидeнoтo в чл. 175, aл. 3 oт Зaĸoнa зa движeниeтo пo пътищaтa нaĸaзaниe вoдaч, ĸoйтo yпpaвлявa мoтopнo пpeвoзнo cpeдcтвo, чиятo peгиcтpaция e cлyжeбнo пpeĸpaтeнa пo peдa нa чл. 143, aл. 10 oт Зaĸoнa зa движeниeтo пo пътищaтa, бeз зa тoвa дa e yвeдoмeн coбcтвeниĸът нa мoтopнoтo пpeвoзнo cpeдcтвo“. Според същото решение „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство“. Мотивът е че собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога 2 точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Тълкувателните решения са задължителни за съдилищата. С настоящото се уеднаквява противоречивата до момента съдебна практика.

Доколкото настоящият състав е длъжен да се съобрази с горното становище на ВКС и ВАС, следва да приеме, че нарушението не е осъществено от субективна страна. Не са ангажирани доказателства за това водачът да е знаел, че превозното средство е със служебно прекратена регистрация.

Налагането на наказание, за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършено, представлява неправилно приложение на материалния закон и налага НП да бъде отменено.

От въззиваемата страна не е направено искане за присъждане на разноски, а предвид изхода на делото, искането на въззивната страна за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0442-00006 от 17.01.23г. , издадено от Началника сектор в ОДМВР - Варна, Четвърто РУ, с което за нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на З. П. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на решението.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3